43705 | 31 март 2013 | 10:22

Интервю със солистката на сръбската музикална звезда

Съпругът Александър с дъщерята Маргарет. „Златен е той - разбира ме, не ме ревнува и се радва на гласа ми.“

- Людмила, трудно ли е да забавляваш богаташи, преситени от какви ли не удоволствия?

- Това ни е второ участие пред тях. Беше в Москва, в заличка в квартала на богатите Барвиха. Имаше представители на голямата фирма за коли и бижута „Шопар“. Общо бяха 40-50 човека на кръгли маси, а най-важните седяха отпред на една дълга маса като президиум. Четири-пет жени през цялото време играха, а олигарсите само ядяха и пиеха. Не се разчувстваха. Те вече бяха преяли.

- Колко човека е оркестърът ви?

- Десет - седем музиканти, озвучител и ние двете със сестра ми. Но на последното ни турне през март в Австралия, Нова Зеландия и Хонконг бяхме с биг бенда от 20 души. В него има цигулкова секция от 4 души и мъжки сръбски хор от 6 души. Двете със сестра ми в някои песни сме беквокали на Горан, други пеем сами. Известната „Едерлези“ („Гергьовден“) я изпълнявам аз. А също и Dreams от саундтрака на „Аризонска мечта“ (извисява глас, в тихия хол се понася божествена мелодия).

- Със сестра ти сте пели в Карнеги хол в Ню Йорк и в парижката зала „Олимпия“, а за това не се знае у нас?

- Да, и в операта в Сидни, и в Мелбърн. А в парижката „Олимпия“ сме пели даже преди Лили Иванова.

- Казваш, че не си звезда, а ви знаят в целия свят…

- Много малко българи знаят, че солистките на Горан са българки. Не знам защо, явно малко се пише за това. Иначе ни знаят като сестри Радкови от записи по радиото и от ансамбъла „Филип Кутев“, където също бях солистка много години… Забелязала съм, че колкото по-извисен е човек, колкото по-голяма дарба му е дадена, толкова е по-земен…

- Твоят шеф Горан такъв ли е? А Емир Кустурица?

- Когато аз отидох да работя при Горан, скоро след това те се разделиха. Всъщност Емир е „виновникът“ да се запозная с Горан, защото навремето той му предлага да опита с български гласове. Горан идва в България да търси подходящото звучене за албума си „Ъндърграунд“, събираме се 12 певици на прослушването. И когато аз отидох за първия ми концерт в „Сава център“ в Белград, той се задава с буйната си развята коса и вика: „А, това ли са българските гласове?“ И толкова беше. След това двамата така се скараха, че не искаха да чуят един за друг.

- Защо?

- Някаква надпревара започна между тях, макар че Кустурица е кум на Горан. Всеки от двамата говореше, че ако не е бил той, другият нямало да стане звезда. Нашият е много силен в музиката, обаче едва ли не си помисли, че ще е много добър режисьор. И тръгна да прави спектакъл „Кармен“, който не беше достатъчно успешен. Емир пък, много силен режисьор и артист, за да покаже, че и той е музикант като Горан, прави банда, която тръгва също с етностил като Брегович, но слабо… Прави си това, което можеш, в което си силен, и не си мисли, че си всеможещ. Както някои стават продуценти… Ти си артист и не бива да пробваш в друга област! Ако си режисьор, не бъди артист. Ако си певец, не бъди китарист. Ако си добър кавалджия, не се прави на композитор.

- Не мислиш ли, че тази твоя лична философия е основната причина да се задържиш толкова години в този звезден оркестър?

- Смятам, че това мога най-добре - да пея. Много се раздавам на сцената и много сме издръжливи със сестра ми на тези дълги тежки турнета… Пила съм антибиотици и съм пяла. Български, български инат! Българска издържливост, като на куче (смях).

- „Вечеряй, Радо“, как избра тази прекрасна песен?

- Преди години изпяхме на Горан няколко песни и той се спря на нея. Всъщност в началото бяхме четири певици, отпадна едната, след това и другата и на нейно място дойде една циганка от Македония - Васка Янковска. С нея си скъсах нервите. Циганите не са организирани, при тях не съществува понятие като дисциплина. Горан видя, че не може да се разчита на нея, и вече пет години сме само двете със сестра ми.

