Гледайки какво става държавата, имам самочувствието, че бих могъл да помогна." С този мотив обяснявате, г-н Първанов, връщането си в оперативната политика. Та какво става в държавата, което да изисква вашата намеса?
- В държавата нищо не става, нищо не се случва. Години наред не успяваме да намерим ефективна антикризисна политика. Навремето предлагах набор от антикризисни мерки, които бяха игнорирани. Държавата няма екип или държавник, който да заяви ясно приоритетите на нацията, около които да стане преструктурирането на българската икономика. Вместо това държавата загърби бизнеса тотално и обрече на загиване. В държавата има привидна политическа стабилност, но под повърхността ври и кипи!
- Но ако не искат помощта ви, ако нямат нужда от знанията ви, тогава за какво е тази битка? Станишев казва: „Нямаме нужда от вожд.“
- Няма нужда от вожд, но има нужда от лидери, от водачи. В марксизма-ленинизма има теза, която преувеличава ролята на масите за сметка на личността. Тази теория отдавна е отречена. Една идея може да се реализира ефективно само ако има силен лидер и екип, който да може да я развие и да я наложи в обществото. БСП трябва да излъчи своите
лидери. И аз нямам претенцията да съм „лидерът“. Искам да съм един от онези, които да помогнат на държавата - имам потенциал, имам знанията, имам опита. Ето в момента върви дебатът за Белене. Борисов говори най-високо, но говори некомпетентно, противоречиво. Всяко следващо негово изявление отрича предишното. Някой трябва да го постави на място.
- В БСП има компетентни за енергетика, сега ще внасят вот на недоверие, ще развият опозиционно поведение.
- Вотът е рутинна мярка. Трябва нещо по-дълбоко. Затова предлагам БСП да се обърне към други партии, към лидери в обществото, към интелектуалци, към бизнесмени, които да подкрепят идеята за развитието на ядрената ни енергетика и да направим подписка за общонародно допитване. Тогава вече референдумът става необратим процес. Такава подписка ще материализира на практика данните от социологическите проучвания - ще се видят тези 70-80%, които са „за“.
- Искате да превърнете темата за АЕЦ „Белене“ в разделителна линия за българското политическо пространство?
- Не аз го искам. Иван Костов заяви, че „Белене“ е тест за атлантическата ни ориентация, което е глупост! Ние рестартирахме „Белене“, когато България стана член на НАТО и ЕС. И никой от Европа и от САЩ не ни е поставял такова условие. В никоя страна строителството на такава енергийна мощност не е теза за атлантизъм. Турция е по-антлантическа страна от нас, но строи ядрени централи с руски реактори. Но след като отдясно поставят така този въпрос, левицата и центърът и гражданското общество би трябвало да реагират единно.
- Не смятате ли, че, образно казано, в гьола на „Белене“ се създава бъдещата управленска коалиция: ГЕРБ - Кунева и ДПС или Костов (ако влезе в парламента)?
- Има процеси на преструктуриране на политическото пространство. За съжаление това преструктуриране става без БСП и за сметка на БСП.
- Допускате ли, че Борисов е бил притиснат от външни фактори, за да вземе решението за отказ от АЕЦ „Белене“?
- Да.
- Кому извън България е нужна тази готова площадка в Белене?
- Това ще покаже времето. Необяснимо е защо се отказваш от една готова площадка, за която имаш разрешение, имаш лиценз, на която може да започнеш да строиш от утре. Да, вярно е, предишните са закъснели и носят своята отговорност за това. Но ти изоставяш готовата площадка и отиваш там, където няма никаква готовност, където тепърва
трябва да разчистваш терена, да чакаш 7-8 години за проект, след което да строиш още 5-6 години. Тоест, 15 години е обективният срок за построяването на този реактор на друго място, в Козлодуй. Това е едно. Второ, Борисов каза, че няма да строи българо-руска централа. С преместването на реактора от Белене в Козлодуй той няма да стане
по-малко руски. А с чакането на тези 15 години, докато започне експлоатирането му, той няма да стане по-модерен. Няма нито професионала, нито управленска, нито държавническа логика в такова действие.
- Вярвате ли в строежа на парогазова централа в Белене?
