20863 | 12 апр. 2013 | 12:19
Ако на 12 май някой мургав избирател продаде гласа си на цената на един обяд за децата си, той може да отнесе тежка глоба и даже да отиде в затвора. И правилно, защото такъв е законът. Купуването и продаването на гласове са престъпления. Защото сриват доверието в изборния процес и го обезсмислят.
На 11 април, месец преди изборите, медиите гръмнаха с новината, че един политик и бивш премиер е поискал от друг политик и бивш външен министър сумата от 1 000 000 (един милион) лева за техния общ политически проект. Няма значение за какво точно. Няма значение, защото сумата от 1 000 000 лева няма как да бъде дадена и получена по законен начин.
Партията „Синьо единство“, от която се искат парите, е нова, не е участвала в избори и не е получавала партийна субсидия. Следователно този милион би трябвало да го извадят от джоба си неколцината лидери на тази партия. При това да докажат законен произход на тези пари, както и платен върху тях данък. А и за да се спази законът, трябва сумата да се раздели поне на 100 части по 10 000 лева и съответно 100 души да ги внесат по установения ред. И съответно да докажат законен произход на парите, платен данък и т.н. Отвсякъде е видно, че нещата не са чисти. Меко казано.
Разбира се, възможно е бившият външен министър да лъже и никакви пари да не са искани. Но тогава трябва бившият премиер моментално да заведе дело за клевета срещу бившия си външен министър, защото той с твърдението си за поискани 1 000 000 лева уронва тежко авторитета му. Досега това не се е случило. И няма да се случи. Ясно е защо. Защото парите наистина са поискани и за това има свидетели.
Когато един циганин си продаде гласа, за да нахрани мърлявите си дечица (да са му живи и здрави!), това е престъпление. Защото подрива доверието в изборите, а изборите са основният механизъм за функциониране на демокрацията. Добър или лош, законът трябва да се спазва. Безусловно и от всички. Защото така е във всяка правова държава. И защото там минава тънката граница, която разделя цивилизованото общество от джунглата.
Ако купеният цигански глас срива доверието в демокрацията, то какво правят и къде ни водят онези поискани и недадени 1 000 000 лева? Ясно е къде. Водят ни обратно в блатото, в което 23 години се въргаляме и от което все се опитваме да се измъкнем. Но няма да го направим, докато не почнем да мерим с един аршин както постъпките на обикновените хора, така и тези на майсторите на висшия политически пилотаж. Който вече нито е висш, нито е пилотаж.
(в. Преса, печатно издание, брой 101 (452) от 12 април 2013)
Мобилна верси
RSS
