29307 | 16 юли 2012 | 14:19

Експерти търсят важни послания в дължините на полите на жените в Северна Корея

Да следиш каква е дължината на полите на жените несъмнено е необичаен начин да прецениш мирогледа на лидера на една страна. Но именно към този подход прибягват дългогодишни наблюдатели на Северна Корея в опит да надникнат в една от най-изолираните страни в света и да разгадаят какво мисли новият й млад лидер Ким Чен-ун. От седмици тези анализатори си блъскат главите над снимки на жени с къси поли и високи токчета в центъра на Пхенян - поразителна промяна в сравнение с годините, когато западното облекло до голяма степен беше избягвано за сметка на свободни традиционни рокли или сиви работнически униформи в маоистки стил.

Тогава самият Ким беше показан по държавната телевизия да аплодира група дългокраки изпълнителки на струнни инструменти, която свиреше за него и генералите му, и това постави началото на сериозни дебати за по-дълбокото значение.

Може ли в политическа система, която внимателно обмисля посланията си, късите поли - наред с появата на Мики Маус и филмов откъс със Силвестър Сталоун в ролята на Роки Балбоа - да бъдат знак за определено преосмисляне на отношението на Северна Корея към Запада? Или модната изява безспорно не е била толкова значима: вероятно още един мимолетен опит да се отвлече вниманието на нещастното население?

Експертът по Северна Корея в университета "Донгук" в Сеул Кох Ю-хуан се числи към лагера на оптимистите. Той нарича промените напоследък в Северна Корея "гласност". Според него този завой е подкрепян от ново поколение членове на комунистическата партия, състоящо се предимно от деца на хора от стария елит и чиито представители подобно на Ким пътуват в чужбина и може да предвиждат икономически реформи в китайски стил.

От другата страна са анализатори като специалиста по Северна Корея във факултета "Флетчър" на университета "Тъфтс" в Бостън И Сун-йон, който казва, че тези, които вярват, че се осъществява истинска промяна, въз основа на това, че Ким е учил в Швейцария, когато е бил тийнейджър, се самозалъгват.

"Ако досегът с европейската космополитност беше лекарство за тоталитаризма, чудно как Пол Пот, който е прекарал четири години в Париж, когато е бил на двайсет и няколко години, е пропуснал да се промени в резултат на този си опит", каза той, имайки предвид отговорния за смъртта на милиони хора бивш диктатор на Камбоджа.

Анализаторите на Северна Корея едва ли могат да бъдат обвинявани за това, че се опитват да сглобят всевъзможни късчета информация, които могат да намерят. Светът не знае почти нищо за Ким, включително на каква точно възраст е (най-добрите догадки са, че е на двайсет и няколко години) и дали е женен (информациите в медиите услужливо посочват, че тайнствената жена, която все по-често се появява до него, може да му е сестра, съпруга или приятелка). Но да се разбере какви може да са мислите му е от решаващо значение, за да се определи доколко той и наследената от него ядрена програма представляват заплаха за съседите му и за враговете на Северна Корея на Запад.

Засега частите на пъзела почти не оставят съмнение, че Ким се опитва да изгради доста различен ръководен стил от този на своя баща Ким Чен-ир, чието изражение беше достатъчно сурово, за да заслужава да бъде осмяно от създателите на "Саут парк". За разлика от него синът изглежда по-сговорчив (на снимки се вижда как той се ръкува с работници в заводи и войници), по-малко заплашен от чужди култури и очевидно по-склонен да приема провали (той каза на нацията за неуспешното изстрелване на ракета през април).

Но има и множество доказателства, че Ким, който пое властта в края на миналата година след смъртта на баща си, не планира значителни отклонения от управленските политики на баща си и дядо си по повечето въпроси, включително запазването на силна армия и програма за ядрени оръжия и отправянето на чести, нагли заплахи към Северна Корея и САЩ. Ким изстреля ракетата през април въпреки вероятността това да провали новото споразумение за хранителна помощ със САЩ, както и стана, и да раздразни последния верен съюзник на Северна Корея - Китай, който призоваваше за сдържаност.

