17806 | 1 апр. 2013 | 10:32

Резултатите може да се фалшифицират - от секционните комисии

Поисканата от БСП, ДПС и ДСБ и получена оставка на проф. Михаил Константинов от председателското място в борда на директорите на „Информационно обслужване“ е знакова за превъзбудата и граничните емоционални състояния, които ще преобладават в предизборното състезание. Всички вкопчили се в „броенето на бюлетините“ би трябвало да разбират напълно еднозначно, че преброителят, който и да е той, не може да нагласи нищо в изборните резултати. И че

дори да опита да нагласи нещо

няма как това да бъде направено като в криминале, без да останат следи. В много далечната 1991 г., при приемането на изборния закон в края на
мандата на Великото народно събрание, разноцветни математици (в онези времена сини и червени) са убедили „своите“ политици в дългосрочната полезност на прилагането на няколко прости средства, с които се гарантира надеждността на създаването на файловете с изборните резултати, включително методиката за определяне на изборните резултати. Средствата включват:

Първо, трипластов протокол на СИК, от който вторият и третият екземпляр са копия, създадени под индиго;

Второ, независими обработки на две от копията - едното в РИК, а другото - в ЦИК, за да се създадат от различни групи оператори две на теория еднакви бази данни;

Трето, сравняване на тези две бази данни от ЦИК и произнасяне с решение за всяко различие кое от двете числа е вярното (при обработката на милиони числа грешките са неизбежни и за вярно се приема числото, записано с думи в първия екземпляр от протокола, депозиран в ЦИК);

Четвърто, публикуване на пълната база данни в бюлетин, в който всеки запис на протокол може да бъде проверен както на хартия, така и на запис на
дискета по онова време. От 2003 г. всеки протокол може да бъде огледан и в базата данни на ЦИК на нейната интернет страница.

Разбира се, какво точно ще запише в своя протокол секционната комисия, няма как да бъде проверявано от преброителя и е отговорност на членовете на СИК и по-точно на партиите, подбрали ги измежду доверените си привърженици. Всички партии единодушно отхвърлиха всякакви предложения за промяна на правилата за подбора на членове на СИК при изработването на Изборния кодекс. Непоклатимото ми убеждение е, че само професионализацията на членството в изборни комисии (например вменяването на членовете на юридическите гилдии задължението да администрират изборния ден в секциите) ще реши проблема с равнището на грамотност и доверие в работата на комисиите.

Уви, подобни идеи се възприемат от партиите като посягащи върху изконното им право да си съберат необходимите им гласове с всички достъпни средства. Включително с разнообразни фокуснически умения на членовете на СИК с достъп до бюлетините при преброяването в края на изборния ден. Те безспорно се множат и стават все по-ценни, но към тях преброителят няма никакво отношение. Освен едно.

На референдума за ядрената енергетика трябваше търпеливо да изчакаме създаването на втората база данни с изборни резултати, защото… за първи път в изборната ни история ЦИК бе премахнала изискването числата в секционните протоколи да бъдат подлагани на проверка - входящи контроли за равенства на бюлетините, подписите и действителните гласове. Което очевидно създава 

предпоставки за „хаотично“ отразяване

на резултатите от референдума. В частност на броя на гласувалите и в контекста на референдума от значение за правната стойност на цялото усилие. Обяснението на проф. Константинов звучеше странно - не успял да убеди членовете на ЦИК в необходимостта числата от протоколите на СИК да бъдат подлагани на входящ контрол. Нещо като все едно на предстоящите избори да е редовен протокол, в който от 30 гласували общо ГЕРБ да е получил 27 гласа, БСП - 33, а 13 от бюлетините да са записани като недействителни. Трудно е да се установи кой точно в какво и кого е убеждавал преди референдума, но професионалист от мащаба на проф. Константинов не би трябвало по принцип да се съгласи да бъде преброител на каквото и да е гласуване, в което не са предвидени минимални гаранции за достоверност на числата, което всъщност са входящите контролни равенства. Тогава, по-точно преди референдума, би трябвало да се подаде оставка по повод на безхаберието, все едно на кого, може би срещу нормалността на властимащото безхаберие. 

Изборните резултати, разбира се, могат да се фаршифицират. От секционните комисии, в които партиите, пропагандиращи изборен апокалипсис, са назначили отговорни фалшификатори. На тях трябва да се противопостави мащабната идея за борд за честни избори. Ще може ли бордът да стори това? 

Да си призная, чувствам се като във времената на зрелия социализъм. И тогава талантливи литератори съчиняваха магически понятия, които работниците, селяните и прочие категории трудещи се трябваше да въплътят „в живия живот“. Едва ли 756 (примерно) неправителствени организации, събрани във впечатляващ общонационален проект, ще направят изборите по-честни, отколкото предвижда законодателството, и по-справедливи, отколкото са склонни да следват прилагащите това законодателство партии.

Изборните резултати в края на краищата са числа, до които се е стигнало по определен ред.

За да има функция на полезност

такъв борд би било добре да се конституира като страна (организация наблюдател), на която е позволено да извърши това, което извършва изборната администрация. В най-простия вариант - да получи копие от разписката от вкарания в базата данни протокол на СИК и цялата база данни преди второто нейно създаване в ЦИК, за да проследи точно колко и какви са допуснатите грешки.

Анализите могат да се окажат много любопитни. Партиите би трябвало да направят същото, още повече че ще разполагат с ксерокопия от протоколите. Ако, разбира се, машините позволяват копирането на формата на протоколите на СИК, ако всички комисии са обучени да използват копирните машини, ако се намерят достатъчно устройства за копиране, ако те не се повреждат умишлено, ако не бъде прекъснато електрозахранването, ако, ако…

(в. Преса, печатно издание, брой 90 (441) от 01 април 2013)

*Авторът Димитър Димитров е социолог, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и бивш член на ЦИК.*