32051 | 16 юли 2012 | 17:30

Интервю на Валерия ВЕЛЕВА за битките и морала в съдебната система

- Можеше ли, г-жо Дончева, скандалът с уволнението на Мирослава Тодорова да бъде избегнат?

- Всеки скандал би могъл да бъде избегнат, ако основните участници в него имаха усет как това, което вършат, ще рефлектира върху ситуацията в страната и в Европа. Понякога един скандал може да потъне, друг път да предизвика взрив. Сегашният ще тежи върху Висшия съдебен съвет (ВСС). Този орган е създаден преди повече от 20 години, претърпял е много метаморфози, имало е случаи, когато си е изкарвал мандата, друг път - не, но никога не е бил така дискредитиран. Би трябвало хората в съдебната система вече да разбират какво е значението на ВСС, иначе трябва да помислим дали въобще има нужда от него. Или да се върнем на старото положение, при което министърът на правосъдието отговаря за съдиите, главният прокурор - за прокурорите, и ако се започне с политически назначения и уволнения, те носят отговорност.

- Вие говорите за радикална реформа в съдебната система. Аз си спомням, че през 1992-ра самата вие бяхте уволнена от ВСС. Има ли някаква разлика с днешната ситуация?

- Има, и то съществена. Когато ВСС ме уволни през 92-ра, във времето на голямата политическа чистка, неговите членове бяха личности: Лучников, Татарчев - хора, подбрани от тогавашния СДС, които вярваха в нещо. Може да не е било това, в което вярвам аз, може да изглеждаха като талибани, но те имаха кауза. Сегашните членове на ВСС са само битово устройващи се Има един-двама, които не са използвали престоя си в съвета, за да уреждат роднините си за сметка на по-кадърни, по-изявени, по-утвърдени и по-уважавани магистрати. Много е жалко! И няма никаква разлика дали членовете на ВСС са избрани от квотата на парламента или на съдебната власт. Същият лобизъм, дребни сметки, злоба, злост, простотия, мижитурщина - изключително обидна ситуация!

- Тук критиката трябва да е отправена към тройната коалиция, в чийто мандат беше избран този ВСС.

- Не е проблемът дали тройната коалиция е избрала съвета. А фактът, че ГЕРБ основно чрез Цветанов успя да си осигури във ВСС такова влияние и подкрепа чрез зависимости, че двамата с Искра Фидосова бяха готови в рамките на този съвет да изберат главен прокурор, който им е лично предан на тях - не на ГЕРБ и на Бойко Борисов, на тях лично!

- Защо точно зад това уволнение прозря политическото вмешателство във ВСС? Само заради факта, че съдия Тодорова се изяви като критик на министър Цветанов ли?

- Не съм сигурна, че политическият натиск е точно за това уволнение. Членовете на ВСС, доизкарвайки мандата си, свързан с обидни за всеки от тях действия, които ще им сложат професионално клеймо, решиха да угодят на Цветанов. Не знам какво ще поискат после от него и дали въобще той ще им даде нещо, защото те няма за какво повече да му служат.

- В политическите среди се говори, че Цветанов държи членовете на ВСС с компромати, с информация за далавери и начини на битово устройване, както вие казвате.

- Да, да, да! Цветанов ги държи! Те са дребнави хора. Правят услуга на Цветанов не само защото той ги държи. Те вече слугуват по инерция и затова гонят Тодорова като хрътки. Но те така бяха подбрани - в голямата си част мижитурки! И аз мога да ви кажа в рамките на тройната коалиция кой от парламентарната квота във ВСС на кого е квота в партиите. Красьо Черничкия беше лобист на икономическото лоби в парламента, не на юридическото.

- Говорите потресаващи неща, г-жо Дончева? Имате ли конкретни данни?

- Във ВСС от страна на БСП има квота на Димитър Дъбов, квота на Румен Овчаров, квота на Мишо Миков, квота Милен Велчев от НСДВ, квота на Йордан Цонев от ДПС. Хората се питат защо се е появил Красьо Черничкия в съдебната квота. Защото има едно мощно лоби около ръководството на Върховния административен съд, което къде ли и за какво ли не се пласира дори когато беше неудобно. Познавам Цоньо Цонев от хиляда години, имал е реноме сред колегите си на добър специалист, къде го загуби това реноме, защо го загуби?

- Но не е ли ужасяващо един съдия четири години да не може да напише мотивите си за присъдата и заради това престъпникът да се размине с наказанието. Това е фактически отказ от правосъдие.

- Мирослава Тодорова е умен съдия, задълбочен. Само страничен човек, който никога не е виждал лавината от папки в кабинета си и не е бил притеснен за това, че не му стига времето да гледа делата и да напише по приличен начин мотивите си така, че хората да получат справедливост, само той може да каже: „Абе, какво ми говорите, пет години ненаписани мотиви!“ В Софийския районен и в Софийския градски съд върви лавина от дела. Когато тази лавина я върлиш върху хора, те имат два избора - или да не се задълбочават и да го карат отгоре-отгоре, или да се задълбочат и да излязат извън графика.

- Но нали графиците са, за да се спазват! И всичко това не е ли въпрос на организация на работата?

