43114 | 10 май 2012 | 17:44

Или последната битка за Синята коалиция

Финалният спор дали да я има Синята коалиция прекрасно се вписва във вечната историческа дилема в България: с германците ли да вървим, или с руснаците? И да не забравяме, че независимо от избраната посока, обикновено губим. Как ще завърши поредната световна война на сините предстои да разберем. Но че вчера президентът

Стоянов изгърмя като „Аврора“

и официализира щурма на Зимния дворец, е повече от ясно.
Когато политическите психиатри твърдят, че и с Костов, и без Костов синьото семейство няма полезен ход, те продължават фиксацията единствено върху съществуващи партийни субекти, а не разглеждат възможностите за по-глобално пренасяне на славната някога седесарска идея в бъдеще.
Твърде е вероятно двете сини партии да са преминали точката, след която няма връщане към живия живот. Колкото и някой да иска да върне миналото, възможност за еднообразно възпроизводство copy-paste не съществува, освен вероятно в Северна Корея. Затова днес, когато битката между ДСБ, казионното СДС и „СДС-2012“ (новото бунтарско течение около Софийската организация на СДС) набира сила, въпросът не е кой социологически маргинал ще надделее, а коя може да е онази формация, онзи екип и личности, които биха могли да възродят каузата и принципите на победилата в началото на прехода демокрация. А как формално да се казва тази партийна общност, има време да се мисли, то е второстепенно. (С риск леко да отклоним темата: пред същия тест за прозорливост е изправено и НДСВ, избрало да бъде нацупен контрапункт на Куневия проект, вместо мост към бъдещето, по който успешно да премине и се прероди царското наследство.)
Паралелно с гражданската война далновидната част от синьото семейство е призвана да мисли и действа в посока запазване и рестарт на онези красиви принципи, под които милиони българи развяваха знамена. В години, когато да си седесар беше и естествено, и престижно.

Борбата срещу Костов и костовизма не е от вчера, а се корени в далечната 2001 г., като мнозина от тогавашните бойци днес ветерански я продължават на нов терен: Борислав Бориславов, Стефан Иванов и Иван Сотиров са само върхът на айсберга. Основните играчи на „СДС-2012“ днес имат тежката задача да отрежат тъмносиния апендикс, но и да осуетят нови вътрешнопартийни междуособици със своите колеги в казионното СДС.

Като опитен дипломат и политик Петър Стоянов въпреки резервите си естествено коронясва Мартин Димитров за водач на десницата, макар да е напълно наясно с тежестта на подобен компромис. Дали и останалите бунтовници ще се съгласят

да преглътнат Мартин в името на по-малкото зло

остава да видим.
Турбуленциите в сините среди ще извадят на показ и множество неопределили се фигури. На фона на партийната криза и очертаващата се реална възможност за пропускане на следващото парламентарно раздаване мнозина деятели ще бъдат заставени от обстоятелствата да вземат страна и да обяснят позиционирането или мълчанието си. Това в еднаква степен важи както за монументални играчи като Надежда Нейнски, Найден Зеленогорски или Петър Москов, така и за тихи властови ашлами като Евдокия Манева, Стефан Тафров или Константин Димитров, че чак до последната клубна еднодневка в забравените от Бога общини.
Печеливши от този панаир са

двамата големи в дясно: ГЕРБ и Кунева

Отмиращото синьо и евентуалното му отпадане от парламента би затвърдило „България на гражданите“ като единствен неопетнен играч, а впоследствие и като желан наследник на автентичното дясно. Подреждането на електорат и функционери от единия под другия флаг ще стане някак естествено, в рамките на идентичен цвят (нейното знаме също е синьо). Изваждането на Костов от играта и опразването на ветеранското място в семейството на ЕНП ще сбъднат наведнъж две мечти на ГЕРБ. Но и автоматично ще ги направи по-зависими от решението на Меглена Кунева, която вероятно ще предпочетат при опцията Доган - Станишев.
Но засега нека изгледаме сериала в часа на синята мъгла, където Черен чичо и Бела стрина, обградени от Отбор юнаци и други народни приказки, ще трябва да решат дали орелът да ги отведе в Горната или в Долната земя. И на каква цена.