29905 | 11 май 2012 | 15:21
„Очаквам нашата партия да бъде първа сила, искам да бъда политикът на България за XXI век.“ Тези думи на Меглена Кунева се превърнаха в амбициозния старт на „България на гражданите“ - партията, която още не е имала учредителен конгрес, но според социолозите прескача летвата за влизане парламента.
Дотук обществените симпатии се дължат безспорно на първия български еврокомисар. Занапред имиджа на партията й ще изграждат и хората около нея. Кои са те, за какво мечтаят и с какви настроения се захващат със строежа на новата формация? „Преса“ избра 12 от тях – някои бяха на премиерата на партията в Русе, други тепърва ще излизат пред публика. В проучването на „Преса“ за техните мотиви изпъкна една ключова дума – нормалност.
„Демокрацията ме завари 9-годишен в панелен апартамент в един бургаски квартал. И до днес родителите ми живеят там. Мечтаех за шоколадови яйца, повече банани и натурален сок от портокал. Да имам истинска, а не гумена футболна топка и българските магазини да приличат на тези, които показваха в американските филми. В този смисъл моите очаквания от прехода горе-долу се сбъднаха. Друг е въпросът дали се сбъднаха очакванията на моите родители.“
Това разказа пред „Преса“ едно от обещаващите млади лица край Кунева - Тома Биков, ексводещ в RE:TV, главен редактор на glasove.com, автор на нашумялата книга „Досието на Доган“. 32-годишният журналист е завършил актьорско майсторство и дори е играл на сцената в старозагорския театър. Днес самият той е родител и глава на семейство – влюбен в жена си и в тригодишната си дъщеря. „България на гражданите“ е второто му забъркване в политиката. Членувал е в ДСБ от 2005. до 2007 г.
„Напуснах, когато Иван Костов отказа да поеме политическата отговорност за изборната загуба на първите евроизбори, а след това тръгна да връща бойния дух на ДСБ в поспихналото тяло на СДС“ признава Биков. Голямата промяна, която иска да види е „да сложим държавата там, където й е мястото“. Тоест да разберем, че „началникът на държавата не е премиерът, пък бил той и Бойко Борисов, а данъкоплатецът“.
От журналистическата гилдия произхожда и Иван Стамболов, известен и с името на блога си - „Сула“. Sulla.bg е един от най-популярните и награждавани блогове. В годината на промяната, 1989 г., Стамболов е последна година студент в СУ. После се занимава с продуцентство, медийни консултация, пиар и никога с партии! Сега идва краят на неговата безпартийност. Защото „имаме остра нужда от нормалност. Сякаш сме изгубили инстинкта си за самосъхранение и като народ вземаме решения, които като отделни индивиди не бихме взели никога. Ако ни потрябват хамали, за да ни пренесат пианото, избираме най-яките мъжаги. Защо не избираме да ни управляват най-умните, най-почтените и най-компетентните?“ Винаги запазва философски и ироничен поглед. На въпрос на „Преса“ какво бихте жертвали, за да успее новата партия, отговаря: “Ха-ха! Готов да пожертвам успеха на всяка друга партия!“
Активен блогър е и перничанката Румяна Борисова, журналист, педагог, доброволна и професионална приемна майка. Обществено активна, но без да е била партиен член. Сега смята, че „промяната започва от всеки човек, а после Човеците ще направят и магистралите“, казва педагожката, която преди 1989 г. ходела с Евангелие в чантата си.
Докато някои правят първи стъпки в партийното строителство, други са натрупали опит – в НДСВ, СДС, ДСБ.
Ето още от „новаците“. В университета на Бирмингам е специализирал 31-годишният Калин Томов. Познава Кунева от 2002 г. - работил е в МС като част от екипа й за преговорите с ЕС. Мечтае за „нормална страна, в която спазваме Закона за движение по пътищата“. Официалното му CV премълчава, че е избрал да остане в България. В артистичния екип е и д-р Людмил Веселинов, художник, преподавател в СУ и визуален редактор във в. „Труд“. Проектът на Кунева е първото му политическо изкушение.