- Лавината не се прекъсва от графиците. Да, лавината говори за ненормална организация на работа, за ненормален график, за ненормални бройки съдии, за ненормално натоварване. Софийският градски съд, Софийският районен съд имат натоварване, което никъде другаде не се среща, а пък възнагражденията им не са сериозно по-различни. В тези съдилища няма наказателен или граждански съдия с непросрочени дела Това е истината! И те вече не го приемат за нарушение.

- Всички казват, че този ВСС е дискредитиран, даже и в Брюксел. Те не го ли виждат това? Защо не се опитват да променят реномето си?

- Защото са тясно скроени хора, които не могат да се погледнат отстрани, защото смятат, че те са прави и изобщо не си дават сметка, че са тотално дискредитирани. Глупост е този ВСС да не може да стопли в момента простия факт, че от Брюксел работата на системата и персонално тяхната изглежда
по-съвсем различен начин.

- Защо властта изпадна в такъв страх и веднага започна да дава акъл на ВСС как да коригира решението си?

- Това не е страхът на властта, това е манталитетът на сегашната власт - да създават проблема и светкавично да се дърпат, обяснявайки, че нямат нищо общо с него. Така направиха във волейбола, така направиха с митниците, така стана със скандала „Мишо Бирата“, така беше с Трайчо Трайков. Това е манталитетът на Бойко Борисов: „Аз се къпя във всенародната любов, не ме интересува кое как става, кое как се случва или не се случва. За мен е важна всенародната любов и няма да вляза в нито една случка, в която трябва да се изправя срещу хората и да им кажа, че аз държа нещо да стане, независимо че те не го искат.“ Същото се случи и на Орлов мост. Аз бих попитала сегашната парламентарна опозиция - толкова ли няма в БСП един човек да каже, при тези цени на тока, които правителството твърди, че се дължали на възобновяемите енергийни източници, как е разпределена тяхната собственост? И защо
не виждат, че тя е сериозно гербаджийска, че там е Цветелина Бориславова и няма никакво значение кой с кого спи или не спи, когато става въпрос за общи икономически интереси? Не е ли ясно, че цялата далавера с горския закон започва и свършва с емилдимитровщината и че зад тази работа стоят пак далаверите на ГЕРБ? Искам да й припомня на сегашната власт, че не са първите, които са измислили, че спортът е голямо влияние. По времето на СДС Иван Костов беше вкарал всичките си министри за шефове на федерации В момента, в който се обърна палачинката, всичките те излетяха от федерациите.

- И президентът Плевнелиев се намеси в съдебния скандал и оцени решението на ВСС като „неправилно“. Това ще повлияе ли окончателно на казуса „Тодорова“?

- Съжалявам за този човек. Колкото повече време минава, толкова по-тъжно ми става. Гледах го по телевизията, някаква среща е имал със съдии във Варна. Пиарите са започнали да моделират тембъра му и начина, по който говори. Изглеждаше като кандидат-студент за ВИТИЗ - с каква дикция изговаря нещата, с каква поза!

- Вероятно защото темата не му е присъща.

- Добре, но като поемаш да вършиш една работа, би трябвало да се замислиш можеш ли да я свършиш. Излиза, че президентшата е била много права, много обичаща го и държаща на мъжа си жена, за да прецени, че той не става за тази работа, и да му спести обстоятелството да изглежда смешен. Защото най-голямото падение за един политик е да бъде взет на подбив и за смях.

- Министър Диана Ковачева заяви, че свиква утре (днес) спешно ВСС, за да обмисли позицията си възможно ли е да се „поправят“?

- Не виждам да имат изход сега. Това е все едно да накарат един съд да преразгледа решенията си. Не виждам как юридически ще го направят.

- Но съдия Тодорова обжалва решението на ВСС.

- Да, тя го обжалва, но всички във властта не искат тя да обжалва и Върховният административен съд с тричленен състав да отмени решението на ВСС. Те искат самият Висш съдебен съвет да отмени решението си. Как ще го накарат? Във ВСС е има ло предложение за налагане на друго наказание на Тодорова, но са го отхвърлили с 19 гласа от 24 присъствали. Какво значи това? Че между тях има консенсус, че не могат да я понасят Тодорова.

Как сега ще се изметнат? Но те направиха толкова юридически непрецизни неща, че едно повече или едно по-малко минава в кюпа. По-голямо нарушение, по-голяма простъпка от това да унижат съвета, което те направиха с цялото си поведение, не може!

- Възможно ли е това дискредитиране да проникне и в новия ВСС?

- Бих пледирала към магистратите, които ще избират новия състав на съвета, да се водят от разбирането, че трябва да вкарат там достойни хора, които да защитят системата, себе си, името си. Не може във ВСС да се изпращат хора, които са озлобени, че от години не могат да се класират за върховните нива на системата, защото не им достигат качества. По-внимателно трябва да се вглеждат, когато слагат безлични, сиви, посредствени лица, защото после това ще се изсипе на техен гръб. Отсега да се говори за новия главен прокурор и подчинеността му към Цветанов...

- Вече се заговори за Сотир Цацаров, председател на Окръжния съд в Пловдив.

- Да, подчертано услужлив човек, който в няколко случая се прояви като сатрап, и това трябва да се говори отсега. Изборът на новия ВСС и на новия главен
прокурор е по-важно от това да заклеймим едни дискредитирани вече хора. Много жалко, но не е непоправимо. Докато изборът на нов главен прокурор е
избор за дълъг период от време, в който системата трябва да се реформира.