17232 | 11 май 2012 | 17:13
Цели 25% от българите се страхуват от тормоз заради политическите си убеждения, показа национален сондаж на „Медиана“ през май. Поради това агенцията отправи небивало досега предупреждение - да се отнасяме „със сериозна доза съмнение към всички социологически проучвания“.
Любопитен и красноречив факт е, че повечето от страхуващите се граждани не са симпатизанти на ГЕРБ. Според шефа на „Медиана“ Кольо Колев „очевидно има връзка между политическите пристрастия и това дали се опасяваш, че те могат да ти довлекат неприятности“.
Как се появи страхът и защо - „Преса“ потърси мнението на специалиста по политически маркетинг Арман Бабикян*.
Социологическо проучване на „Медиана” показа, че една четвърт от българите се страхуват да обявят политическите си виждания и аз се уплаших. Това е ужасен знак. Кошмарен.
Как така 22 години след Живков ще се страхуват? После се замислих, как ли бих отговорил аз на този въпрос? Ами дори да се страхувам, ще ме е срам да си призная. Как ще кажа на някакъв анкетьор, че съм страхливец? Абсурд. Ще се ударя в гърди юнашки и ще излъжа. Тя каква излиза, ако и други са постъпили така? Процентът страхуващи се реално ще се окаже дори по-висок от този, който е обявен.
Нима през 2012 година трябваше да стигнем дотам, че под въпрос да е поставено свободното и спокойно изразяване на мнение, т.е. една от онези базисни ценности на демокрацията, които си въобразявахме, че сме извоювали на 10 ноември? Явно. Бедността и нищетата докараха зависимостта на гражданите дотам, че да пренебрегнат свободата за сметка на хляба. Това се виждаше и по изборите - с хилядите
„застъпници“ в градовете, сгушили по 50 лева
които в стройни редици гласуваха по съвестта на нечий джоб. В селата се отписваха борчовете от тефтера в смесения магазин. Днес този джоб диктува парада в страната. Ясно е за всички, че страх можеш да изпитваш само от властта, а тя е у ГЕРБ. В това заключение няма зъл умисъл. Това е факт.
Какво означава този страх - загуба на работа. Разбрах го миналата година от учителка в Златоград. Бяха й звъннали от Инспектората по образованието и в прав текст й бяха казали да избира - или кандидатиране в местни избори, или работа в училището. Жената се оттегли от листата.
Така е и с дребните и средните фирми. Все още най-големи работодатели в страната са държавата и общините. При високата междуфирмена задлъжнялост и трудно кредитиране държавните и общинските поръчки са от малкото сигурни неща в кризата. Поръчки получават само „наши“ хора.
Ако не си послушен, ще фалираш!
Ама съкращаваш работници - голяма работа. Или вече си решил да емигрираш - все тая. Пука й на властта. И трима души да останат в страната, важно е двама да гласуват „правилно“. Дори по-евтина ще им излезе инвестицията, която и бездруго си връщат по време на мандата със стотици проценти печалба.
И така, видно навсякъде назначаваме само от своите хора или от тези, които се страхуват и умеят да мълчат. Това говорят резултатите от изследването. Най-малкото, което можем да кажем, е, че се изкривява пазарът на труда. Признакът политическа лоялност измества експертните знания, опита и способностите. Пресен пример - за директор в АЕЦ „Козлодуй“ бе назначен „партиен секретар“ от ГЕРБ, който тепърва ще учи
разликата между турбина и реактор
Става дума за стратегическо предприятие, което е част от обектите на националната ни сигурност. Когато партизанщината достигне такива опасни за страната върхове, е очевидно, че трябва да се стреснем. Но не от управляващите, а от овчедушието си.
Освен пазара на труда от този страх е обхванат и бизнесът, защото със задълбочаването на кризата той става все по-зависим от управляващите. Така принципите на свободната пазарна икономика се изкривяват и някои фирми буквално работят в условия на китайски капитализъм или на български социализъм - както ви е удобно. С тази разлика, че в Китай работната ръка е по-евтина, но както върви, ще ги настигнем. Конкурентен е този, който е близък с властта. Той има и обороти. Тогава той ще получи и кредити. Ами ясно, че той ще се наложи да спечели и търговете на държавата. Познайте
кой ще спонсорира управляващите?
Какво излиза? Пазарната ни икономика и конкуренцията се деформират, работната ръка е притихнала в зависимост и борчове, а хората се отказват от свободата си да бъдат граждански активни от страх.
Как стигнахме дотук?
Само ГЕРБ ли са виновни, или просто със завидно хладнокръвие и алчност усъвършенстваха модел, които беше проиграван и по-рано?
За свободата на медиите по-добре да не говоря. Неотдавна излезе класация, която ни отрежда незавидно място. Оказва се, че насред Европейския съюз сме на път да реализираме Путински режим в България. Нима за това бяха всички катаклизми през последните 22 години? Реформите, стягането на коланите, преструктурирането на икономиката, политическите полемики... за да стигнем до точката, от която тръгнахме?
Страх ме е от страха на тези хора. Време е за смелост. Очевидно е, че държавата е надвишила правата, които гражданите са й дали. И вместо да бъдат обслужвани от нея, те се страхуват от нея или по точно от тези, които в момента я управляват. Време е да си вземем правата обратно.
- - - - -
* Авторът е експерт по политически маркетинг и пиар
Мобилна верси
RSS
