38756 | 6 апр. 2013 | 13:54

Недопустимо е децата да плащат огромни такси, за да спортуват, твърди Таню Киряков в интервю за Цвета Марка

-Защо има такова нашествие на спортисти в листите на партиите?

-Вероятно и на хората в спорта им е писнало от всички криви неща. Вие знаете ли, че законът за спорта е променян 27 пъти за 16 години. И вероятно не е сменено нищо, което да е в полза на самия спорт.

-Добре, на спортистите им е писнало. Смятате ли, че могат да подобрят положението, ако влязат в парламента?

-Ако всеки се занимава с това, от което разбира, естествено, че ще има положителни промени. Аз не мога с нищо да допринеса за развитието на програмата за космонавтика. Предложенията, които бих дал, ще са в интерес на спорта, няма да пълнят нечий джоб или да се търси лична облага.

-Защо избрахте БСП, а не например ГЕРБ?

-Ще бъда напълно откровен. Избрах БСП, защото оттам ми предложиха. Освен това основна роля изигра авторитетът на Нешка Робева. Тя ме склони да опитам.

-Имате ли стратегия как да привлечете гласоподаватели за БСП в „син“ град като Русе?

-Не съм обвързан с никого и имам собствено мнение. Ако успея да убедя хората в това, което мисля, според мен няма значение дали са сини, или червени. Когато става въпрос за спорт, цветовете не са важни. На всички хора децата ходят в едни и същи зали. Плащат високи такси във време на тежко икономическо положение. Чудя се как е възможно деца да дават пари, за да спортуват, като спортът трябва да е в обществена полза.

-Правилно ли ви разбирам, искате спортът да стане безплатен?

-Трябва във всяко едно училище да се организират спортни мероприятия, както беше едно време. Моята дъщеря има шестица по физическо, а не знае какви дисциплини са изучавали. Това трябва да се промени. Всички български медалисти от олимпийски игри са тръгнали от някое училище. Но дори децата да не станат елитни състезатели, ще са здрави. Няма да са дебели, нито ще страдат от гръбначни изкривявания. Имаше един девиз: „Здраво тяло, в здрав дух.“ Той казва всичко. После някой го зачеркна, защото бил комунистически.

-Каква кауза ще следвате, ако влезете в парламента?

-Тя ще е свързана единствено и само със спорта. С идването на демокрацията загубихме ноу-хауто на българския спорт. Много отлични специалисти напуснаха България. Ако например се подобри заплащането на треньорите, те няма да се чудят как да бягат в чужбина. Стигнахме до абсурда да внасяме спортисти, вместо да ги създаваме. Бих разделил страната ни на пет региона - в тях ще работят спортни дружества. Ще бъдат общо седем, защото в София са необходими поне две. Не е необходимо да се финансират над 100 федерации, както е в момента. Във Франция например се отделят пари за 23 спорта. А ние даваме средства за френската петанка! Говоря за високото спортно майсторство, то трябва да се развива в клубовете. Масовият спорт ще се прави в училищата.

-Да, но базата в част от училищата е занемарена, а в други липсва...

-Наскоро си говорих с Емил Милев (олимпийски сребърен медалист от Атланта ‘96), който работи в Америка. Той ми каза, че в Щатите, ако някое училище няма спортна база, децата използват наличната в града. Отиват след края на часовете, спортуват и получават оценки. Ако не присъстват, им се пишат отсъствия. Това е просто идея. Другото, което ми направи впечатление след олимпиадата в Лондон, е, че 80% от участниците в игрите са били военизирани. Защо да не върнем този подход към спортистите у нас. Бюджетът на МВР е толкова голям, част от състезателите после дори могат да останат на работа в полицията.

-Смятате ли, че престоят на други спортисти в парламента беше успешен? Имаше представител дори от вашия спорт - Весела Лечева, от леката атлетика Христо Марков...

-Не искам да се връщам назад, нито да определям кой е бил успешен. За мен е важно какво аз мога да направя. Ако видя, че идеите ми не се възприемат, ще напусна парламента.

-Точният мерник с какво ще ви помогне в политиката?

-Когато БСП представяше кандидатите си от гражданската квота пред медиите, се почувствах като на състезание. Мобилизирах се и изпитах същото чувство, каквото и преди старт. А точният мерник в политиката за мен ще бъдат точните думи и точните действия.

-Сред „червените“ в Русе имаше брожения срещу попадането ви на второ място в листата...

-До последния момент силно се колебаех дали да приема. Но аз съм част от хората, като тях си плащам сметките и данъците. Пътувам по същите пътища. Когато остана с неприятно чувство от случващото се около мен, реагирам като останалите граждани. Най-много се притеснявах, че ще трябва да давам обещания, които не мога да изпълня. Затова ще направя всичко по силите си в моята област, но няма да говоря неща, които не мисля.

-Подписахте се под едно писмо срещу кандидатурата на Петър Стойчев да вземе басейна „Спартак“ под наем. Има ли напрежение между вас и спортния министър?

-От моя страна напрежение няма. Аз апетити към „Спартак“ нямам. Но е грозно един човек да ходи като дерибей из басейна и да се държи грубо с персонала още преди да е спечелил конкурса. Това съоръжение е на общината, тя трябва да го управлява. И какъв е този наем от 48 000 лева. Въобще всичко изглежда абсурдно в ситуацията.

-Не се ли притеснявате, че влизайки в политиката, ще загубите ореола си на двукратен олимпийски шампион?

-Нормално е, когато някой дава обещания, че ще направи чудеса, а не свърши нищо, да го изметат с голямата метла. Такива имаше много. Именно заради това не смятам да обещавам, неща, които не мога да постигна. Искам да видя какво мога да направя и въобще дали има воля да се промени нещо. Ако не е така ще си тръгна веднага.

-Кое ще е първото нещо, което ще направите, ако влезете в парламента?

-Да се ориентирам. Аз дори не знам откъде се влиза.

-Ще ходите ли редовно на работа?

-Първо трябва да се запозная с работното време. Като гледам как депутатите стояха да гласуват закони до 2 през нощта, това ми се струва ужасна глупост. Как ще работиш пълноценно на другия ден. Няма спортист, който да не е спал достатъчно и да е готов за добро представяне. Това важи и за нормалните хора.

-Бихте ли станали спортен министър?

-Не. Една лудост ми стига! 

(в. Преса, печатно издание, брой 95 (446) от 06 април 2013)