31593 | 10 апр. 2013 | 10:02

На Тони Блеър е заслугата да преобрази Лейбъристката партия. Той успява да убеди и британците, че знае как (и може) да съчетае социал- демокр

Кой е Сергей, е ясно. Пък Антъни Чарлс Линтън Блеър, по-известен като Тони Блеър, е негов подчинен в ПЕС, а иначе британски политик, водач на Лейбъристката партия от 1994 г. 13 години и министър-председател на Обединеното кралство от 1997 до 2007 г. Тони е три пъти най-младият премиер след 1812 г., най-дълго задържалият се представител на партията на този пост и единственият неин лидер, спечелил три последователни изборни победи. Впечатляващо, нали?

Но за да постигне тези резултати, Блеър трябва да осъществи същинска революция в собствената си партия. Преди това тя се доминира от левицата. В резултат в програмата й, сполучливо определена като „най-дългото самоубийство, известно в историята“, са записани такива искания като едностранно ядрено разоръжаване на Великобритания, незабавно напускане на Европейската общност, масова национализация и т.н.
Левите лейбъристи очевидно

не могат да осъзнаят ефекта от „тачъризма“

който буквално изгаря мостовете между Великобритания и времената, в които държавата е била длъжна да осигурява не само работа, но и всевъзможни социални осигуровки и дори привилегии (помощи за отглеждане на децата, данъчни облекчения и т.н.) за наемното население. С Маргарет Тачър обаче десетилетията на „консумативното общество“ остават в историята.

Ами на Тони Блеър е заслугата да преобрази Лейбъристката партия и да я приведе в час с новите условия. Той формулира своето „идеологическо отстъпление към капитализма“ като „трети път“ - отказ от старомодните идеи за национализация и обръщане към пазара като главен двигател на икономическата активност. И успява да убеди и британците, че знае как (и може) да съчетае социалдемократическите ценности и съвременните либерални тенденции на „постмодерното общество“. През май 1997 г. те пък на свой ред му се доверяват и слагат край на „консервативната ера“, продължила цели 18 години.

Припомням всичко това под все още прясното впечатление от предизборната програма на БСП. Бога ми, от нея струи не дъх на „светло бъдеще“, а по-скоро мирис на претоплен тюрлю-гювеч от спаружени зеленчуци. Как пък наистина нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено?

Щели били другарите социалисти да отменят въведения пак от тях плосък данък. Вярно, прогресивно-подоходната система на облагане е една от най-възрастните социалдемократически ценности. Но в условията на настъплението на либералната държава тя вече функционира по-скоро по инерция. И става все по-неефективна.

Важна сред основните причини е задължителния за страните членки на Европейския съюз

ДДС - най-жестокият косвен данък върху цялото население

И ако не го пипнеш, той обезсмисля всякакви изсмукани от пръстите „прагове“ за прогресивно облагане.

Едно от класическите определения за „старата“ социална държава е, че тя е „дупка в джоба на богатите“. В смисъл, че оттам изтичат пари, които се раздават на бедните. Колкото си по-богат, толкова е по-широка „дупката в джоба ти“. И обратно - колкото си по-беден, толкова е по-широко гърлото ти, което поглъща парите на богатите.

През 80-те години на миналия век Маргарет Тачър се ядоса и обяви, че „спира да храни безделниците“, разчитащи на социалните помощи. И въведе т.нар. „данък на глава“ - нещо като вариант на „плоския данък“. Учудващо, но когато взе властта, Тони Блеър не го отмени. Нещо повече, обяви на всеослушание, че „приключихме с културата да получаваш нещо, без да даваш нищо“. В замяна на това обаче наложи диференцираната ставка на ДДС. И британците тутакси забравиха масовото си недоволство от „данъка на глава“.

Упорито търсих някакъв поне намек за подобна идея в програмата на БСП. Уви, не намерих. Намерих обаче налудничавото предложение за „освобождаване от 2015 г. на най-ниските доходи от облагане“.