Още от началото стана ясно, че Ким иска да изгради стила си, наподобявайки дядо си Ким Ир-сен, по-популярния основател на страната, а не баща си. Най-младият Ким ръкопляска по същия начин като дядо си и има подобна прическа с високо подрязани бакенбарди. През последните седмици той беше домакин на голямо честване по случай деня на детето, при което нещата бяха така подготвени, че той да бъде заобиколен от щастливи и добре нахранени младежи, точно както дядо му често беше изобразяван в държавната пропаганда.

Но с времето Ким Чен-ун започва също така да си изгражда собствен ръководен стил, като се стреми да изглежда млад и по-прагматичен. "Той е много по-склонен да признава предизвикателствата, проблемите и дори провалите", каза експертът по Северна Корея в университета "Йонсей" в Сеул Джон Дилъри, според когото стратегията на Ким цели да "превърне потенциалната му слабост - младост и неопитност - в политическа сила: динамичност и енергия".

Той е изнесъл най-малко две публични речи - нещо, което баща му никога не е правил. Дори беше показан да посещава ресторанти, които продават пици, хамбургери и пържени картофки - западни храни, които започнаха да се появяват в Пхенян преди няколко години, но не бяха напълно одобрени от баща му.

Тогава дойде концертът този месец, а държавната телевизия по-късно показа откъси от него. Появата на Мики Маус, символизиращ западната култура, имаше особен отзвук за тези, които следят семейната династия Ким.

През 2001 г. най-големият син на Ким Чен-ир - Ким Йон-нам, беше хванат да влиза в Япония с фалшива виза, като според съобщенията целта му била да посети Дисниленд в Токио. Анализатори казват, че Ким Чен-ир бил толкова недоволен, че на практика отхвърлил Йон-нам като свой наследник.

На концерта Ким Чен-ун всъщност донесе Дисниленд у дома, като показа на своя народ, че е готов да приеме елементи на чуждата култура, дори на тази на "заклетия враг" САЩ, ако те съответстват на нуждите на неговата страна, казаха анализатори.

Промените също така целят да притъпят влиянието на по-голямото проникване на информация и забавление в Северна Корея - от бегълци, които пренасят контрабандно мобилни телефони за своите близки, и от търговци, на които е позволено да отскачат до Китай и да се връщат с доста нужни стоки, които да продават, както и с цифрови копия на южнокорейски филми и телевизионни шоута.

Прагматизмът може също така да стои в основата на вероятно най-съществената промяна, за която има информация, че Ким е извършил досега - споразумение за изпращане на хиляди квалифицирани работници в Китай. За програмата, която не е потвърдена от нито едно от двете правителства, има много информации в Китай. Тя е смел и потенциално рискован завой. Анализатори казаха, че с увеличаването на броя на хората, отиващи в чужбина, Северна Корея ще има по-малка възможност да следи работниците толкова стриктно, но изглежда, че Ким е склонен да поеме риска, за да попълни доста намалелите запаси от чужда валута с таксите, които страната му ще получи за избраните за работата хора.

Все пак за тези, които са готови да обявят, че при управлението на Ким се извършва истински завой, може да е полезно да се обърнат към един друг период на промяна, която, както се оказва, също имаше модна страна. Когато икономиката на Северна Корея се сриваше през 90-те години, Ким Чен-ир си затвори очите за решението на много жени да нарушат правилата за облеклото и поведението, като започнаха да носят панталони и да ходят с велосипед на пазар, създавайки "грозотия".

Но през 2009 г. в очевиден пристъп на раздразнение от растящото влияние на търговците Ким временно затвори черните пазари и властите подновиха преследването на жени, носещи панталони и каращи велосипеди. После панталоните и пазарите се върнаха през 2010 г.

Подобни резки завои вероятно ще продължат въпреки промяната на ръководството.

"При управлението на Ким Чен-ун ще видим продължителен сблъсък и компромис между надигащите се пазарни сили и опита на режима да върне назад часовника", каза експертът по Северна Корея в Института за икономически изследвания "Самсунг" в Сеул Дон Йон-сън.