40227 | 7 апр. 2013 | 11:07

споделя Качелия Воче и добавя: Аз от много малка се страхувах някой да не ме съжалява и затова винаги показвах „завидни мускули“. Давах си

Майсторски постижения в кухнята помагат на Камелия в работата й над нейните кулинарни книги.

- Камелия, как реши да подвържеш с чиста коприна първата си книга „В кухнята с Камелия Воче“?

- Да, чиста коприна в тъмночервено, при това много скъпа, купена е от Бергамо, Италия, там се нарича „сета лукс“. Със същата коприна подвързват книгите на Ватикана, както и луксозните каталози за бижута на „Булгари“ - но в бяло. Да, истинско бижу се получи и цената на българското издание е много ниска при тази луксозна подвързия и хартия, но така поисках - да е изискано. Новото е, че я издават на английски език за Южна Америка и на немски за Германия. Поласкана от поръчката, ще я издам и на италиански. Предстои излизането на втората ми книга.

-И тя ли ще е обвита в коприна?

-Да, но ще е в тъмносиньо. В нея ще има уникални рецепти. Ровила съм се в различни енциклопедии и съм подбрала любопитни неща - какво са готвили някои велики хора от целия свят като Пучини, Данте, Росини, Верди, Моцарт… Разказала съм и защо всички в Холивуд са фенове на италианската кухня като най-качествената - заради избора на продуктите. Например Дани де Вито има цяла плантация с лимони, от които се прави прочутият ликьор „Лимончело“. Сигурна съм, че съдържанието й ще е много любопитно не само за любителите на кулинарията. Всички ястия приготвих сама и безумно се забавлявахме по време на снимки. Предстои конкурсът за най-добра рецепта на италианската фирма Dе Cecco - мои спонсори за първата корица.

- Заедно с Мон Дьо беше водеща на магазинното шоу „Седмо авеню“ по ТВ7. Липсва ли ти „центрофугата“ на телевизията?

- Определено много ми липсва докосването с телевизионните зрители… Живото предаване има една невероятна магия, която ти дава усещането, че се срещаш и говориш с хората...

- Готвиш ли нов албум?

- Работя над новите си песни с Александър Бръзицов, но нов албум не готвя. Довършвам вече обещания със симфоничен оркестър на два езика - български и английски. Не бързам, но трепетът ме удовлетворява максимално... Точно като в любовта - да се държиш и да правиш всичко така, сякаш е последният ден от живота ти! (Усмихва се.)

- Детството ти е белязано с болка - отгледана си от баба си, майка ти е в чужбина, събираш се с нея, когато си на 27 години… Разкажи за живота си тогава?

- О, не бих казала, че детството ми е било нещастно, а по-скоро необичайно... Аз от много малка се страхувах някой да не ме съжалява и затова винаги показвах „завидни мускули“. Давах си вид като че ли  имам по две майки и двама бащи до себе си... Но за това имаха принос и баба ми, и майка ми... Баба ми ме гледаше като принцеса... А майка ми, макар и далече, беше до мен с присъствието си - писма, колети, пари... Бях едно презадоволено дете и доста глезено, защото мама Надя ми даваше тези ласки „за две майки и двама бащи“, за които споменах. Баба ми беше невероятна жена, всичко най-добро в едно! Обичам я и винаги е до мен. Даваше ми самочувствие... Майка ми го доукрасяваше... Баща ми беше страхотен фен на Рей Чарлз... Музиката, моята най-добра приятелка, ми е подавала ръка да се изправям в най-трудните моменти.

- Успя ли да компенсираш със собствените си деца това, което все пак подсъзнателно ти е липсвало в детството?

-Децата ми, най-хубавото нещо на света... Аз се чувствам много горда с тях най-вече защото са изключителни, и двамата. Много се обичат и закрилят… Да, чувствам се удовлетворена от резултатите. Мисля, че съм добър родител. Деси завърши право в Рим, вече е една уверена и успяваща 30-годишна дама. В момента е на ръководен пост в голяма международна компания, отговаря за 143-ма души.

Самуил завърши Първи английски лицей и работи при сестра си. Той е много силен в информатиката, компютрите са голямата му страст и очаквам да продължи образованието си в тази област. И двете ми деца получиха възможно най-доброто възпитание в Селезианското училище в Рим. Говорят по четири езика. Имала съм много тежки моменти, но сега съм доволна от резултата - прекрасни са.

- Ти се раздели с втория си италиански съпруг, след като разбра с ужас, че е опитал да посегне сексуално на дъщеря ти от първия брак… И ти събра куража да говориш открито за тази болка…

- Аз се прибрах през 2007-а в България и никога до 2011 г. не се е коментирал моят втори развод... Но просто трябваше да отговоря на некомпетентна и доста грозна статия, която описваше лъжливи събития... И то събрани от човек, който няма деца, не е родител и никога няма да бъде такъв... за да спечели 50 лева, беше подал скандална и невярна информация... Имах 11-годишен перфектен семеен живот с бащата на сина ми. От тази история днес виждам само силата, с която сме излезли с децата! Аз съм много безкомпромисна и крайна при такива неща, понякога и малко нещо може да ме пречупи, отрязвам веднъж завинаги.

- Споменавала си, че преди това животът ти с този човек е бил като приказка?

