19720 | 12 апр. 2013 | 12:36

Професията ''Шофьор'' ще става сред най-търсените от работодателите

В настоящия момент няма политическа сила, която да не е концентрирала усилията си  в артикулирането на две основни обществено значими теми - доходи и икономически растеж. Екзотиките за национализация на активи ще ги пропусна. Това, най-меко казано, е обидно за зрелостта на обществото като цяло. Много често лидерите на страната обаче изпадат в конфузна ситуация, когато трябва да обясняват точно как ще стане това. Хората  се измориха от „словесните локуми“.  Истинско творчество и свежи идеи определено липсват. Бих предложил следния подход - вземете картата на Европа и се вгледайте внимателно. Какво виждате? Сега си представете, че сте крупен или среден бизнесмен от Централна или Западна Европа и трябва да решите транспортния пъзел, засягащ вашите бизнес взаимоотношения с Турция. Мисля, че не е трудно да разберете в каква посока се опитвам да насоча вашите мисли. България има уникално  географско разположение. След като с дружни усилия успяхме да съсипем нашето земеделие и  реалното производство, след като туризмът ни заприлича на евтина кинкалерия от прекомерното застрояване, единственото, което ни остана, е географското разположение.

България се намира на кръстопът на

изключително активни транспортни коридори

Да, всички го знаят и какво от това? Случайно да има национална политика по отношение на това как да се възползваме от ключовото си разположение? Случайно някой от властимащите да се е чукнал по главата, че страната ни е външна граница (земна и морска) на Европа. Трябва ли да приемем закон, който да задължава политиците да държат в кабинетите си географски карти? Знаете ли, че за логистичния бизнес няма икономическа криза. От началото на 2000 г. средният ръст, който бележи този бизнес, се движи между 8 и 12% в глобален план. Тази тенденция ще се запази.  Все още се води спор между Турция и Русия къде да бъде изграден логистичният център, който да обслужва стокооборота между двете страни. Няма да споменавам за обема на този стокооборот, защото става въпрос за стотици милиарди долари. Нека да продължават да спорят, а вие погледнете картата. Какво ще кажете? Не съм чул роден политик да коментира европейската „Бяла книга за транспорта“, която е част от европейската програма за развитие „Европа 2020“. В нея се разясняват основните посоки на развитие на транспорта в ЕС. Заложени са 10 основни цели, които са обвързани с цените на горивата, икономическия растеж и климатичните промени. В основата е виждането, че цялостната концепция за развитие на транспорта и логистиката трябва да бъде променена. До 2050 г. в градовете на Европа се предвижда да няма превозни средства, които да използват конвенционално гориво. За 50% от пътниците на къси и средни разстояния трябва да бъдат предложени такива варианти, че да могат да използват транспорт

различен от автомобили и автобуси

Заложени са и 60% намаляване на въглеродните емисии. Стратегическа цел е рязкото намаляване на петролната зависимост. Сметката на ЕС за внос на петролни продукти за 2010 г. беше 210 млрд. евро. В момента 96% от транспорта на Европа зависи от вноса на петрол и петролни продукти. До 2030 г., ако доставчик на стока  преминава повече от 300 км по сухоземен път, той задължително ще трябва да използва и комбиниран транспорт (разбирайте железопътен или воден).

България има уникалния шанс да се впише изключително ефективно в  перспективите за развитие на европейския транспорт, които са разработени в този документ, но за това трябва наистина държавническа визия. Особен акцент има и железопътният транспорт. На територията на Европа този вид транспорт трябва да стане основен за  пътувания на дълги разстояния до 2050 година. Какво ще може да предложи България по темата?  Не е пропуснат коментарът, че качественият транспорт и логистика са в пряка зависимост от  качеството на трудовия пазар. Практически е невъзможно да бъде постигнато, ако

липсва квалифицирана работна ръка

Според едно изследване на „Прайс Уотърхаус Купърс“ (PWC) за развитие на транспорта и логистиката до 2030 г. се казва следното: „Когато се говори за логистика, повечето хора си мислят, че става въпрос за управление на стоки, а това не е така. Става въпрос за хора. Успешното управление на транспорта и логистиката изцяло зависи от качеството на хората, които работят.“ Според същото изследване до 2030 г. на земята ще живеят над 8 млрд. души. Същевременно стокооборотът ще достигне над 27 трилиона долара. Само 23% от населението на земята ще живее в Европа, Северна Америка и Австралия.  Започналите процеси на „реорганизация“ на световното стопанство ще променят съществено стоковите потоци. Според  PWC в направено проучване в 36 държави  професията „шофьор“ е сред най-търсените от страна на работодателите. Има съществен недостиг на шофьори в Канада и Австралия. Прогнозите са, че през следващите 10 години транспортните и логистичните компании ще трябва да наемат допълнително 17 милиона работници, за да бъдат  покрити нуждите на сектора. Логистичните компании ще трябва да инвестират изключително агресивно в обучението на подготвени кадри. Тенденцията е за изместване на този бизнес от развитите към развиващите се държави.

Отваря се огромна възможност и при правилна политика от страна на държавата може да се окажем в изключително изгодна позиция. Според заложените разчети на ЕС в периода 2010-2030 г. за развитие на транспортната мрежа ще бъдат изразходвани 1,5 трилиона евро. В случая става въпрос единствено и

само за инвестиции в инфраструктура

а не в транспортни средства. Европейската комисия  разработи карта  на „Единна транспорта зона“ с цел постигането на максимална ефективност на дългосрочния проект.

България има шанс да се възползва максимално от тази европейска инициатива. Не говоря за изграждане на една магистрала до морето, а за изготвянето на дългосрочна стратегия. Южната ни съседка Турция отдавна е осъзнала  потенциала на този сектор на икономиката и затова има държавна политика в тази област. Задайте си въпроса защо се прави това.  От гледна точка на географското разположение страната ни е „незаобиколима“ за основните транспортни артерии. Трябва обаче най-накрая да си напишем прилежно домашното.

(в. Преса, печатно издание, брой 101 (452) от 12 април 2013)