30224 | 3 май 2012 | 15:34

Електромобили 2 от Кеворк КЕВОРКЯН

За да получат внимание, политиците са готови на всичко, те са в състояние да ни досаждат по всевъзможни начини.

И при това винаги избират теми, които, според тях, никак не ги застрашават. Примерно, за кучетата убийци няма да говорят, за да си нямат разправии със защитниците им, онези десетина души пред Министерския съвет. Там една се беше разпенила: „Давам последен шанс на министър Найденов, иначе…“

„Какво иначе - не се сетиха да я питат, - ще го превърнете на кюфте със стандарт „Стара планина“, какво точно ще му се случи?“

И я показват с удоволствие въпросната особа, а аз не си спомням досега да са ни срещнали с някой средностатистически клетник, който да попита: „Абе, какво правите всъщност в енергетиката, може ли да ми обясните ясно как ще си плащам тока след пет години?“ Този клетник не им е интересен, обаче за кучетата всеки идиот могат да го снимат.

Броени дни след като погребаха проф. Тачков тръгна обратната вълна - това е типичен пример за българското непостоянство. А пък някой спомена как през 1984 г. дивите комунисти, които дори и кучета не харесвали, ги избили, обаче няколко години след това те отново плъзнали навсякъде. Само дето не казва, че това се случи вече след 1990 г. и не направи никакво впечатление, понеже навсякъде бяха плъзнали и други всевъзможни Божи твари, не само кучета, но и новодемократи и всякаква друга паплач, с какво по-напред да се разбереш. Тогава кучетата плъзнаха заедно с една могъща вълна тъпанари - номинални хора без никакъв опит, които за България не мислеха, та ще мислят за кучешкия проблем. Някой трябва да изследва това суркане и приплъзване, което е единствено в променящия се Източен блок - никъде другаде нямаше толкова случайни хора, сякаш изникнали от мъглата, по-късно значителна част се стопиха пак в нея, но други упорстваха и упорстват и досега.

Преобръщането, при това изключително лесно, на обществените нагласи е едно много голямо удобство за нашите политически занаятчии - те знаят, че у нас всичко трае ден или два, сякаш българският живот следва нормите на жълтата преса, списва се като булеварден вестник, където едно от основните правила е да не се повтаря никога една и съща тема. Хвърляш шоково в лицето на публиката някаква лъжа и минаваш на друга, много рядко от фризера се вади нещо старо. (Между другото, кога ще настъпи кучешката 1984-та за некадърните политици? - все това се питам, но все едно, че не съм изтървал този въпрос.)

Наскоро медиите оставиха президента да се разходи с един електромобил - и трябва да признаем, че ролята на рекламен агент му отиваше, понеже той винаги е широко усмихнат, макар в повечето случаи въобще да не е ясно на какво точно се усмихва. Но сетне същите медии се окопитиха и се разтърсиха каква ще е всъщност ползата от въпросния електромобил. Теглиха чертата и накрая се оказа, че е никаква. Въпросният любимец на Плевнелиев има някакъв шанс да го срещаме из софийските улици само ако президентът го кара и вози един по един онези, които са го избрали. Иначе фактите не могат да бъдат разкрасени дори от широката му усмивка.

Броени дни след като погребаха проф. Тачков, тръгна обратната вълна - това е типичен пример за българското непостоянство

Стана ясно, че един електромобил ще бъде изгоден днес само ако цената на бензина надхвърли 20 лева за литър. Сравнен с един обикновен автомобил, високата му цена ще се компенсира за повече от 20 години.

Е, колко акъл трябва да имаш, за да станеш рекламен агент на подобна стока. Това направо си е пласиране на лъжи - но никой не мисли за това, понеже знае, че няма да му търсят сметка за небивалиците. Казал си нещо, хвърлил си някаква измишльотина - и карай с електромобила към следващата глобална идея. Затова, докато политиците не дадат обет за мълчание, нищо няма да се промени - но в българския смисъл това би се случило само ако им изтръгнат езиците.

Може ли един сериозен политик при тези обстоятелства да ни натрапва някакъв електромобил само и само за да попадне в полезрението на медиите. Далеч по-коректно би било да бъде обявен час за снимки с президента - и той да се снима с минувачите край президентството: „Смайл, смайл, ухили се, бре“ щрак и готово.