- Готов съм да се обзаложа, че в Белене парогазова централа няма да има! Знаете ли колко газ ще бъде необходим, за да има газова централа с мощност, близка до онази, която се проектираше за Белене? Колкото цялото потребление на България в момента. Отникъде не бихме могли да очакваме такива обеми - нито от Румъния, нито от алтернативното направление, по което аз отдавна работя - от Азербайджан през Турция. Газова централа би могла да се изгради по-скоро край Черноморието, да се ползва компресиран газ, пренесен от Азербайджан.
- Оценявате ли като успех отстъпката от 11% за цената на газа, която договори министър Делян Добрев в Москва?
- Това е обща тенденция за част от европейския пазар. Ще го оценим като успех. При липсата на пълна информация за хода на преговорите, за направените от наша страна компромиси и отстъпки нямам основание да бъда скептичен и да оценявам негативно нещо, което изглежда на пръв поглед позитивно. Но искам да знам истината за цената.
Защото аз помня след една предишна среща на премиера Борисов с премиера Путин как пак много щедро ни се обещаваше намаление на газа, а вместо това получихме увеличение на цената му. По-важното обаче е друго - делят ни броени месеци от подписването на новия договор за доставки на природен газ за България. И големият въпрос е
ще паднат ли посредниците като едно от задължителните условия за трайно намаление на цените на газа за България. Идея, която аз отстоявам отдавна, и която виждам, че правителството е приело като своя. Пожелавам им успех, макар че никак няма да им е лесно.
- Вие винаги сте били за балансиране между руските и американските интереси в България. Сега смятате ли, че този баланс е нарушен?
- Да, моята теза е, че България печели и от американските бази, и от руските газопроводи. И си държа на тази теза. Към днешна дата руският интерес не е накърнен: руският реактор ще бъде реализиран, има дори шанс Русия да строи газоцентрала, по „Южен поток“ очевидно сме приели някои от техните претенции. Вероятно и американският интерес е защитен в по-невидими форми. Въпросът е, че не е защитен българският интерес - губи се перспективата в развитието на българската ядрена енергетика.
- Борисов замина за Азербайджан и за Грузия. Могат ли да го очакват изненади?
- Надявам се да не се повтори случаят „Катар“. Защото и в Катар имахме утъпкан здрав път и заради провала на българската дипломация самият Борисов претърпя неуспех в тази визита. В Азербайджан имаме много добри приятели, има под писан меморандум за доставка на азерски газ за България при ценовите условия, при които тече руски газ
през България за Турция. За това съм говорил и с Ердоган, и с Алиев и Борисов трябва да запази това ниво на договореност. Надявам се да покаже приемственост.
- Защо се случи тази поредица от провали на българската дипломация?
- Защото Младенов няма идея за развитието на българската дипломация. Не съм запомнил с нищо забележително времето, в което той е външен министър. И второ, Младенов кадрово разби дипломацията ни. Той остави повече от година 30-40 български посолства без титуляри и някои от мините започнаха да гърмят - и Тунис, и Катар. Да ви обърна внимание върху отсъствието на официални посещения на премиера в европейските страни. Срещу мен имаше подозрения за европейска изолация, но аз за три години бях обиколил 3/4 от европейските страни на официални и държавни посещения. С Борисов това не се случва. Това вероятно не е толкова персонално отношение към него, колкото към дипломацията ни, към България като цяло. Това е част от новото помрачаване на образа на България в очите на европейците.
-Дипломати твърдят, че това, което става сега във Външно, наподобява погрома, който направи през 1991-1992 г. тогавашният външен министър Стоян Ганев. Така ли е?
- Младенов отиде по-далеч. Съсипията при сегашния външен министър е по-голяма.
Възможно ли е решението за отказ от АЕЦ „Белене“ да се окаже предпоследно?
- Не изключвам, когато експертизата покаже, че няма хляб в идеята за газова централа в Белене пак това правителство да се върне към идеята за нова ядрена централа. Впрочем причината за провала на енергийната ни политика е неясната и непоследователна позиция на самия премиер. Ако си направите труда да извадите всички изказвания на Борисов за „Белене“, ще видите, че сутрин казва едно, вечер друго.
Последните назначения на премиера като че ли показват изчерпване на кадровата банка на ГЕРБ. Не се ли повтарят стари грешки - и на Виденов, и на Костов, и на Станишев?
