19123 | 12 апр. 2013 | 10:57

Интервю на Маргарита ДИМИТРОВА за съсипаното земеделие и за пътищата, които трябва да намерим

Проф. Станков, къде бяхте, когато ви поканиха да станете министър?

Обади ми се началникът на кабинета на президента, тъкмо режех лозите в градината. Аз живея на село - в Малка Верея, близо до Стара Загора. Оставил съм жилището си в града на сина и семейството му. А ние със съпругата ми имаме една малка къщичка - с лозе, с двадесет и пет овощни дървета, садим зеленчуци, гледаме си куче, коте, канарче... всичко си имаме. Там ми е много хубаво, много приятно, разтоварвам цялата отрицателна енергия, която непрекъснато събирам.

Къде е по-горещо - в кабинета на министъра или в кабинета на ректора?

Навсякъде има горещи столове. Но тук е много горещо...

Изплашихте ли се?

Чак да съм се изплашил - не, аз съм гърмян. Но работата е много сериозна, никак не е леко. А и моментът е особено труден. Нашето аграрно производство изживява сериозна криза, която не е резултат от мандата на предишното правителство или пък на по-предишното. Това е един по-дълъг период, през който са се натрупвали доста неблагополучия. И днес избиха изведнъж. Само преди броени дни имахме среща при президента. И той предупреди: хората излязоха на улицата заради енергетиката, нищо чудно по-късно това да се повтори заради земеделието, защото храните, които произвеждаме, не са достатъчни. Не използваме капацитета на страната си, а можем да нахраним няколко Българии.

Трябва да се каже ясно кой носи вината.

Най-напред беше сбърканата концепция на свободния пазар. При преминаването от плановата към пазарната икономика пазарът беше напълно освободен, държавата остана безучастна и всеки трябваше да се спасява както дойде. Но производственият процес не беше готов. После, през 1993-1994 г. държавата започна да се намесва, но вече беше късно. Земята се раздроби в реални граници, фермите бяха ликвидирани, всичко отиде при хората, а те не бяха готови за това. Точно в тези години производството силно падна, намаляха рязко животните. И през всичките следващи години земеделието ни се задържа на тези ниски нива.

Откакто сме членове на Евросъюза, се изляха огромни субсидии в аграрния сектор, но българските храни пак не стигат.

Когато се договаряха условията по глава „Земеделие“, трябваше да се вземе определен период за база. Като референтни бяха посочени годините, през които земеделската продукция беше на своето дъно. На тази база бяха определени квотите, което ограничи българското аграрно производство.

В момента вървят финалните преговори за новите правила на Общата селскостопанска политика, които ще влязат в сила от началото на 2014 година. Да не се окаже, че след 5 години, пак ще си скубем косите?

Това, което видях и усетих по време на последния Съвет на министрите по земеделие, е, че ограниченията започват да отпадат. Европа се отваря по- сериозно към свободните зони за търговия. Ще бъдат премахнати млечните квоти, което не е добре за България. След 2015 г. направо ще ни залеят с мляко. Затова трябва да изпреварим събитията, да определим веднага приоритетите в земеделието. Зърнопроизводството ще си остане водещо, ще се опитаме да го съхраним, но без да се разширява повече. Но трябва силно да стимулираме плодовете и зеленчуците.

Животновъдството е изключително важно за България - първо трябва да се увеличат животните - кравите, овцете, свинете. Птицевъдството върви сравнително добре, но не е достатъчно конкурентоспособно. В последните години направихме едромащабно производство, а сега говорим да съживим малки- те ферми - на дребния и средния бизнес. Планинското земеделие и младите фермери имат нужда от специално внимание. Досега успяхме да се договорим, първо, да се запази Схемата за единно плащане на площ до 2020 г., и второ - 12% от европейските субсидии да бъдат обвързани с производството. Има уговорка още 3% да ни бъдат разрешени допълнително. Това означава, че общо 15% от парите, които се полагат на България за директните плащания, ще можем да заделим за по-слабите производства. Освен това 25% от Програмата за развитие на селските райони ще бъдат насочени също за стимулиране на тези сектори. Мисля, че ще се посъберат пари за най-ощетените в момента - за животновъдите, за производителите на зеленчуци и плодове, на грозде.

Колко пари общо ще отдели Европа за нашето земеделие през следващите пет години?