- В детството мислила ли си, че ще ти се случи тази слава?

- Със сестра ми започнахме на читалищна сцена. Майка ми, Лиляна Живкова, беше секретар на читалището в родното ми село Градище, Плевенско. Много обичаше народните песни, често ни идваха гости. Тя е усетила, че със сестра ми сме музикални. Даниела е с 4 години по-малка от мен. Като ни чу, майка ми започна да ни включва в разни концерти. Така че детството ми премина в много песни. Сядахме пред радиото, майка записваше разни песни, тананикаше ги и така ги запомняхме и си ги пеехме.

- Имаше ли задължителните уроци с инструмент?

- Да, по акордеон, беше модерно навремето. Първо баща ми донесе някакво акордеонче отнякъде, аз само натискам по клавишите и не мога да свиря, и нашите решиха, че съм много запалена. Но като ми купиха акордеон, желанието ми падна. В стаята си пеех, дирижирах - това ме влечеше. Майка ми ме записа на уроци по солфеж при Йорданка Цанкова, директор в музикалната школа в Павликени, да ме подготви за училището в Котел. И тръгнах на уроци при нея - водеха ме баба, майка, за да не пътувам сама с влака. В Котел се класирах първа от сто девойки. Три години по-късно в училището дойде и сестра ми. При двете ни се получи добра комбинация от гласове, аз съм сопран, Даниела - алт.

- Сърцата жена е майка ти…

- О, тя наскоро ми припомни, като дойде, че имаше разпределения, а мен ме поискаха директно за ансамбъл „Филип Кутев“. Идваха да ни прослушват в училището и Михаил Букурещлиев пожелал аз да отида като солистка. Майка ми, като й съобщиха, беше много щастлива. Дойдох в София с временно жителство, а от ансамбъла се бяха запънали, че не може така. Но след шест месеца жителството отпадна.

- Колко години посвети на „Филип Кутев“?

- Пях 15 години, от които последните пет и при Горан, и в ансамбъла. Разкъсвах се. Но се появи злобата човешка между певиците. За всеки концерт на Горан или за всяко по-дълго турне влизахме в канцеларията на ансамбъла да се молим за неплатен отпуск. Обаче едно семейство, Георги Андреев и жена му, отидоха при директора с оставки и казаха, или ние със сестра ми, или те… Не можело така. Но по-добре стана, иначе се разкъсвах.

С Горан по време на турне.

- За твоето избиране при Горан и за оставането ти обаче не е достатъчно, че птиче ти е кацнало на рамото?

- О, да, винаги казвам, че благодарение на сръбската звезда Горан Брегович съм на световните сцени. Сама не бих пробила там въпреки таланта си. Така че тогава ми кацна пилето на рамото - когато ме избра Горан. Важно е също да удържиш тази позиция…

- …което значи?

- …че винаги трябва да си на ниво с гласа. Винаги трябва да си засмян, приветлив и добре да изглеждаш на сцената. Важно е и да не си конфликтен, нахален и… тъп.

- Как се репетира с Горан? Какво беше в началото?

- Слушах ги, като говорят, но не ги разбирах много. И питам: „Какво, какво каза?“ А той: „Какво, какво… Па разуми, разуми!“ Викам: „Не разумим“, а той: „Не разумиш, ща да радим я?“ Беше строг, за да науча бързо сръбския.

- Труден ли е Горан като шеф, не е ли чепат, чешит?

- Не, с него се работи лесно. В първите години беше по-критичен и малко по-изнервен, но после се поуспокои. Та той е роден през 1950-а, вече е на 63… Колкото до нивото, тогава „Филип Кутев“ беше от по-висока класа… Така че проблемът ми беше само езиков.

- Музикантите не му ли мърморят на Горан, че толкова години държи българки за солистки вместо сънароднички?

- Да не мислиш, че не му се предлагат в студиото в Белград? Обаче той си е решил, че с нас ще работи.

