|
Мадрид, 24 ноември 2008 година. С избухването на световната финансова криза славата „данъчен рай“ започна да създава външнополитически грижи на не една държава. Президентът на Панама Мануел Торихос (притесненият мъж вляво от крал Хуан Карлос) е в Испания с надеждата да извади страната си от нейния черен „райски“ списък.
|
В началото е аналоговото разпространение. Именно по пощата пристига харддискът, в който се съдържат най-съкровените тайни на редица богаташи, съхраняващи милиардите си в данъчни оазиси, известни още като офшорни зони.
Общият обем на секретните документи, които станаха популярни като Офшорлийкс, е 260 гигабайта. Отпечатани на хартия, те биха се равнявали на 500 000 екземпляра на Библията. Никой човек не може да изчете толкова страници, дори да се занимава само с това през целия си живот.
Когато от Международния консорциум на разследващите журналисти научават за съществуването на харддиска, първият въпрос, с който се сблъскват, е: „Как въобще може тази лавина от данни да се направи използваема?“ И по-конкретно - по какъв начин да се обработят различните типове документи -
от снимки до кодирани файлове
и над два милиона електронни писма? На помощ първо трябва да се притекат компютърни гении, които са специалисти по разгадаването на киберпрестъпления, преди журналистите да се захванат със същинската работа.
Информацията е огромна - 150 пъти по-голяма е от най-мащабното разследване на „Уикилийкс“ по повод кореспонденции на посланици. Съответно и предизвикателството пред компютърните детективи е много сериозно. Те трябва да намерят начин, по който да обединят различния тип файлове. Или с други думи да направят едновременно четивни сканирани и текстови документи, както и писма в PDF формат. Още по-лошото е, че едни и същи електронни писма се появяват многократно из мрежата, тъй като са препращани неведнъж от един адресат на друг.
И това не са единствените проблеми. Много от скандалните документи се съхраняват под формата на снимки. Така например съществуват файлове с указания, които реалният собственик на една компания дава към подставено лице, сложено за мним ръководител.
Налага се да бъде използвана специална програма
която превръща снимките в текст.
В крайна сметка сложната операция, продължила 15 месеца, се увенчава с успех. Всички данни са разкодирани и подредени така, че после да могат да бъдат открити с въвеждането на ключови думи в търсачка. Тоест всяко име, което фигурира във въпросните 260 гигабайта, може да бъде намерено, стига да е изписано правилно. Софтуер, използван от американската фондова борса, пък открива взаимовръзките между отделните файлове.
Сега вече е напълно възможно да се идентифицират собствениците на хилядите фирми, регистрирани в офшорните зони. Да се проследят кои са партньорите им и по кои банкови сметки са извършвали те парични преводи. Сред тях например е покойният немски мултимилионер Гюнтер Закс. През май 2011 г. бившият съпруг на Бриджит Бардо се самоуби, но финансовите скандали продължават да го преследват и в Отвъдното.
Във Франция разкриха, че близкият приятел на президента Франсоа Оланд - Жан-Жак Ожие, който бе и ковчежник на неговата предизборна кампания, също е замесен. В черния списък са още бивш финансов министър на Монголия, както и президентът на Азербайджан Илхам Алиев и цялото му семейство.
Най-тежката техническа работа се пада на компютърни специалисти от Германия, Великобритания, Коста Рика и Малта. След като тя е свършена, от Международния консорциум на разследващите журналисти решават да изпратят резултатите до медии от различни точки на света.
В Германия те пристигат в редакцията на „Зюддойче Цайтунг“, във Франция - в „Монд“, във Великобритания - в „Гардиън“, а в САЩ - във „Вашингтон поуст“. В първия етап от мащабното разследване са включени 86 журналисти от 46 страни. Техните усилия се координират от въпросния консорциум, който е базиран във Вашингтон. Дейността му пък се финансира от различни фондации в Щатите.
За момента вече е ясно, че данните засягат над 122 000 фирми, регистрирани на Британските Вирджински острови, Самоа, Хонконг, Сингапур, Каймановите о-ви, Мавриций, Сейшелите и други данъчни оазиси. В порочните схеми са замесени 12 000 посредници. Общият брой на физическите лица, които попадат на прицел, е близо 130 000 души, чиито адреси са разпръснати в 170 държави. Зад всяка една от тези цифри се крие колкото любопитна, толкова и скандална история. Което автоматично означава, че най-тежката работа тепърва предстои.
(в. Преса, печатно издание, брой 103 (454) от 14 април 2013)