20196 | 10 апр. 2013 | 10:30
България е в навечерието на осмите поред парламентарни избори в 24-годишната ни демократична история. Любопитно е да се видят приликите и разликите на тези два вота проведени в различни хилядолетия от гледна точка на електоралните настроения.
Какви са приликите?
-
смяна на системата. На първите демократични и свободни избори за ВНС през 1990 г. водещо бе желанието за смяна на системата - от комунизъм към демокрация. Да се скъса с тоталитарната държава, да има свободни избори, свобода на словото и пътуванията, неприкосновенност на частната собственост и пр.
В навечерието на майските избори хората от улицата издигнаха отново плакати за смяна на системата. Но тя вече е сменена. Никой не е конкретизирал, че иска анархия или връщане към еднопартийната комунистическа диктатура. Очевидно се иска някаква промяна на промяната. Ако става дума за смяна на модела - да вървим към президентска република или конституционна монархия, затова е необходимо ново ВНС и радикална промяна на основния закон.
|
Близо един милион ентусиасти се стекоха на синия митинг преди първите парламентарни избори след промените. |
||
.jpg)
-
недоволство от съдебната власт. В зората на демокрацията бяха издигнати лозунги за независима съдебна власт. Тогава например имаше чудесни върховни съдии, но никой не можеше да стане такъв без решение на отдел „Национална и социална сигурност“ на ЦК на БКП на др. Велко Палин. Пленумът на Върховния съд приемаше решения за претворяване в дела документите от съответния конгрес на БКП.
Сега по Конституция съдебната власт е независима. Чрез парламентарната квота във ВСС обаче, няма избран председател на ВКС или ВАС, както и на главен прокурор, който да не е партийно ляво или дясно лоби. Затова и някои от протестите напоследък са пред Съдебната палата. Съдебната система допусна да станем европейски шампиони по престъпност.
Мобилна верси
RSS
