20047 | 21 апр. 2013 | 10:58

„Преди да чуя как по телефона Джон Бон Джоуви каза „Хай, Миро“, и аз се чудех дали не се шегуват с мен“, смее се артистът

Английското издание на книгата на Людмила Филипова „Мастиленият лабиринт“ с Миро на корицата.

Миро, какво си помисли първо, като видя отзивите на тези легенди в музиката?
Все едно се е случило на някой друг. Хубаво е, куриозно е, но толкова. Преди дни Яна Янчева, моят агент за чужбина, и Били говореха с Джон Бон Джоуви, тя каза: „Миро е тук“ и по лауд спийкъра (високоговорителя - бел. ред.) чух: „Хай, Миро!“… Толкова е... мило. Страхотен жест от негова страна е всичко, което прави.

 Какво говорихте с агента Били Ферос?
 Каквото си говорят приятелите. Той е приятел с всички и всички наричат Били „ангел“. Животът му е като филм. Преживял съм много неща и предпочитам да не се превъзбуждам. Ако нещо стане, ще стане, когато трябва… Предпочитам да бъде Божията воля за моя живот. Истината е, че Стивън Тайлър, Бон Джоуви, Боно - това е почти пълната колекция от плакати над моето легло, когато бях малък. И да си призная - Мадона…

Тук ли е още Били Ферос?
Да, на гости е на Яна Янчева. Чрез нея влязоха у нас Ал Бано, Кутуньо и Тоци, по покана на „Жокер Медиа“. А Ал Бано е много топъл. И страхотен певец. Беше ми беше достатъчно да му стисна ръката на „Гласът на България“ и да му се поклоня.

Каква е историята на създаването на това парче – Power, и клипа към него, харесано от тримата големи музиканти?
Ами в България никой не го хареса, но по-лошото е,  че никой не го и разбра. Построено е върху 18-ия сонет на Шекспир. Когато го подготвях, слушах изпълнението на големия актьор от Кралския Шекспиров театър сър Лорънс Оливие. Архаичният Шекспиров английски от XVI век е голямо предизвикателство, затова се постарах в песента да звуча с неговата дикция. Нямам никаква идея какво им е харесало на тримата музиканти. Яна също се изненада и ми изпрати есемес, че „ако днес не умре от инфаркт, ще живее вечно“… Защото веднага след като Били е качил клипа във Фейсбука си, Стивън Тейлър е реагирал. За него ми казаха, че е изключително взискателен и почти никога нищо не харесва.

Ти си сред единиците български артисти, който сам пише музиката и текстовете и дори прави аранжиментите на парчетата си. Казваш, че новият ти албум „Месия“ ще е много личен и твой, това означава ли, че няма да гониш комерсиалното?
Слава на Бога, с възрастта поумнявах. Докато едно време за мен беше важно песента, която пусна, да звучи отвсякъде, сега си мисля, че един артист струва толкова, колкото е честен в изкуството си. Не знам каква е причината да се родя, но мога да осмисля живота си, като бъда верен на себе си и правя това, което смятам за добро. КариZма беше плод на много молитви. Не вярвахме в успеха на първата си песен, но аз не спирах да се моля на Господ да направи чудо и песента „Рискувам да те имам“ да стане хит. И тя се превърна в мегахит. Чаках момента, в който да направя християнския албум.

При големия успех на КариZма не е ли логично е да се съберете отново?
Има неща, които не се продават. Щастието е едно от тях, макар че парите помагат… Дните в КариZма са моето минало, от което не се отричам, но това е затворена страница за мен. Категорично.

Последното си видео на „Върха на планината“ си заснел на карстовите извори в Карлуково…
Да ми се чуди някой на акъла, като толкова ме е страх от високото, защо трябваше да пея от ръба на пропаст... Кошмар! Карстовият комплекс в Карлуково е изключително красив. Това е едно от местата в България, които трябва да популяризираме.

