26709 | 5 апр. 2013 | 09:07
Мажоритарни избори искаха протестиращите. „Да издигнем нови личности - викаха, - стига с тези партии!“
Ала ето че старите партии със старите лица хорово се надсмяха над наивните викове от паважа. „Личности друг път!“ - изхилиха се старите.
Който не е чул това послание, да погледне кандидатите на големите играчи.
Не по-малко от шестима политици водят листи на по две места. Сред тях са баш съперниците Бойко Борисов (в 25-и многомандатен избирателен район в София и в Пловдив-град) и Сергей Станишев (също в 25-и МИР, но и в Стара Загора).
Уви, обръгнали сме и затваряме очи пред лъжата, върху която се крепи тази практика. А лъжата – макар и всепартийно общоприета - е очевидна.
Когато Хикс Петров вика: „Изберете ме!“ хем в град А, хем в град Бе, той лъже хората на едно от тези две места. Защото, ако си хареса да е депутат от А, значи в Бе само е подмамил със своята известност избирателите. И с неговата партийна листа те, глупаците, са пратили в парламента Игрек Иванов, мъж неясен и съмнителен, но послушен и дълбоко задължен на Петров. *
А ако изиграните Беянски избиратели се обидят на Петров, те дори теоретично не могат да го отзоват, тъй като не е избран от тях, а от Аянчани. Той даже би могъл дълбокомъдрено да ги хлопне с конституцията: „Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.“ (чл. 67,1).
От друга страна, щом си е издействал да играе и в А, и в Бе, Хикс Петров е по-сигурен, че самият той ще стане депутат. Нали е важен за партията си, зер в нея друг такъв Хикс няма.
Така че двойното кандидатиране е само партийна тактика, кариерен фокус, нагласена игричка. Логика в него липсва, уважение към избирателя хептен няма.
Иначе е законно. Кандидат може да бъде предложен „най-много в два многомандатни изборни района“, гласи в Изборния кодекс нормата, преписана от предишни закони.
Нека да се знае обаче, че в зората на демокрацията можеше да си кандидат само в един район. Това разумно правило беше в сила цели 5 (пет) дни. Разумното правило ВНС го закова в изборния закон от лятото на 1991 г. Но когато на 22 август с.г. великите депутати си го прочетоха в „Държавен вестник“ (бр. 69), се сепнаха. И в същия ден гласуваха поправка в полза на партийните игрички. И от 27 август 1991 г. (ДВ, бр. 70) та до ден-днешен е позволено „най-много в два района“.
Така беше. Архивите са живи.
А изводът все пак е оптимистичен. Избори цивилизовани, ясни и почтени в България ще има. Само че някой друг път.
- - - -
* Шампион в играта с А и Бе засега е г-н Бойко Борисов. През 2005 г. той беше избран за „царски“ депутат в Благоевград и в Пловдив. И на двете места останаха с пръст в уста, тъй като г-н Борисов се сети, че въобще не бил искал да е депутат.
(в. Преса, печатно издание, брой 94 (445) от 05 април 2013)
Мобилна верси
RSS
