28455 | 1 апр. 2013 | 10:19

Интервню на Елена ЕНЧЕВА с говорителя на Съюза на съдиите за сканадала със СРС-тата и правовата държава

- Знаехте ли, че сте подслушвана от МВР, както обяви Сергей Станишев, г-жо Куцкова? Забелязвали ли сте сив ван „Крайслер Вояджър“ да ви следва?

- Не ми е известно да съм била подслушвана и не зная доколко е вярна изнесената публично информация. Що се отнася до крайслера, уви, не мога да го различа от останалите коли. И в този смисъл не съм благонадежден свидетел.

- С какво бихте могли да сте „оперативно интересна“ на МВР? Познавате ли бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, контактували ли сте с него?

- Бившия вътрешен министър Цветан Цветанов познавам бегло - от официални срещи. Имала съм и директни сблъсъци с него в ефира на радиото във връзка с атаките му срещу съда.

А дали съм му била „оперативно интересна“, ще трябва да попитате него. Със сигурност никак не съм му симпатична. Но ако той иска да узнае какво си мисля за него и за методите му, не е нужно да се харчат бюджетни средства, които и без това са недостатъчни за много по-важни нужди.

- По принцип възможно ли е незаконно да се използват специални разузнавателни средства (СРС) - без данни за извършено престъпление и без разрешение на съд? Достатъчно гаранции ли дава законът срещу подобни злоупотреби?

-По принцип всичко е възможно, макар че законът съдържа строга регламентация за използването на СРС и гаранции, че не може безконтролно да се посяга върху личната свобода на гражданите.

Безспорно е, че използването на специални разузнавателни средства е допустимо само ако има данни, че е извършено тежко престъпление или че предстои да бъде извършено такова.

Но в случая се твърди, че подслушването е било незаконно, което само по себе си вече би било престъпление. Дано да не е вярно, защото това би означавало, че България не е правова държава. Ние и без това сме критикувани от Европейския съд по правата на човека, че дори при наличие на закон той не се спазва.

- Проблемът с огромния брой разрешени подслушвания се поставя от години. Не са ли твърде безкритични съдиите, когато подписват разрешения за СРС? Като шеф на съд вие отказвали ли сте СРС?

- Като председател на окръжния съд съм давала разрешения за използване на специални разузнавателни средства най-вече на окръжната дирекция на МВР в София-окръг. С тях нямах никакви проблеми.

Защото първо проведохме една предварителна среща, на която им обясних, че ако искането им не е подробно мотивирано, не могат да очакват от мен разрешение. И те прилагаха към малката бланка, в която изобщо нямаше място за подробни обяснения, подробни мотиви. Имала съм обаче няколко пъти проблеми с централните служби, които считаха, че съдът им е длъжен, без да му се обясняват. В един случай дори бяха обвинили заместник-председателката на съда, която ме заместваше в мое отсъствие, че им пречи на работата. Но е факт, че при нас изрично постановените откази бяха много малко. Защото като им кажех: „Момчета, няма да ви разреша, ако искате, ще ви напиша изричен отказ“, те обикновено доброволно се отказваха.

Не мога да преценя доколко критични са били колегите от други съдилища, защото нямам поглед върху техните разрешения. Но не съм много съгласна с виждането, че СРС-тата са безполезни в по-голямата си част, защото резултатите от твърде малък процент от тях влизат в съда като доказателства. Наистина, процентът изглежда малък, не от всяко СРС могат да се съберат доказателства, но пък могат да насочат разследването към вярна следва. Видяла съм го на практика - разрешиш за едно лице, което се разследва, и като се установи с кого си контактува по подозрителен начин, разрешаваш СРС за следващия и накрая и доказателства могат да се съберат. Говоря обаче за законните СРС.

- Неотдавна омбудсманът Константин Пенчев заяви, че служебният кабинет „Софиянски“ е бил „абсолютно нередовен“, и даде пример с премиера кмет, макар и в неплатен отпуск, и с вас като главен секретар и същевременно магистрат също в неплатен отпуск. Бяхте ли наистина в ситуация на несъвместимост, забранена от основния закон?