- Лошото е, че при ГЕРБ станаха много скандални кадрови решения. Върхът в това отношение е назначението на новия шеф на НЗОК, герой в аферата за наркопоправката. Афера, която няма равна в историята на българския парламент - да смениш текст в „Държавен вестник“! И, хайде, ако не е за затвор този човек, то би трябвало да се скрие далеч от всякаква политика, от обществения поглед, а те го слагат на едно от най-ключовите места в държавата, през което преминават милиарди. Това компрометира всяка идея за здравна политика. Това е не само празна кадрова банка, това е едно свръхсамочувствие, високомерие, това е усещането, че си толкова на върха, че всичко ти е позволено. Наблюдавал съм го и при предишни правителства. Това ще бъде една от големите причини за срива на ГЕРБ, когато и да е той.
- Но Борисов се готви за втори мандат, и социолозите го прогнозират.
- На този етап основната опозиционна сила БСП не излъчва достатъчно сила. Не олицетворява протестния гняв на различни социални групи. БСП има да извърви един нелек път, за да се утвърди като реална алтернатива.
- Каква цел си поставяте за следващите избори, ако вие оглавите БСП?
- Ако БСП постигне 100 депутати, би било високо постижение, към което трябва да се стремим.
- Но в момента БСП не надскача двайсетте процента. Как да стане тази магия?
- Пазя едни проучвания от септември 2001 г., когато социолозите ми даваха щедро 9% срещу 33% на тогавашния президент Стоянов. За 40 дни резултатът се обърна. Не е невъзможно и сега да се получи същото.
- Но в БСП искат да се помирите преди конгреса. БСП се притеснява от разцепление.
- БСП се притеснява традиционно от разцепление. Защото през тези над 100 години история това се е случвало неведнъж. Днес разцепление в БСП няма да има. Проблемът е може ли БСП да стане притегателен център на всички опозиционно мислещи. Иначе в БСП се приема относително спокойно идеята за конкуренцията. Когато аз бях кандидат за председател, на първия избор конкуренти ми бяха Пирински, Янаки Стоилов и Георги Божинов. На втория срещу мен излезе Овчаров в една нелека дискусия, да не кажа битка. После си стиснахме ръцете, Овчаров застана до мен в Изпълнителното бюро и парламентарната група.
-Но сега е зад Станишев.
- Аз съм толерантен към този избор. Надявам се на толерантност и към онези, които подкрепят мен. За съжаление получавам сигнали за обратното. Има половин дузина случаи на областни проверки от „Позитано“ 20 там, където организациите са издигнали моята кандидатура. Тежки, детайлни проверки в хода на самата кампания. Това не е редно да става. Нека състезанието да бъде честно. Нека да има феърплей, ясни правила.
- Сергей Станишев хвърли тежко обвинение към вас. Пред ТВ 7 обяви, че ако оглавите партията, ще обърнете БСП към ГЕРБ. Защо са тези съмнения към вас?
- Това е нелепо и непочтено! Всички мои битки с Борисов са ставали пред очите на хората. Настоявам Станишев да предостави всички аргументи за твърдението си или да се извини, защото не моето семейство се храни от крупни икономически договори със сегашното правителство.
- Кои са ви душманите в БСП?
- Не бих характеризирал дори и най-големите си критици с такова понятие. Но още от 1996 година има мои съратници, които са гледали подозрително на работата ми в партията. Първо бяха против връщането на мандата (1997 г.), после бяха против създаването на Нова левица и на Коалиция за България. Тогава се появи тезата за предателството, за съглашателството, за разцеплението вътре в партията.
- Същите ви издигнаха за кандидат-президент, за да се провалите и да ви елиминират?
- Да. Много се радваха, когато стана номинацията. И сега някои от тях са сред опонентите ми.
- Не са ви простили?
- Да, вероятно. Но аз не искам да водя старите битки. Отдавна е решен, и смея да твърдя благодарение на моята решителна намеса, въпросът за външната ориентация на БСП. Нещо повече, всичките идеи, които тогава наложихме, имахме възможност да ги приложим в управлението - аз като президент, БСП като част от една управляваща коалиция. Важното е да видим кое е новото ляво, важното е да видим кои са новите ни партньори в коалицията. Нямам намерение да давам ухо на стари закачки. Искам да гледаме напред.