49428 | 8 апр. 2013 | 10:01

Игра с Манекени

Известно време се колебах между две теми от седмицата: напъните атентаторът Октай да бъде издигнат за депутат и гражданската квота на партиите. После си дадох сметка, че те имат нещо общо помежду си и то лесно може да се открие - и това е убиването на онова, което дори в минимална степен е свързано със същността на политиката.

Щом даже човек, на когото е повдигнато обвинение в убийство, може да бъде тикан за депутат, това означава, че в представата на мнозина в политиката вече не съществуват никакви задръжки. Край политиката винаги са се навъртали идиоти, така е и досега; но и тя самата упорито излъчва от две десетилетия насам  внушението, че не е нужно никакво приличие, за да станеш част от нея. Това неприличие се захранва най-вече от телевизиите, там има хора, на които сякаш им изтеглят част от мозъка, преди да влязат в студиото, и заради това користта, и то неприкрита, в тях е достигнала предела си; дори околийските секретари на комунистите в годините след Девети септември сигурно са полагали повече усилия да запазят някакъв фасон на обективност. Начинът, по който бе избелван от някои Октай, е направо жалък - и тогава защо пък някакъв роднински кръг да не започне акция, за да го прави депутат.

Е, добре, избират го по някакъв начин - и какво, в клетка ли ще го държат в парламента, или може би ще го препашат с два калашника, за да отстрелва по график депутати от ДПС?

Заиграването с Октай ни води към някои парадоксални представи; обаче ако се замислите, политическите/партийните Номади - или Манекени - не са ли в някаква степен същите? Макар и малко по-въздържани, но и те са убийци на политическото. Те се тътрузят като момичетата от Околовръстното - напред-назад, и проституират без задръжки. Заедно с тях проституират и ония лидери, които ги придърпват към политиката. А в крайна степен и едните, и другите замърсяват до крайност разбирането за политиката и така я оставят без всякакви устои. Сега новото Тържище на Манекени ще бъдат гражданските квоти. Тия дни БСП обяви избраниците си - загледах се в имената им и си казах, че някои днешни лидери/партийни „строители“ схващат политиката като нещо светско, като купон за „Спортист на годината“ или като куртоазен предновогодишен снобски търкал. Светското трябва да вземе връх - а не проникването в сложния, и понякога дори невъзможен за осмисляне свят на политиката.

Слагайте папийонките и елате в листите

Лутането в подбора на кандидати взема налудни форми - минаха през олигарсите, някои от тях също бяха подсъдими, сега пък опряха до известни имена, но от сфери, в които политиката е напълно неясно занимание. Чудя се даже как никой още не се е сетил да предостави 10 места на отбора ни по художествена гимнастика и да приключи набързо с терзанията си.

Някаква салонност започва да се налага - актьори, титулувани спортисти, просто светски особи, дори Азис биха прикоткали, ако не са толкова стиснати, понеже той си знае цената. Представления ли ще изнасят с тия хора, или ще целят с пушката на Таню Киряков мишена с главата на Бойко? Хайде, Детелин - боксьорът е ясен, той сигурно ще ги озаптява по време на пленумите им, когато се изпокарат за нещо. Добре, обаче какво се продава по този начин на народа: медали, роли или някаква известност - това ли искат да ни кажат? Но нали хората искат да чуят някакви идеи? Ето още едно потвърждение

за пълния разрив между политиканите и публиката

Първите смятат, че обикновените хора са някакви малоумници и им е достатъчно да се поглезят с Бате Серго, другото не ги интересува. Ами да вземат тогава и Ирен Кривошиева и да направят един пътуващ цирк за семейни разправии. Карат хората да гласуват за някакви марки - колко са устойчиви те, е отделен въпрос, а не за идеи. Привличането на Манекени означава и друго - лидерите се страхуват да продават себе си и постиженията си, те очевидно се неуверени в собствените си качества. По-добре да се прикрият в някакъв бутик за лъскави стоки - макар на витрината му да пише, че има сезонно намаление от 75%. Да си спестим сега неудобството и да не навлизаме в манталитета на някои от Манекените - някои от тях са били Кукли и на други партии, дори на още една и две - те са заслужили номади, те имат психиката на ренегати още преди да влязат в политиката.

Но дори и да са пределно честни хора, приемат все пак да играят ролята на подставени лица, на сламени човеци - и може би дори не съзнават това. При това не може да не са чували, че Парламента се ползва с нечувано ниска степен на обществено доверие - и въпреки това нямат нищо против да ги замъкнат там, за да ги превърнат в машинки за гласуване. Или може би са напълно объркани, та си въобразяват, че ще придадат нещо от собствената си тежест на отдавна помръкналия авторитет на една или друга партия.