- Никога не бях се замисляла за съвместимостта на длъжностите кмет и премиер, а и по време на кабинета „Софиянски“ положението в държавата беше толкова тежко, че никой не е и поставял въпроса. Що се отнася до мен, това беше първата ми реакция, когато ми се обади президентът Петър Стоянов и ми каза, че иска да стана главен секретар на МС. Но когато започнах да му излагам доводи за несъвместимост, той ме отряза с думите: „Държавата гори, ти си взела за себе си да мислиш.“ И аз се засрамих и млъкнах.

По този въпрос може да се изложат много доводи и „за“, и „против“. И ако се окаже, че е имало проблем със закона, готова съм да си понеса последствията. Като си спомня обаче каква огромна работа свърши това правителство, как извади държавата от блатото, не съжалявам, че съм приела.

Но мисля, че този въпрос със служебните правителства и съвместимостта на техните членове с основната им работа трябва да се уреди законодателно в бъдеще. Защото по принцип това са правителства, които са временни и се назначават по време на криза, когато няма време президентите да избират само между тези, за които е сигурно, че ще са „редовни“. Обвинения за несъвместимост имаше в миналото и към колеги съдии, които са членове на ЦИК. Но в Закона за съдебната власт тази година беше внесена промяна, която уреди статута им.

- Как гледате на рязането на пръсти от подсъдими в знак на протест срещу корумпираната Темида? Опитвал ли се е някой да ви извива ръцете по този начин?

- Четох за този зловещ случай с Ивайло Зартов. Доколкото разбрах, делото е приключило на 3 инстанции и ми е изключително трудно да повярвам, че някой си е позволил, че и е успял да въздейства на всички съдии, които са го гледали. На мен подобно нещо не ми се е случвало. Да не дава господ да ми се случи, но съм сигурна, че колкото и да ми е тежко от чисто човешка гледна точка, като съдия не бих могла да реша дело извън закона и доказателствата по делото. А и как бих могла да мотивирам такова решение: че решавам така и така, защото ме е страх, че една от страните по делото може да посегне на себе си?

- Последният протест на Съюза на съдиите бе срещу безпринципното командироване като начин на заобикаляне на конкурсите в системата. Получихте ли отговор от Висшия съдебен съвет?

-Отговор не сме получили, не очаквам и да получим. Всъщност нашето искане е да се приемат правила за командироването, а не да ни се отговаря на писмото.

Може би трябва да обясним на хората, които не са запознати с нашата система, за какво става въпрос. Законът предвижда, че ако в някой съд има временно незаето място (съдията се е разболял за дълго време, ползва отпуск по майчинство или бащинство или нещо друго), тогава председателят на този съд може по своя преценка да командирова на незаетото място съдия от по-долна съдебна инстанция или от съд в друг град. Съвсем разумно и полезно решение на законодателя, защото за разлика от другите професии, при нас не може да назначиш временно човек, който е външен за системата. А когато по времето на предишния ВСС близо три години не бяха обявявани конкурси, командироването се оказа единственият начин за попълване на незаетите места. Лошото е, че с това право често се злоупотребява и се заобикаля конкурсното начало. Защото командированият е по-уязвим, може бързо да бъде върнат, ако „не слуша“. Да не говорим, че понякога на по-горни инстанции се командироват хора, които, ако се явят на конкурс, ще се провалят с гръм и трясък.

Един от поводите за нашия протест беше командироването във Върховния административен съд на бивш член на ВСС, който е бил само военен съдия (Петър Стоянов - б.р.). Е, как този човек, който няма никакъв опит в изключително сложното административно правосъдие, ще правораздава като последна инстанция?! Това е безотговорно - както спрямо гражданите и фирмите, чиито дела ще трябва да решава, така и спрямо останалите съдии във ВАС, които ще са принудени да го обучават като младши съдия.

(в. Преса, печатно издание, брой 90 (441) от 01 април 2013)