Натрапването на ненужното е един от любимите похвати на незрелите политици. Говори за ненужното, за да не говориш за важното - това е хубав принцип, само дето е един от основните номера на комунистическата пропаганда. Много го мразят този комунизъм, обаче нямат нищо против да прибягват до килера с най-ефектните му трикове. Говори за ненужното и съвестта ти ще си остане чиста. Дори и да послъжеш, все пак можеш да се утешаваш, че това се отнася за някакви дреболии и никой няма да сезира Конституционния съд, че си загубил времето на публиката, че си я подхлъзнал в излишна посока и пр.

Днес медиите все повече губят престиж пред публиката - ако това не сте разбрали, направо духнете свещта и си легнете. При всичките им напъни публиката се интересува единствено от турските сериали, от нищо друго, и поглежда с половин око към политическата сцена само ако там някое политическо Фередже изневери на своя Фес или нещо от този род. Сериозните медии са в очевиден колапс, а спасителни пътища почти не се виждат. Но все пак, ако те рязко намалят интереса си към ненужното в политиката или изобщо го изхвърлят, това ще им даде някакви шансове. Пък и нищо не им пречи и те да участват в продукцията „Щрак с президент“, по-добре ще бъде за самите тях…

Разбира се, възможно е нашият Щрак-президент да си мисли, че вече се е превърнал във втори Ал Гор и че към 2020 година ще получи Нобеловата награда за усилията си да опази околната среда. Предполагам, че вече са започнали снимките на неговия филм „Неудобната истина“, продукция на „Господари на ефира“.

Все пак не е лошо наоколо да има и политици, които са с относително трезв, дори - помогни ни, Боже! - провидчески поглед. Какво ще стане през 2020 година - кучетата ли ще са повече или електромобилите, кучетата ли ще вземат превес в държавните дела или циганите, и пр. Българите, разбира се, нямат място в това провиждане/мечтание - и това ще е справедливо, щом като и сега нямат особено значение за голямата политика.

Миналата седмица се поколебах и накрая изхвърлих един пасаж от дописката си „Диря от охлюви“, който се отнасяше до фрагмент от скорошно телевизионно интервю на Бойко. Според един вестник той бил казал: „Какъв ЕС, какви пет лева, толкова можем.“ Направих опит да чуя този фрагмент от сайта на телевизията, но не успях, понеже той се сриваше непрекъснато, и така и не разбрах той ли произнася въпросните думи, или иронизира думи на водещия на интервюто. Но дори да ги е изрекъл, това е далеч по-честно и доблестно в сравнение със словесната куневщина. Навремето и Цветанов също бе казал честно, че все още не сме готови за Европа - като той имаше предвид не мистериозните изисквания за Шенген, които са вече една безкрайна дъвка за „Рекордите на Гинес“. Ако ги попитате, 100 от 100 честно мислещи хора също ще ви отговорят, че не сме готови - главно като манталитет. И затова, когато някои си фантазират небивалици, докато се возят на електромобили, това изглежда особено неуместно.

Интермедията с електромобила е класически пример за политическо нищоговорене. И в същото време, без да ни даде никакъв отдих, Плевнелиев ни предложи големите си идеи за развитието на българската икономика до 2020 година - как да му повярваш тогава? Разбира се, това е безсмислен въпрос, понеже Плевнелиев никъде не е казал, че трябва да му вярваме, не го каза и докато се кълнеше в Народното събрание - и това вероятно го прави щастлив, защото може да си разлиства непрекъснато книжката „Плевнелиев в Страната на чудесата“.

В същото време Тренчев отново напомни за позорната сделка на Главния Охлювовъд Костов с „Кремиковци“. И аз като мнозина други съм писал многократно за тази афера, но трябва да призная, че сме просто едни наивници, защото не разбрахме, че това не прави вече впечатление на никого. Няма абсолютно никаква полза от това напомняне - нещо повече, накрая ще вземат да направят паметник на Костов в Кремиковското поле във вид на доларова банкнота.

И защо не прави впечатление - защото електромобилите и прочее ненужности окончателно увредиха слуха на българина, и кой вече ти брои „Кремиковци“.

И историята ни струва един долар - така излиза. Отвратително бързо се износват в българското съзнание важните неща и стават безинтересни.

Някакво момиче, и то като мнозина други, преди време се дереше, че българите помнели сладостите на социализма, но не и лагерите. Те обаче не помнят
и срамната афера с „Кремиковци“ и това е далеч-далеч по-лошо. Защото този грабеж се случи под носа им - за разлика от изстъпленията край ловешките
лагери, под носа им.

Обаче те от 20 години са на опашката „Щрак, Марийке, с демокрацията“.