- Г-н Тодоров, вторият ви мандат като генерален директор изтича в края на май. По закон нямате право на трети. Как се чувствате?
- Удовлетворен. Смятам, че си свърших работата така, както си я представях. Надявам се, че усещанията ми съвпадат с тези на колегите.
- Защо неотдавна профсъюзите в БНР поискаха Съветът за електронни медии (СЕМ) да не избира нов генерален директор на БНР, преди съставът на СЕМ да се попълни с пети член?
- Въпросът не е към мен, но доколкото разбирам, колегите смятат, че сегашният състав на СЕМ е прекалено еднороден и има проблем с легитимността. Ако правилно разчитам декларацията на синдикатите, припряност с избора на генерален директор може да има последици за стабилността в медията. Има и очевидно криза на доверието към регулатора. Ние като ръководство също сме възразявали срещу опити за намеса. Формално с насрочването на избора СЕМ спазва закона, което е важно, но други съмнения оставят отпечатък върху добрите намерения. БНР вече е преживявало сътресения през 2001 г. и едва ли би желало да ги повтори.
- Стигнаха ли ви шест години за нещата, които искахте да направите?
- Човек винаги иска повече, но все пак мога да кажа, че онова, което обещах и което защитих като концепция - в началото и преди втория си мандат, го изпълних. Трябва обаче да отбележа, че тригодишният директорски мандат в БНР и в БНТ създава проблеми, защото е твърде кратък. В повечето страни в Европа мандатите са от пет или от шест години, като няма законови ограничения и в броя им. Смята се, че след като сте си свършили работата, можете да продължите. Само в Македония е като при нас. В първия мандат човек се ориентира в обстановката, подрежда си приоритетите, успокоява колектива, че няма да върши глупости. И времето вече е почти изтекло. Ограничаването на мандатите е особено неприятно за управителните съвети. Ако привлечете способен и млад човек, след това той не може да слезе надолу, но няма и територия да се изкачва нагоре. Очевидно е, че Законът за радиото и телевизията вече е изостанал от добрите европейски практики и трябва да бъде променен.
- С какво от постигнатото се гордеете?
- Успехът на БНР върна доверието в обществените медии. Създадохме нов корпоративен дух. В БНР винаги е имало съперничество между различните гилдии, между журналисти и музиканти например, между програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“. Програмите ни днес водят рейтингите, залите с концертите на нашите музиканти са пълни. БНР се превърна в най-големия медиен партньор и сме най-големият продуцент на музика и драматургия.
С новите УКВ-предаватели покрихме и уплътнихме преди всичко крайграничните райони, а нашите програми вече се чуват в съседните страни, което е решена задача с национален интерес. В момент, в който в ефира се натрупаха много чужди гласове, ние развихме наши. Смятам, че е необходима национална стратегия в тази област.
- За какво не стигна времето?
- Радиото трябва да се приближи до телевизията, без да се превръща в такава. Ние сме признати от Европейския съюз за радио и телевизия като една от най-успешно развиващите се медии. Затова ме боли, че не достигат средства за дигитализация на архивите. Вече изграждаме електронна музикална картотека, започнахме преоборудване и на „Златния фонд“, но с дигитализацията на архивите изоставаме. Въпреки че ако радиото трябва да тръгне цифрово утре, повечето от ефирните ни комплекси са готови. Още през 2008 г. започнахме излъчвания по технологиите DVB-T и DRM, така че имаме изпреварващ опит. Но ако видите 40-годишния автобус, с който пътуваме из страната, за да записваме концерти, ще се зачудите как го правим. Апаратурата в него е на 30 години. Максимално сме я осъвременили, но годините й все пак си казват думата. А освен нас никой не записва и не съхранява уникалните концерти на фестивали, конкурси, събори.
- Защо ГЕРБ драстично оряза субсидията на БНР - 7 милиона по-малко за 2012 в сравнение с 2011-а, 10 милиона преди това? И как в такива условия открихте три нови регионални честоти, интернет радио?
- Това беше субективно виждане на един министър, който смяташе, че телевизията е по-важна от радиото. Не вярвам в случайностите, но да прехвърлям това решение върху цялото правителство или върху управляващата сила, нямам основания. Но въпреки това ние не допуснахме нито един лев задължения. Всяка година сме изпълнявали плана за собствените приходи, въпреки кризата и според изискванията на бюджета.
- Възможно ли е да ви намалиха парите, защото нито един път не поканихне Бойко Борисов да гостува в предаване на БНР?
- Е, не е вярно, че не сме го канили, затова и не може това да бъде причината. Знаете, че той откри новото ни радио в Бургас. Видя как сме възстановили една стара сграда в центъра на града, която съхранихме като паметник на културата и в същото време я оборудвахме със супермодерна техника. Вярно, премиерът Борисов не е идвал на живо, но е участвал в наши предавания. Ако обаче се опитвате да внушите, че се е случило нещо извънредно, ще кажа, че в БНР не са гостували и предишните премиери. През последните години радиото се „телефонизира“, въпреки че смятам, че въздействието от живо гостуване в студиото е незаменимо. Впрочем, ние бяхме една от първите медии, в които влезе новият служебен премиер Марин Райков. Интервюто с него сме предали през интернет страниците си на 11 езика за света.
- Какво ще посъветвате наследника си в БНР?
- Като го видя, ще преценя. Може да е човек, който няма нужда от съвети. Трябва да се знае, че от всеки добър журналист може да стане лош администратор. Радиото е много динамична и тежка за управление медия. Това са 11 радиостанции, 6 музикални формации, концерти, партньорства, денонощен режим на работа. Не може да си позволите забавяне или забравяне. Аз имам 30-годишен стаж в радиото и много от нещата са минали през личния ми опит. Трябва да се пипа предпазливо, защото и сега, 2013 година, все още се усещат негативите, оставени от кризата в радиото през 2001 година.
- Да, във вашия мандат беше спокойно, нямаше стачки, нямаше Let it be. Как се получи?
- Важно е, като поемете голям пост, да не си помислите, че сте най-умният. Решенията при нас се вземат след становище на експертите, колкото и да сме убедени в правотата си. Днешната работа е за днес и аз не я отлагам. Както и не забравям обещания. Обещахме асансьор в техническата сграда, което беше мечта за всички. Три години отлагахме заради липса на средства и заради сградата, която е паметник на културата. В крайна сметка предприехме уникално решение чрез изграждане на външна клетка и на специални съоръжения срещу вибрациите, шума, електромагнитните смущения. Монтирахме и съоръжения за хората в неравностойно положение, които преди това пренасяхме на ръце. Обещахме паркинг срещу радиото, тъй като в двора на радиото няма места. Направихме го благодарение на съдействието на Столичната община. Когато хората около теб виждат, че ти си си свършил работата, те също нямат основание да не свършат своята.
- Неотдавна станахте вицепрезидент на европейската радиомрежа за новини „Евранет плюс“. Към нея ли ще се ориентирате занапред?
- Не. Това е четиригодишен проект на ЕК с участието на 14 европейски радиостанции с бюджет 25 млн. евро за обмен на новини и информация. Постът е личен и не носи финансови дивиденти.
(в. Преса, печатно издание, брой 92 (443) от 03 април 2013)