Освен Дивна, с която спечелихте риалити формата „Пей с мен“ през 2008 г., кого още покровителстваш?
Да си помагаме един на друг, е нещо, което съм научил от големи за мен хора. Ще започна от Митко Щерев, макар че не е първият. Ние с Галка го наричахме на шега чичо Митко, а той мен - чичо Миро. Та чичо Митко ни канеше редовно на вечери у тях, защото знаеше, че понякога нямаме пари и за вечеря. Митко Щерев се държеше с нас като част от семейството си и ние вечеряхме заедно с красивите му дъщери… Той продуцира като подарък първата версия на „Рискувам да те имам“. Щерев беше пътеводната светлина на „Каризма“. Много добронамерени хора ме водят с мъдрост и досега. Така че това, което аз давам, е това, което ми е дадено даром, а аз съм получил много. Логично е да го предам нататък.

Какво ти дава контактът с участниците в „Гласът на България“, не ревнуваш ли от новите таланти?
Да помагаш на талантливи хора, да се съгласиш с мечтите им и да ги познаваш, е привилегия. В моя отбор тази година има много талант, но и в таланта има степени. Вася Попова за мен е „Гласът на България“... Ако усети със сърцето си нещо, ще го направи, ако не, ще намери правилния аргумент да не го направи. Бъди убедена, че това момиче ще работи и като водопроводчик, но няма да стане певица в пиано бар. Когато бях на 19, работех в първия пиано бар у нас, който беше във Варна, и се отказах. Ненавиждах момента, в който тръгвах на работа, въпреки добрия шеф и готиния персонал. Парите също бяха добри, но рутината отне удоволствието ми от музиката. Затова напуснах. Майка и татко ми казваха, че съм луд, защото за седмица изкарвах парите, които те изкарваха за няколко месеца.

Какво ще запомниш от бекстейджа на „Гласът…“?
Сълзите. Този тип формати създават нереални очаквания в участниците. Да, това е бърза слава и ако са достатъчно умни, ще форсират този „турбодвигател“ в ускорението към успеха си. А наградата на Би Ти Ви е по-добра и от договора с „Юнивърсъл“. Победителят ще учи в Бъркли. Най-хубавото нещо, което може да спечелиш в този живот, е да се научиш!

Какво очакваш да се случи в шоуто следващата седмица?
Вася и част отбора ми ще пеят на сцената. Това за мен е празник. За мен Вася е в графата „Арета Франклин“. Подобни гласове са единици в целия свят..

Обожаваш и класическата музика и дори беше ангажиран от Христина Ангелакова да пееш оперни арии?
Това е друга класа. Когато пея опера, е с намигване - аз нямам нужната постановка на гласа, нито пък съм платил цената в труд, за да съм на класическата сцена. Участвал съм в няколко концерта, организирани от маестро Ангелакова. Бях част и от Моцартовите дни миналата година. Пял съм също и арията на Ескамильо от „Кармен“ и на Мефистофел от „Фауст“. Ама как съм ги изпял… Като поп певец съм ги изпял (смее се).

За кои моменти от миналото си на беден амбициозен младеж се сещаш?
Младостта е арогантна. Ако срещна онзи човек, който бях на двайсет години, не бих си казал нищо. Бих си зашил два шамара. Младият Миро не би разбрал този, който съм в момента. Тогава бях просто… глупав. Мислех, че знам и мога всичко. Сега поне си давам ясна сметка, че сферата на моето незнание е огромна.

С кого се виждаш, когато си в Добрич?
Мама, татко, сестра ми, племенника, приятелите от детството… Изпускам как расте Давид, така че се старая да съм в Добрич по-често.

През 2010-а беше модна икона, а преди с Галя си правехте сами оригинални тоалети. Сега?
Сега се обличам в дрехи на големите артисти в модата, 99 процента от гардероба ми е „Армани“. И не защото е марка, а защото дрехите му са произведения на изкуството.

В артистичния ти дом има много книги, картини и един роял. Изкушен ли си и от друго изкуство?
Рисувам, но малко над средното ниво. Цената на майсторството е висока във всяко изкуство. Янко Янков например има усет към светлината и ми е достатъчно да погледна платната му, за да си кажа, че няма смисъл изобщо да опитвам. Рисувах предимно защото обичах да ми мирише на маслени бои, на терпентин и да създавам нещо с ръцете си. Преди да завърша картина, се обръщам и поглеждам „Житата“ на Янков и се отказвам…

Каква е съдбата на платната ти?
„Хващат крачета“ и стават постоянни гости в домовете или офисите на приятели.

Една от големите ти страсти са книгите…
Напоследък се хващам, че много чета в „Уикипедията“, обичам да правя справки в Гугъл. Продължавам да чета много. Не се разделям със сонетите на Шекспир, нося томчето където и да пътувам.

