18879 | 3 апр. 2013 | 10:52
В изминалите 23 г. демокрация няма по-драматична и гореща политическа година от 1990-а. А в нейния край настъпи и най-тежката зима на прехода. Хората се редяха на опашки, без да знаят дори какво очакват да купят. Над 1 милион души участваха в общонационална стачка. Движението в София бе напълно спряло, а след като спряха и самолетните полети, премиерът Луканов подаде оставка. В гладната зима се очертаха предсрочни избори.
След мъчителни консултации в името на България и под натиска на Европа СДС направи исторически компромис - въпреки противопоставянето на улицата. Избрано бе правителство - по същество програмно - начело с безпартийния магистрат Димитър Попов. То беше плод на споразумение и широка коалиция между всички политически сили, представени във Великото народно събрание. В него влязоха и сините депутати Луджев, Костов и Пушкаров. Този кабинет успя да се оправи със спекулата и страната да оцелее.
Тази българска пролет нещата отново изглеждат тъжно. България е на колене. Кризата е политическа, институционална, социална и духовна. Хората не пеят вече шлагера от романтичния период на демокрацията „Вдигни очи“. Защото, ако ги вдигнат, ще видят как хора се самозапалват в знак на протест срещу всичко и всички.
Предсрочните парламентарни избори на 12 май са призвани да решат политическата криза. Ако не могат, ще последват избори „до дупка“, които през 90-те години предрекох и се случиха. Ще приличаме на Италия, само че там „Фиат“ си произвежда, модата цъфти и тирамисуто не свършва. Да не говорим за туризма от първа класа.
Изборите най-вероятно ще доведат до патова ситуация. Струва ми се, че дори излязлата начело партия, която и да е тя, ще събере около един милион гласа. Това ще е рекордно ниска обществена подкрепа за победител. Мандатите трудно ще стигнат за дясноцентристка или лявоцентристка коалиция. А широка коалиция е изключена поради силната непримиримост ГЕРБ - БСП.
Българският политически елит ще бъде изправен пред сериозно изпитание. Под натиск не само от улицата, но и от Брюксел, където в последните 12 години нашите политици без изключение се държат изключително раболепно, както комунистите към СССР. Като че ли в конституцията ни пише, че властта произтича не от народа, а от Брюксел. Но така или иначе там са парите и ще ни размахват пръст да поддържаме политическа стабилност.
Възможните решения са две: или нови избори с почти същия край, или правителство тип „Попов“ с участие на най-доброто, с което партиите и обществото разполагат. Лозунгът „В името на България“ ще заличи „твърдите“ политически заклинания, в които дори царят навремето се врече, а после се отметна. В политиката няма казана дума, хвърлен камък.
Както казваше Радой Ралин: „Българинът всичко може, стига да му се възложи“.
(в. Преса, печатно издание, брой 92 (443) от 03 април 2013)
Мобилна верси
RSS