Представяте ли си? В Европа мислят как да увеличават доходите, а социалистите планират

данъчни облекчения при запазване на беднотията!

Впрочем те планират и поне още три безумия, пак свързани с беднотията. Първото е „минималната пенсия за трудов стаж да се доближи до прага на бедността“, а не той да се покачи. Също както едно време „прикачвахме“ отличните ученици към двойкаджиите. И резултатът неизменно беше увеличаване на двойкаджиите...

Второто и третото са взаимно свързани. От една страна, предлагат „въвеждане на по-ниска тарифа за заплащане на електроенергия до определен лимит“. А от друга страна - „до края на 2013 г. рестартиране на проекта АЕЦ „Белене“. Търся сега разумен човек, който да ми обясни с думи прости тези техни идеи. Каква „Белене“, след като в момента енергийната ни система се задъхва от свръхпроизводство и дори спираме част от волтаиците? И защо ни е и „Белене“, след като социалистите мислят за „определен лимит“ на потреблението на ток?

Ех, Сергей, Сергей! Ама вземи и се понаучи поне малко от Тони, нищо че си му шеф. А не според стария съветски принцип „Ты начальник - я дурак, я начальник - ты дурак“.

Защото през 1997 г. Блеър постъпи съвсем не като „дурак“ (глупак). И обясни на британците няколко прости неща.

Искат да употребяват „течности, носещи наслада“ (така е формулирано в закона примерно уискито)? 17,5% (а от 2011 г. - вече 20%) ДДС. Искате да се откажете и да го замените с мляко? Няма ДДС! Искате да пушите? 20% ДДС! Искате да спрете цигарите - 5% ДДС за медикаменти, които ще ви помогнат.

Носят ви се луксозни дрешки? 20% ДДС! И т.н. Обаче в същото време са ви скъпи токът и парното вкъщи? 5% ДДС и за тока, и за всичко, с което се отоплявате - нафта, газ, въглища.

Не ви стигат парите от пенсията?

5% ДДС за всички помощни средства, които са ви необходими в дома.

Загрижени сте за енергийните и водните проблеми пред човечеството? Ми много просто - всички енергоспестяващи джаджи (слънчеви панели, вятърни турбини и т.н.), както и водните помпи за бита са с 5% ДДС. Да добавям ли, че изобщо пък няма ДДС за основните хранителни стоки, за медицинските услуги и за лекарствата по рецепта, за приспособленията за хора с увреждания, за книги, вестници и списания? Че даже и погребенията са освободени от ДДС!
Ами ето това (без погребенията, де) очаквах да видя в програмата на една модерна социалдемократическа партия, за каквато се представя БСП. А не само „светлото бъдеще“ на „перспективата на бедността“. Която пък ми погреба надеждата...

Впрочем в интерес на истината, има и едно нещо, в което Сергей следва примера на Тони - в призива (и в личния принос) за увеличаване на раждаемостта. Ама и тук е усвоил само първия урок - правенето на деца. А Тони (четвъртото му дете се роди през 2000 г., когато вече беше премиер) го съчета с

мъдро държавническо решение

Просто той въведе и т.нар. „нулева ставка ДДС“ за всички бебешки и детски дрешки и играчки. И дори и намали на 5% данъка върху задължителните детски столчета в автомобилите. Обвиниха го тогава опонентите му, че създал сина си, за да спечели и втория си мандат. Вярно, през 2001 г. го спечели. Но спечелиха и милиони английски млади семейства...

Предчувствам вече воя колко сложно и трудно би било това да се приложи и в България и как всички щели да лъжат и злоупотребяват.

Ами, първо, как не е нито сложно, нито трудно в 25 от страните членки на Европейския съюз? Второ, значи ние априорно признаваме, че сме нация от лъжци и мошеници, подпомагани от корумпирани чиновници, за контрол върху които БСП и дума не обелва в програмата си?

И трето, разбрахте ли сега защо нашенците напускат родината и гледат с надежди към Англия?

(в. Преса, печатно издание, брой 99 (450) от 10 април 2013)