Визитка на сдружението остава именитата ни режисьорка Иглика Трифонова - автор на девет документални и два игрални филма - „Писмо до Америка“ и „Разследване“, носители на многобройни награди. През 2002 г. „Писмо до Америка“ бе българската номинация за чуждоезичен „Оскар“. Съпруга е на актьора Христо Гърбов и приятелка на Кунева от дълги години. „Познавам я от детството ни. Доверието, което имам към нея, е детински истинско и ненакърнено“, признава Трифонова. Говори се, че тя ще остане председател на сдружението „България на гражданите“, което ще работи и след създаването на едноименната партия.
А ето и някои от по-опитните кадри, макар че някои са завидно млади. Като Калоян Дамянов. Преди 23 г. той току-що е завършил първи клас и като много български деца в онези клокочещи години става участник в сините митинги, разбира се, качен на родителските рамене. Оттогава е пипнал очевидно политическата зараза и навършил пълнолетие, става член на НДСВ. Разочарован от жълтата партия, защото „не проследи пулса на обществото, остана в една безпринципна коалиция“. Завършил е университета във Велико Търново, прави магистратура във Венеция, Италия. Обожава фитнес залата и пътуванията. Силата му е в социалната политика и образованието.
Плътно до Кунева се наредиха бегълците от Костов – Петър Николов и Христо Ангеличин. Без изненада. С напускането на ДСБ и двамата обявиха решението си да подкрепят проекта, макар че си навлякоха обвинения в кариеризъм от бившите си съпартийци. Това не смекчи тона им. „В ДСБ се говореше едно, а се правеше друго. Когато трябва фасада, младите са прокламирани, когато трябва да се действа, ставаме заплаха“, заяви 41-годишният Ангеличин, бивш зам.-кмет в Столичната община, с дипломи по икономика, финанси, политология. Николов бе още по-суров: „ДСБ изпада в канибализъм“. Ще видим дали сега ще намерят покритие между думи и дела в новата партия.
Част е от екипа е, разбира се, бившият просветен министър Даниел Вълчев, достатъчно познат на широката публика. Юрист, въоръжен в живота със знания и чувство за хумор. Разводът му с НДСВ бе през февруари, оттогава насам Вълчев е от най-активните помощници на Кунева. „Даниел е изключително способен политик и е един от хората, които са направили реална реформа“, похвали го наскоро Кунева пред „Преса“. Говори се, че той ще бъде неин партиен заместник, но думата трябва да си кажат учредителите. Наесен.
Докато в НДСВ най-влиятелно бе юридическото лоби, което зае важни постове в парламента и изпълнителната власт, „България на гражданите“ разчита на малко, но подбрани имена. Един от тях е Йонко Грозев с дипломи от СУ и Харвард. Едно десетилетие (1995 г.-2005 г.) бе в екипа на правозащитната организация Български хелзинкски комитет. Спечелил е редица дела в Европейския съд за правата на човека. През 2002 г. е награден от Американската асоциация на юристите. Сред правистите е и друго известно лице в гилдията – Георги Атанасов, адвокат от 1992 г. Бил е председател на Пети районен съд в София, зам.-шеф на СГС. Университетски преподавател, съдружник в адвокатската кантора „Доковска, Атанасов и съдружници“.
Партията в цифри
67% от близо 13-те хиляди членове на сдружението „България на гражданите“ са с висше образование. Около 11% са студенти и завършващи ученици. Най-много са симпатизантите от София и Варна. Преобладават хората между 23 и 44 г. Най-възрастният е Димитър Ангелов – 85-годишен от Русе, лежал в лагера „Куциян“ заедно с дядото на Меглена Кунева. 261 българи от чужбина вече са част от проекта – от Белгия, Германия, Великобритания, Испания, САЩ и др.
Мобилна верси
RSS
