20051 | 4 апр. 2013 | 09:39
Формирането на служебен кабинет носи позитиви за президента Росен Плевнелиев, показват резултати от национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 21 и 29 март сред 1000 души от цялата страна. В края на март дейността на Плевнелиев е одобрявана от 56 на сто от пълнолетните българи - с 5 процента повече в сравнение с февруари 2013 г. С 4 на сто намалява и неодобрението към президента, което сега е 30 на сто.
Още е рано да се дават оценки на служебния кабинет - нужен е поне месец работа на министрите, за да натрупат хората впечатления, отбелязват от НЦИОМ. Няма доминираща оценка за оставката на премиера Бойко Борисов - 45 на сто я определят като бягство от отговорност, а 42 процента - като достойна постъпка. Като бягство от отговорност оставката оценяват по-често хора на възраст над 60 години, със стандарт под средния, жители на столицата, както и живеещи в селата. Склонни да споделят това мнение са симпатизанти на БСП, на "Атака" и на ДПС.
Мнението, че оставката на Борисов е достойна постъпка преобладава сред хора на възраст между 18 и 49 години, сред заможни избиратели и сред жители на градовете. 83 на сто от симпатизиращите на ГЕРБ оценяват оставката на премиера като достойна постъпка. В края на февруари Борисов бе одобряван от 40 на сто от интервюираните, а делът на неодобрението за него бе 51 на сто. След оставката на кабинета одобрението и неодобрението към Бойко Борисов са съизмерими дялове /46 на сто:45 на сто/.
Без промяна остават дяловете на одобрение и на неодобрение към лидерите на БСП, на ДПС и на "Атака". Одобрението към Меглена Кунева намалява със 7 пункта, като пропорционално нараства и неодобрението й. Бойко Борисов е одобряван от 93 процента от симпатизантите на ГЕРБ, а Сергей Станишев - от 90 на сто от социалистите. Лидерът на ДПС Лютви Местан е одобряван от 77 на сто от избирателите на ДПС, лидерът на Атака Волен Сидеров - от 86 на сто от симпатизантите на своята партия, а Меглена Кунева - от 86 процента от подкрепящите Движение "България на гражданите".
Според данните 85 на сто от интервюираните в изследването мислят, че исканията на протестиращите са основателни. 15 процента от запитаните твърдят, че са участвали в протестите, като това са предимно мъже, хора на възраст между 40 и 49 години, жители на областните градове и респонденти с по-нисък жизнен стандарт. Помолени да отговорят на открит въпрос (без предварително формулирани отговори) "Ако можеше да се изпълни веднага само едно искане на протестиращите, кое трябва да бъде то?", 34 на сто посочват необходимостта от контрол върху енергийните монополи, както и нуждата да се ревизират договорите с тях, да се изясни и контролира ценообразуването за крайните клиенти. 26 на сто настояват за увеличаване на доходите и по-висок стандарт на живот, а други 10 на сто искат да се съживи икономиката и да се разкрият нови работни места.
Мобилна верси
RSS