Ето как ще стане това: 9 точни изстрела от 10 възможни - от Таньо, две леви крошета - от Детелин, едно гмуркане в краката на рускинята - от Станка, юбилейният брой на „Плейбой“ - от Мартин, това ще бъде особено ценен принос за втвърдяване мъжествеността на социалистите, понеже когато непрекъснато мислиш за народните бъднини, неминуемо получаваш еректилна дисфункция. И другите не вдигат особено усърдно знамената си - и затова прибягват до услугите на

Манекените - виаграта на новата българска политика

През последните 23 години в Парламента имаше немалко известни лица - повечето от тях незабавно бяха зачислени в Групата на Мълчаливците - усмихвайте се и мълчете; те си отваряха устите едва когато партийните лидери се освобождаваха от тях - и неизменно казваха едно и също: какви идиоти са били, та са съгласили да играят ролята на Манекени. Социалистите например, колкото повече се загрижват за народа, толкова по-охотно прибягват към Манекени. Изглежда, в тяхната представа парламентарната им група трябва да бъде колекция от знаменитости, някакво пътуващо представление; чудно защо все още не са придърпали и няколко фокусници - тъкмо по-добре ще обясняват тезите им.

А навремето в Парламента имаше поне две дузини истински строители - хора като Найда Манчева, знатната тъкачка, два пъти герой на социалистическия труд. Сегашните лидери сякаш се страхуват от хора като нея; или си въобразяват, че тя познава живота - във всичките му измерения - по-малко от някоя напомпана със стероиди спортистка. Политическите сукалчета са им по-удобни.

Известна физиономия цица от гърдата на партията

- това е мечтата на днешните партийни строители. Специално соцпартията се е докарала дотам, че сякаш се страхува от хора с истински леви убеждения, на нея й трябва друго: Манекени без никакви убеждения, потници с няколко ордена или някой сноб, който презира соца, обаче се кипри с тишъртка с Че Гевара, това също върши работа. Вечният стремеж на този конгломерат (БСП) е да надмогне опита и примера на узурпатора Живков: той представяше за лице на парламента миньори и комбайнери, тия сега обаче се страхуват до смърт от подобни хора, политическите мастурбатори са им по-изгодни. И лявата идея ще оцелее - вън от съмнение.

А всъщност и за никаква идея не става дума, а само за една показност. Изберете 200 от най-афишираните лица на Прехода и направете с тях една безжалостна анкета, понеже аз нямам време, пък и съм доста гнуслив; питайте ги, какво, по дяволите, е „българското дясно“ и какво - „българското ляво“. И повръщайте след това на воля.

Вижте ги какви глупости плещят само два месеца преди изборите - как Манекени разместват Манекени, как се пазарят като конекрадци, как се събират и разделят за една нощ, и това няма край от 20 години. Добре че са някои налудни устатници, та превеждат - както си знаят обаче - това неясно гъргорене, което трябва да минава за политическо говорене. Повечето от по-видимите днешни строители не само не познават миналото на партиите, които оглавяват - нещо повече, те презират това минало. Само това е достатъчно основание да бъдат поставени извън закона - и не за друго, а защото унижават до крайна степен народа.

(Други въпроси за онази анкета. 1. Какво означава „народ“? 2. Какво означава „политик“? И пр.)

Днес селекционират Манекени, които да изложат на витрината на онзи бутик, а не идеи. В скоро време ще стигнат и по-далеч: ще организират мачове/избори само между Манекените. Ще бъде забавно. А засега битките започват и приключват с врякането между лидерите. Примерно Бойко не е това, пък Станишев не е това. Това е голямо удобство, тъй като докато се занимаваш с цървулите на опонента си, не ти трябват сериозни, промислени идеи.

Но понеже и гризането на цървули е досадно занимание, хайде да извадим Манекените. Един друг Манекен - Симеон, имаше наскоро знаменателно интервю (несъмнен успех на Митко Цонев). Беше трогателно да се чуе призивът му „Да сме спокойни“ - така говорят рентиери, удачно разпръснали парите си в три банки. А и кризата вече отминавала - само дето Симеон пропусна да ни каже, че това ще стане за 80 дни.

По някое време подметна, че не бил казал нито една лоша дума за предшествениците си - колкото да ни подсети, че в замяна на това препоръча народецът да си смени чипа. Беше споменат и леко пренебрежително и онзи философ - как му беше името? - дето казвал, че настъпва краят на историята, хи-хи. Нищо конкретно, нищо свежо, никакво, дори едно-единствено мижаво прозрение не чухме. Ето затова онази изпусната фраза отпреди 12 години - за 800-те дни - ще живее вечно. Хи-хи. При подобно говорене как да не потърсиш освежаване с други Манекени.

(в. Преса, печатно издание, брой 97 (448) от 08 април 2013)