С писателката Людмила Филипова имате много силна интелектуална и духовна връзка, тя се е снимала в клипа ти, ти пък си на корицата й… Как се роди това приятелство?
Има хора, които, като ги срещнеш, все едно си ги познавал винаги. Те предизвикват инстинктивно в теб нежност и симпатия. Там няма нужда от много думи. С Людмила беше искрена симпатия от първи път, освен това много й харесвам книгите. Чел съм всичките освен „Мастиленият лабиринт“. Любима ми е „Анатомия на илюзиите“.

Приятелите ти твърдят, че си готов да помогнеш на всеки в нужда, като избягваш да го афишираш?
А споменаха ли, че съм отмъстителен реваншист  (смее се)? Човек не може да помогне на целия свят, но би могъл да опита, като започне с хората, които среща.

Обгрижваш с много любов няколко помиярчета - котетата Мирко и Грибко и кучето Розичка, но защо само животни от улицата?
(Бурен смях) Може да са от улицата, но са моите (усмихва се). Те просто идват при мен и остават. Всъщност кучетата са шест, защото петте деца на Роза вече пораснаха и съвсем не влизат в графата кученца (смее се). В началото на седмицата се купува около 20 кг суха храна, за хляба да не говорим, а в четвъртък-петък вече оставаме без нищо и отново се пазарува. Много ми се иска да имам нюфаундленд, но такъв е животът (усмихва се). Тези сладури, които съм приютил, живеят с мен, защото няма къде другаде. И нося отговорност. Сутринта ставам, преди да съм направил за себе си каквото и да е, първата ми работа за деня е да нахраня „добитъка“ (усмихва се). Преди да изляза, нямам време за мен.

Когато пътуваш, предпочиташ пасторалната селска идилия, не държиш на лукса?
Явно съм човек от друг век. Обичам да ми е спокойно. Ню Йорк като град например не ме привлича. В Лондон обичам кварталите.

Обожаваш морето, с какво те зарежда то?
Ами, аз съм жабе. На мен ми дай басейн, вана, море, езеро и няма мърдане оттам. И не смятам, че е свързано със зодията ми Риби.

Близките ти те хвалят, че създаваш невероятен уют, че в дома ти винаги има свещи, готвиш превъзходно, дори месиш питки…
Меся и готвя, защото няма на кого да го прехвърля (усмихва се). Правя го за себе си. Хубаво е човек да е добре нахранен и да му е вкусно. Това е част от „долче вита“. След хубаво хапване не само чувството за ситост е важно, а да ти е мирно и комфортно в душата.

Заради кое свое занимание би зарязал всичко останало?
Заради живота. Животът е хубав, а живеем в такъв стрес, че забравяме да живеем. Приятелите ми знаят, че се заканвам - ще зарежа всичко и ще стана овчар или рибар. Това е достоен живот, но и там се иска майсторлък (смее се).

Миро като треньор в тв формата „Гласът на България“ заедно с Данчо Караджов, Преслава и Вики Терзийска.

Ти си силно вярващ човек. До каква степен вярата определя начина, по който живееш?
Не мога да се променя от само себе си, но опитвам. Разчитам на Бога и в този аспект от живота си. Някои хора смятат, че християнството е патерица, че е за слаби хора. Грешат. Когато Христос говори на учениците си, те му казват: „Какво е това учение, трудно е дори за слушане?“ Не е лесно да обърнеш другата си буза, когато те ударят. Инстинктът ти е да отвърнеш със същото. Християнството е всекидневно възстановяване на разрушените взаимоотношения със Създателя.

Ти цениш много празниците, наближава Великден…
Аз вече го празнувах по католическия календар, сега ще го празнувам по православния. Не съм част от деноминация.

Какво би пожелал на себе си и на България за Великден в това време разделно на гняв, протести и предстоящи избори?
Цяла България, всички трябваше да излезем още преди години. За мен проблемите ни идват от това, че не сме духовен народ. Затова политиците ни нямат морал за 5 стотинки… Те не вярват в Бога и правосъдието му! Пожелавам на себе си и на България вярващи хора във властта. Не си ли забелязала, че вярващите нации живеят добре?

(в. Преса, печатно издание, брой 110 (461) от 21 април 2013)