25201 | 3 апр. 2013 | 11:19

Сегашната диагноза на електроенергетиката в България е криза на свръхпроизводството, обяви икономическият министър Асен Василев.

Зле, по-зле, най-зле. Нещо такова се случва в момента с българската енергетика. Високите сметки за ток и парно тази зима бяха само върхът на копието. То съдра идиличното платно с клиширана картина - електроенергията ни е най-евтината в Европейския съюз, тя е най-конкурентната на Балканите и е сред най-конвертируемите ни стоки. А изгодният й износ може тайно да субсидира тарифите за бита, но така, че 

в Брюксел да не разберат

или поне нищо да не могат да докажат.

Райската градина с изобилния евтин ток беше стъпкана от огромни скъпи мощности, които политиците ни принудиха да субсидираме. Слънчеви електроцентрали (фотоволтаични паркове), вятърни перки и топлофикации, които произвеждат едновременно ток и топло. Електричеството от тях се изкупува 2-3 до 12 пъти по-скъпо, отколкото от добрите стари ТЕЦ, които при това са модернизирани и със сероочистващи инсталации.

Да речем, че произвеждате копчета. Разходите ви за едно копче са 5 ст., а на пазара можете да го продадете за 6 ст. Това е добре - този бизнес е изгоден и даже позволява конкуренция. Но я си представете, че има начин да вземете 15 ст. Супер, а? Не. Политиците не разсъждават така. Ако е възможно да получите 15 ст., защо да не са 30 ст.? Или още по-добре - 75 ст. Така се става милионер.

Сега заменете копчето с 1 киловатчас ток и веднага ще ви стане ясно защо електроенергетиката затъна. Всички предприемчиви българи и особено най-овластените сред тях искат да продават тока по 75 ст. дори ако трябва да вдигнат значително производствените разходи. А деца и съпруги на депутати и енергобосове желаят това най-страстно.

Така се стигна до надуването на балона с възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Само преди пет години се смяташе за икономическо и инженерно геройство изграждането на слънчева електроцентрала с мощност 1 мегават. Днес при ясен ден тези централи произвеждат с около 900 мегавата. Почти колкото един хилядник в АЕЦ „Козлодуй“. Но не. Огромната разлика е, че

хилядникът се управлява от хора

които могат да го спрат и да го пуснат, а според българския закон фотоволтаичният парк се контролира единствено и само от слънцето. Ако то свети, слънчевата електроцентрала задължително произвежда и никой диспечер няма право да я спре. Тази безизходица трайно вдигна кръвното на главния диспечер Митю Христозов и преди ден той подаде оставка.

Освен това нито НЕК, нито ЕРП-тата - ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-про“ имат право да откажат получаването на тази електроенергия и нейното заплащане - например по 75 ст. А това вдига кръвното от месечните фактури за тока и изстрелва хората по площадите.

Никой не иска толкова скъп ток, но политиците са го направили задължителен. Кои политици? Мнозинството в последните два парламента прие безпрекословните закони за енергията от ВЕИ, а Държавната комисия за енергийно и водно регулиране утвърди свръхсъблазнителните цени (ДКЕВР).

Всеки знае, че пазарите се движат от алчност и страх. Е, законите за ВЕИ у нас бяха направени така, че да подхранват безкрайно алчността, без страх от Бога, без никакви ограничения. Ако изградите зелена електроцентрала, никой няма право да ви откаже присъединяване, а после изкупуване на скъпия ток. За всеки случай беше отменено и законовото задължение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да планира необходимите генериращи мощности. Така започна скорострелно строителство.

Същинската истерия обаче настъпи през първото полугодие на 2012 г. Тогавашният председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев предупреди, че предстои сериозно намаление на изкупните цени от 1 юли. Ако имате готов проект и уговорен кредит, самото изграждане на слънчева електроцентрала с мощност 5 мегавата например ще ви отнеме едва 3 месеца. За някои инженери този срок изглежда фантастично къс, но когато е въпрос на часове да се вземе договор с висока изкупна цена, няма невъзможни неща.

Ужасяващата равносметка беше оповестена от бившия вече икономически министър Делян Добрев. Той заварил предварителни договори за 12 000 мегавата зелени електроцентрали - главно слънчеви и вятърни. Успял да ги сведе до 1200 мегавата. Но и те са като слон в стъкларски магазин на фона на реалното национално потребление. Тези дни то е около 3000 мегавата в нощния си минимум и към 5200 мегавата във вечерния максимум. Годишният зимен рекорд е 7200 мегавата, а през много студения декември 2012 - 6400 мегавата.

На този фон новият икономически министър Асен Василев с ужас научи, че сборът от електроцентралите в България дава  над 12 000 мегавата. Остана да уточни каква част от тях наистина са работоспособни. Според някои източници - около 9500 мегавата, но пак е много за реалното потребление. Затова според Василев сегашната диагноза на електроенергетиката в България е криза на свръхпроизводството.

Вместо потреблението на ток да расте по план средно с 1% годишно, то намалява. Според Националния статистически институт (НСИ) спадът на доставките през миналата година спрямо 2011 г. е едва с 0,4% - до 34,593 млрд. квтч. Електроенергийният системен оператор отчита още по-голямо понижение - с 2,8% - до 37,510 млрд. квтч. Първо

намалява броят на българите

които живеят в родината си. Второ, тарифите за бита скочиха с 13,6% от 1 юли 2012 г. заради зеления ток, нуждата от субсидиране на парното и лошите договори от времето на Иван Костов. Трето, икономическата криза продължава и производителите също не харчат електроенергия. В други години натоварването на националната система в делничен ден скачаше с 1000-1200 мегавата спрямо празничните заради работата на предприятията. Сега тази разлика е едва забележима - към 300 мегавата.

Зеленият ток и субсидиите за парното вдигнаха цените не само за българите, но и за износителите на електроенергия. След като се преборят на търг за евтин ядрен ток от АЕЦ „Козлодуй“ - например по 65 лв. за мегаватчас, трите добавки - за ВЕИ, за парното и за лошите стари договори, вдигат стойността с 50%, т.е. с 33 лв., и тя става 98 лв./мвтч. Толкова скъпа, тя вече е непродаваема на Балканите, които също са в криза. Затова износът ни от 1200 мегавата миналата пролет сега падна в рамките на 130-400 мегавата, като в отделни часове слиза на нула.

През 2011 г. НЕК отчете рекорден износ - 9,7  млрд. киловатчаса. За миналата година

количеството падна катастрофално с 21%

на около 7,7 млрд. квтч.

От тази ситуация се възползва Румъния, която вдигна доставките си за региона от 300 на 600-800 мегавата. Даже Сърбия успява да изнася излишъци от 80-100 мегавата в отделни часове.

Далаверата у нас стана под знамето на зелената идея да се произвежда електроенергия от възобновяеми източници - без изкопаеми горива и без изхвърляне на парникови газове. България пое ангажимент пред Брюксел, че през 2020 г. ще има 16% дял на ВЕИ в крайното брутно потребление на енергия. Последните данни на НСИ за този показател са доста стари. За 2010 г. делът на ВЕИ е 13,8%. Според експертни оценки в икономическото министерство днес България вече е преизпълнила плана за 16%.

„Енергийната система се разпада и ако до 4 седмици не вземем мерки, ще се разпадне напълно с всички последици от това, включително и режим на тока“, заяви лидерът на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев минути след заседание на тристранката. Датата е 22 март тази година. Оттогава минаха 2 седмици. Остават още две.

(в. Преса, печатно издание, брой 92 (443) от 03 април 2013)