33507 | 12 юли 2012 | 17:22

В края на краищата и социологията е вид бизнес и следователно се подчинява на неговите закони. А нерядко и на политическите пристрастия на

В началото на седмицата в едно телевизионно предаване най-сетне се случи онова, което отдавна се очакваше. Социолози се скараха помежду си.
Поводът, както обикновено в такива ситуации, пак беше Янето Димката с неговите традиционни кьорфишеци. Научил от социологическите проучвания, че ще гледа следващия парламент откъм жълтите павета, и изригнал: „Лъжат, мамка им!“
В конкретния случай обаче социолозите май не лъжат. Което пък, от друга страна, им се случва рядко. И примери за обратното - бол. Всъщност

повече от тях лъже само националната статистика

според която неспирно вървим от по-добро към добро (да ме прости сегашната й шефка и добра моя приятелка Ренета).
Но нека преди това направя едно съществено уточнение. Както към тримата участници в телевизионната социологическа разправия, така и към поне още толкова техни колеги изпитвам положителни чувства.
Съзнавам, от друга страна, че в края на краищата и социологията е вид бизнес и следователно се подчинява на неговите закони. А нерядко и на политическите пристрастия на социолозите, колкото и да се опитват да се направят на „независими“.
Има и нещо трето - подочувал съм, че преди да оповестят изследванията си, между агенциите им кипи оживен диалог, преминаващ понякога и в пазарлък - „ти не вдигай толкова, аз пък ще смаля малко“, или пък „бе губят ми се данни от един район, а ти си го покрил, кажи как е“ и т.н.
Но да се върна на примерите за „прогнозите“. Защото тиражирани след това през услужливи медии, те наистина стават важен политически фактор. Дори и поради простата причина, че след 45 години информационна манипулация българинът не се е отказал от принципа си „ами щом така е написано във вестника, значи е истина“.
Още през 1990 г., преди първите демократични избори, се започна едно голямо социологическо надлъгване. Инициаторът беше французинът Жак Сегела, който лъжеше СДС, че победата му е безпроблемна, въпросът е по-скоро с колко много ще ги бие комунягите.
Че даже успя да пробута на сините „гениалния“ според тях лозунг „45 години стигат“. Положих титанични усилия, за да убедя Желев и Петко Симеонов, че Сегела им пробутва залежала стока от други времена и от друга държава.
Защото

оригиналът е на френските студенти

от бунтовния май 1968 г., когато те излизат на улицата срещу президента Дьо Гол с „diх ans ca suffit” („10 години стигат“, а генералът беше на власт вече точно толкова). Ама не и не - нашите седесари бяха толкова повярвали в Сегела, че даже и песен „45 години стигат“ сътвориха...
Червените социолози тогава им отговориха със своята си лъжа - 52% за БСП. Само дето пропуснаха да отбележат, че това беше кумулативен резултат от пропорционално и мажоритарно избрани кандидати.
Ама де да обясняваш разликата... Все едно да втълпиш на българина, че в Англия (примерно) се броят не проценти, а спечелени депутатски скамейки. Сложно...
Второто социологическо послъгване, на което бях свидетел, се случи през 1997 г. На случайна среща в Кърджали през април Иван Костов ми каза: „Не влизате в парламента“ (тогавашната Евролевица). Знаел го със сигурност от проучванията на Андрей, който ни давал под 4%.
Пак ми трябваха доста усилия, за да убедя Иван, че Андрей умишлено ни „сваля“ резултата, за да „демобилизира“ да гласуват за „модерното ляво“ част от разочарованите избиратели на „старата левица“. И че сме към 5,5%, пак според Андрей, но

„това само за вътрешна консумация“

Както и се случи.
Ами 2001 година? Не бяха ли социолозите тези, които до 6 април тържествено гадаеха втори мандат на Костов? Май бяха. Ама после обърнаха резбата, пардон, прогнозите си.
Всъщност по този повод пак ще дам пример с Франция. През 1974 г. един срещу друг в президентската надпревара се изправят Франсоа Митеран и Валери Жискар д’Естен. В навечерието й социологическите агенции са категорични - победа за първия.
В изборите обаче Д’Естен бие Митеран. Вярно, с малко - 50,8 срещу 49,2%. Но вместо да се направят на пердета, подобно на нашите социолози (до 2,5% се счита в рамките на „нормална статистическа грешка“), френските им колеги сериозно анализират провала си.
И се оказва, че загубата се дължи на... французойките! Просто в първия в историята на Франция пряк (по подобие на САЩ) телевизионен дебат между двамата претенденти 200 000 френски жени решават, че като мъж Франсоа е по-грозен от Жискар. И сменят намеренията си за вота.
Женска му работа, ама решаваща, нали? Още по-важното обаче е, че социолозите не се изпокараха, а солидарно

признаха общата си грешка

и възстановиха имиджа си.
Ох, обаче в този ред на мисли идвам и до изборите у нас от 2009 година. Милите ми социолози пак се поразминаха в прогнозите си. Но след това взеха да се тупат в гърдите кой по-малко е сгрешил. И колко „конкуренцията“ е била по-слаба, защото някой й бил платил щедро за „подмяната“ на прогнозните резултати.
А иначе защо чак след изборите, а не преди тях, не направиха анализ кои групи хора (ще, а не вече) са гласували за „мачото“? Защо не обясниха, че от социологическа гледна точка българинът (българката) си пада по „добрия цар“ (Ивайло Бърдоквата, Стамболов „русофоба“, Борис ІІІ „локомотивния машинист“, Тато „хитреца“ и други)?
Ами ще ви кажа защо - просто от 20 години социолозите са вкарани в порочната схема „пари от черни партийни каси през близки пиар агенции“. И в действие влиза правилото, че който плаща, той поръчва музиката. В случая - „прогнозните резултати“.
Стигам сега обаче до най-срамното в социоложката разправия от началото на седмицата - т. нар. „обществени поръчки“.
Тук вече съм на път да се объркам. Първо, самото това понятие вече предизвиква отвращение у мен с лицемерието и с имплицитно

заложената в него далавера

Значи Бате Николай, който като клоун е радвал мен, децата ми и внуците, сега е бил „незаконен“, защото не правил в „Пирогов“ своята смехотерапия след „спечелване на конкурс за обществена поръчка“? Ми да се яви тогава на нея Дянков! Категорично ще победи Коко по „тъготерапия“, убеден съм...
Значи, от друга страна, ако едно социологическо изследване на скиорката Мира докаже, че е по-добре да се изградят 200 км (примерно) ски писти, вместо умишлено да се изпепелят хиляди километри (декари) жива гора, то е, защото му е гарантирана бъдеща „обществена поръчка“ от „лобито на олигарсите“ в правителството, срещу което протестират на Орлов мост?
Значи, от трета страна, за социолозите е по-важно не да кажат истината, а чрез изгодни за управляващите (сегашни или предстоящи) да си докарат изгодна бъдеща „обществена поръчка“?

Ами ще лъжат тогава. Ама вината не е в тях, а в системата, която ги кара да го правят.
Моля се само да не й хрумне на тази система да реши да набира чрез „обществени поръчки“ примерно и хирурзи в болниците или преподаватели в университетите...