- Да, цялата тази история ме нарани дотолкова, че за определен период от време бях загубила вкуса към живота... Та той толкова се радваше на успехите на Деси, на златните й медали от училище! През всичките 11 години до този момент бракът ни беше просто мечта! Мъжът ми беше скромен и грижовен човек, не знаеше какво е алкохол, хазарт. Неговият бизнес беше книговезки и покрай него и аз се научих да подвързвам книги. Работеше много и проявяваше страхотна грижа към нас, не правеше разлика, че Деси му е доведена дъщеря. Заради тази грижа го избрах навремето.

Когато се оженихме, бяхме бедни и всичко сами сме изградили отначало двамата, ръка за ръка. Но и когато не сме имали достатъчно пари, той не спестяваше дребните жестове на внимание, например да ми донесе цветя, набрани от градината. Караше ме с колата навсякъде, където пътувах да пея… Заради този брак-приказка ударът беше двойно по-голям!

- Сигурно не ти е било лесно да напуснеш Рим след 20 години живот там?

- О, да, и сега продължавам да страдам за Рим, липсва ми до болка. Това е любимият ми град и всичките 20 години съм си завирала носа по всички местенца... Даже усещам, че си търся често повод да ходя там… Имам къща в Рим, която поддържам; там подвързах и книгата си. В Рим живеех в един от най-прекрасните квартали - „Кастели Романи“ („Дворците на Рим“), или римската Бояна, както си я наричаме ние, българите. Целият квартал е много чист, подреден, много зелен, с красиви къщи и съседи - интелигентни и възпитани хора.

-Завършила си естрадния факултет. Какъв беше твоят път от детството до сцената?

-Ооо, страхотни моменти... На 6 години за кратко ходех на детска градина (около 4-5 месеца), там имаше едно момиченце Мариета, което изправяха отпред да пее песни на Лили Иванова. Всички учителки я ласкаеха, а аз се дразнех, че не зная нито една естрадна песен, и за отрицателно време й „изядох” репертоара. Тогава се записах на китара и солфеж в читалище „Аура“. И така на 11 години пеех песни на Middle of the road, хит тогава беше “Влакът на живота”...

На един празник на Строителни войски поисках разрешение да я изпея. На този концерт пианистът във войнишка униформа каза: “Дайте да разкараме това досадно хлапе оттук, нека изпее една песен и да се маха (смях). Този войник беше Валди от “Щурците”. След няколко месеца ме викнаха отново да пея с тях и Валди ми каза: „Ако искаш да станеш певица, трябва да учиш музика.” На 12 тръгнах на уроци при госпожа Кънева и Цветана Възвъзова. Много съм получила от тях...

Камелия със своите приятели и съперници от тв състезанието „Черешката на тортата“ - Камен Воденичаров, Евгения Калканджиева, Катерина Евро и Дичо.

- Един левскарски въпрос: защо така нелепо свърши голямата любов с „радостта на народа“ Божидар Искренов? Необратимо ли е?

- Няма нелепи завършеци... Отношенията ни са приключили окончателно. Предпочитам да не говоря изобщо за това, а когато го споменавам, да е само с добро.

- За много българки ти си представата за жената с главно „Ж“. Как по-леко да се преглътне една изневяра?

- Не прощавам изневярата, не обичам двойствените връзки. Но когато някой реши да го направи, мисля, че другият е оставил пространство за това. Изневерява се, когато нещо ти липсва. Не говоря само за интимност. Може да са правилните думи при събуждане, може да е начинът, по който присъстваш във всекидневието на другия...

Камелия е радостна и горда, че децата й Деси и  Самуил са привързани помежду си и си помагат .

Да се чуди човек защо такава качествена жена сякаш няма късмет в любовта… Дали пък на мъжете не им идва малко в повече и се плашат от дами като теб - красиви, умни, секси, силни, успели?

-Не знам кой твърди, че съм нещастна в любовта, но аз по принцип се чувствам много щастлив човек, макар че животът ме е подложил на какви ли не изпитания. Мисля също, че съм получила от живота и любовта много повече, отколкото заслужавам.

- Има ли сега мъж до теб?

- Да, имам мъж до себе си, щастлива съм!

След връщането от Италия ти много бързо навлезе в светския живот на столицата. Какво стои зад този твой блясък, което хората не виждат?

- След участието ми в тв предаването „Черешката на тортата“ хората вече ме виждат като една от тях. Усещат ме, че съм естествена и истинска, това много ме радва, защото аз съм такава. Много обичам да имам гости. Харесва ми да си стоя вкъщи, намирам си сто неща, които обичам да правя...

- Как при толкова занимания с кулинария поддържаш перфектна фигура?

- Не съм по диетите определено, дори прекалявам доста с хапването. Имам добър метаболизъм, но и не се спирам, доста се движа. Тичам на стадиона, ходя и на фитнес. Не робувам на външния вид, но почти не излизам без грим. Дори когато съм вкъщи, съм гримирана. На това се научих в Италия. Там и всички много се грижат за  външния си вид, дори и да са със скромни възможности. Бях много впечатлена например как идваха на работа жените, които чистеха у нас - като за вечерно парти, с перфектен маникюр и прическа.

-За коя твоя страст се знае малко?

- Това, което мога да правя нонстоп, ако имам повече време, е да слушам Пучини и да карам ски!

- Как си представяш живота си и себе си след десет години? Май няма да се дадеш лесно на остаряването?

- Не се страхувам от възрастта. Дори не съм привърженик на естетичната хирургия. Човек има различни моменти - расте, развива се и бръчките са перфектната картина на това негово развитие.

(в. Преса, печатно издание, брой 96 (447) от 07 април 2013)

Камелия е радостна и горда, че децата й Деси и Самуил са привързани помежду си и си помагат.