Очакваме общо 7,5 млрд. евро - от директни плащания и по Програмата за развитие на селските райони. Тези пари са с 2 млрд. евро повече, отколкото бяха заделени за България през сегашния програмен период.

Зърнопроизводителите много се вълнуват какво ще стане с техните субсидии?

Със сигурност ще има таван и това се определя от Европарламента. Тези тавани върху субсидиите варират от 150 000 евро до 300 000 евро, а всяка отделна страна от ЕС ще определи за себе си границата. Предстои да се определи таванът върху субсидиите в България, по всяка вероятност ще е 300 000 евро. Вече се срещнах с представители на зърнопроизводителите, те са наясно с всичко това и приемат тези решения с разбиране, че други сектори са в много тежко състояние и трябва да бъдат по-силно подкрепяни.

По прогнозни данни на Европейската комисия през миналата година страната ни е изпълнила под половината от млечната квота, вярно ли е това?

Имаме европейска квота около 1,1 млн. тона краве мляко, а реално през 2012 г. сме произвели около 600 000 тона. Притеснително е, че се забавя модернизирането на малките ферми, които са в трета група. Ако те не изпълнят европейските стандарти за качество на млякото, ще се наложи да бъдат затворени. Може би трябва пак да искаме удължаване на преходния период. Но от Брюксел вече трети път ни дават отсрочка. А всяко удължаване на срока е нож с две остриета, защото фермите не се модернизират. Но в тях са около 50-60 хиляди от кравите, които може и да не са много продуктивни, но без тях с още 100 000 тона ще намалее млякото ни.

Да се сърдим ли на млекопреработвателите, че толкова настояват да произвеждат свободно сирена и кашкавали с палмово масло?

Трябва да се сърдим на тези, които позволиха да се изградят модерни преработвателни предприятия - мандри, кланици, консервни фабрики, без да разполагаме със суровина. Внасяме над 60% от червените меса и не само това. За да работят днес преработвателите, трябва да си доставят всичко отвън. Ние сложихме каруцата пред коня. Колкото до наредбата за млечните продукти, тя продължава да е в сила, след като прокуратурата оспори решението на Върховния административен съд преди два дни. Ще направя всичко необходимо, но българският потребител трябва да бъде защитен от продукти ментета. А това е защита и за българските животновъди, защото огромните количества растителни мазнини, които се внасят в страната, веднага смъкват цената на българското мляко.

Откъде си пазарувате сиренето, кашкавала?

От големите вериги, там, откъдето всички си купуват. Все пак гледам какво пише на етикета. Не вземам винаги от една и съща марка, но държа това, което ядем, да е направено от чисти продукти. Стандартите за храните, създадени по инициатива на д-р Мирослав Найденов и екипа му, са много добро решение. Проблемът е, че хората у нас са бедни и не могат да си позволят тези храни.

Докъде стигна скандалът с т.нар. златен гьол, с който ви изненадаха още в първите дни, откакто влязохте в министерството?

На 12 март е приключила процедурата за избор на фирмата, която ще извършва дезинфекцията на превозните средства на турската граница. Нашето правителство встъпи на 13 март. Ние не сме се занимавали с този проблем. В момента тече вътрешна проверка - как е извършена процедурата, кой е взел решението и е подписвал.

Вие колко обществени поръчки подписахте, откакто сте министър?

Досега не съм подписал нито една обществена поръчка. Но там, където има срокове, след като всичко бъде проверено и ако процедурата отговаря на изискванията, ще подписвам, защо да спирам процесите?

Създадохте бизнес научен съвет. Миналия петък беше второто заседание. Но ми направи впечатление как са облечени, какви стари коли карат тези професори, академици, сериозни имена в световната селскостопанска наука. Тъжна гледка.

Какво да ви кажа, навсякъде е тъжно. Да не мислите, че във висшето образование е по- добре. За един студент се дават по-малко пари, отколкото за ученик в средното образование. Действително има проблеми със селскостопанската наука, не достигат около 3,5 млн. лв. Трябва да се намерят тези пари.

При това положение има ли желаещи да учат аграрни специалности?

 Минлата година попълнихме всички места в Тракийския университет. Но е трудно, има отлив. Появи се една категория студенти, които са силно мотивирани, защото са деца на фермери.

А вашите деца?

Имам двама синове - единият е музикант, а другият завърши аграрна икономика в нашия университет, сега е докторант в УНСС.

(в. Преса, печатно издание, брой 101 (452) от 12 април 2013)