- Оценил е класата ви, но не ви хвали?

- Не! Рядко ще каже нещо, по-скоро ще го покаже на сцената, на лицето му е изписано. Виждала съм го, много пъти се е кефил от мое изпълнение. Това ми стига. Това ми показва, че ме уважава. Но със сигурност има голямо предлагане на пазара на певици…

- Извън сцената що за човек е Горан?

- Доста естествен. Не се държи гордо, но обича да го хвалят. Последните години рядко се събираме в компании след концертите. Но не обича да ходи на партита с почерпка. Чувства се много изморен, изтощен след концерта, макар че не го показва и не го казва.

- Кое те задържа там през годините - заплащането, пътуванията?

- Заплащането не е много високо, но е по-добро, отколкото в България. Пеем на престижни места и условията са по-добри, отколкото с български групи: самолет, не автобус, хотел 4-5 звезди, хубави сцени, винаги пълни зали.

- Да кажем две добри думи за тоя мъж Александър, приел нелеката участ да има толкова звездна и… често отсъстваща жена?

- Освен мен и дъщеря ми Александър обича изкуството и не му тежи да е „вечният посрещач“. С голяма любов приема всички мои успехи. Когато тук запея пред някого, той е вечно просълзен и се вълнува. Идват понякога на турнета с дъщеря ни Маргарет. Горан много я обича и ако не е с мен, пита как е.

- Къде е семейството на Брегович?

- Той е заобиколен само от жени - три дъщери - Ема, Уна и Лула. Живеят в Париж с майка си и периодично за ваканции или рождени дни той отива там. Иначе по-голямата част от времето живее в Белград, където му е студиото, и когато ние почиваме, той работи, композира. Като види дъщеря ми Маргарет, я свързва с нашето запознанство. Когато го срещнах, бях бременна с дъщеря ми в деветия месец. И като стане дума за мен пред други хора, той все това повтаря: „Сега дъщеря й е на 18 години! От тулико давно се знамо!“ („От толкова отдавна се знаем!“)

- Как го намери тоя прекрасен мъж Сашо?

- Запознаха ни. Една наша обща позната ми каза, че иска да ме запознае с едно момче. Тогава до обед пеех във „Филип Кутев“, а след това имах 30-минутна фолклорна програма в хотел „Рила“ и „Чипишев“, да си изкарам някой лев допълнително. Една вечер сервитьорът ми каза, че има трима посетители за мен. Стана ми смешно. Запознахме се, след това Сашо ме закара до квартирата. След Нова година си отидох на моето село в зимен отпуск и той дойде да ме вземе, като донесе голяма торта във формата на сърце и уиски. Месец по-късно ме поиска от родителите ми, а майка ми постави условие - да не ме спира от турнета. Но той не е такъв човек и никога не ме притеснява с ревност.

Горан с Маргарет по време на турнето във Франция. Двамата са голяма партия.

- Маргарет взела ли е нещо от таланта ти?

- Тя е артистична натура. В Драгалевци беше в любителска театрална група и много добре си играеше ролята. Много й се отдава и писането, даже по едно време мислехме дали да не се насочи към журналистиката, но избра архитектура. Приеха я в строителния, видяха таланта й и тя води всички концерти на училището си. Пълна отличничка е и много умно дете. Но дано да има късмет в живота, че после не те питат по кой предмет си имал шестица. Аз имах късмет с моя Александър. Работата е до време, в някакъв момент може да останеш без нея, но много е важен човекът до тебе.

- Как си представяш идеалния отпуск, след като мечтата на много хора - да пътуват, при теб е реалност?

- Тъй като лятото програмата ни е много пълна с концерти, със семейството ми избираме някой уикенд, най-много до 5 дни, и почиваме по Банско, по Баня, най-много до 150 км от София - не ми се пътува. Затова през студените месеци, когато и детето е на училище, най-хубавата ми почивка е вкъщи. Обичам да сготвя нещо, да сервирам на Сашо и на детето, да ми дойдат гости или да отидем на гости.

(в. Преса, печатно издание, брой 89 (440) от 31 март 2013)