11606 | 22 апр. 2013 | 10:34
Г-н Добрев, сегашният икономически министър обяви смяната на 23-ма мениджъри от ваше време в 13 фирми от енергетиката и извън нея. Всъщност за кого работи служебният кабинет? За ГЕРБ, за друг?
Не, в никакъв случай не работи за ГЕРБ. Служебният кабинет е назначен от президента и предполагам, че неговите действия са съгласувани с президента и служебния премиер. Обявените смени са право на всеки министър, само че те няма да решат проблемите. В момента в енергетиката трябва да се вземат по-важни решения, а кадровите смени не са решение.
Всъщност усещането е за чистка.
Двайсет и три смени наведнъж са доста. Не знам какво е наложило това. Всъщност големият проблем е с ниския товар в енергетиката, който прави цялата система изключително неефективна. Дружествата започват да губят и това ги кара да поискат компенсации в цените в следващ регулаторен период. Когато „Мини Марица-изток“ произвежда 32 млн. тона въглища годишно, колкото предните години, себестойността е около 70 лева на тон. Когато обаче произвежда 22 или 25 млн. тона, себестойността се вдига на 90-100 лева на тон.
Решението е?
Трябва да се търси как да бъдат натоварени мините, така че да работят ефективно и да произвеждат 32 млн. тона. Ако аз бях министър, още преди месец щях да издам заповед по чл. 70 от Закона за енергетиката (за възлагане на задължения към обществото - б.а.), за да се намали рязко цената за пренос на електроенергия за износителите. Колегите бяха подготвили даже такава заповед, за да се отпуши износът. Единствено оставаше да се уточни как за количествата, които се изнасят в момента, да продължи да се плаща високата такса, а допълнителните количества да бъдат с по-ниска. Ако не бъде намалена таксата на тези допълнителни количества, те няма да се изнесат. В този случай няма да има разходи за следващ регулаторен период. По-скоро ще има увеличена ефективност по цялата верига на производството. Още има възможност за тази заповед. Но това не се прави.
Защо?
Нямам представа. Може би защото това е решение, за което се носи отговорност. Но беше важно, че служебният кабинет каза: имаме много повече инсталирана мощност, отколкото е нашата консумация. И тук интересният въпрос е защо БСП се бориха толкова много да правим „Белене“, щом на всички хора им беше ясно, че нямаме нужда от тази допълнителна мощност от 2000 мегавата, за която държавата отнякъде трябваше да намери 20 млрд. лева. Двайсет милиарда лева са четири пъти повече от външния дълг на страната. Хубаво е от БСП да дадат преди вота на 12 май ясен отговор на въпроса ще строят ли „Белене“ или не.
Пламен Орешарски каза: „Ще п о и с к а м финансово- икономическа оценка и каквото тя покаже. Ако е икономически изгодно, ще го строим.“
Чудесно! Ако не са сигурни обаче дали ще строят, или няма да строят, защо правиха референдум и защо караха хората да гласуват „за“ „Белене“? Само при референдума похарчихме над 30 млн. лева.
Как оценявате действията на прокуратурата в сектора?
Много се радвам, че работи толкова бързо и ефективно и образува досъдебни производства при всеки подаден сигнал. Надявам се в следващите дни и седмици да видим развитие и по подадените сигнали за огромни нарушения в АЕЦ „Белене“ за стотици милиони левове, както и по особените залози, подписани от Румен Овчаров, за които аз лично подадох сигнал до главния прокурор. Особени залози, с които залагат сметките на българските потребители в полза на трето лице.
Как мислите - какво успяхте да свършите начело на мегаминистерството?
Спряхме два проекта, които застрашаваха финансовата стабилност на държавата. Проектът АЕЦ „Белене“, струващ на данъко- платеца 20 млрд. лв. без гаранции, че тази електроенергия ни е необходима или че ще печелим от изграждането на централата. Вторият проект - нефтопроводът „Бургас - Александруполис“, беше с минимални ползи за държавата, огромна инвестиционна стойност, срок на възвръщаемост над 60 години, с който има съществен риск да застрашим най-големия отрасъл в българската икономика - туризма. В нашия мандат подписахме два много важни договора. Единият е с „Газпром“ за доставка на газ без посредници и с 22% по- ниска цена. Намалението означава 300 млн. долара спестени разходи за българския бизнес. И вторият договор - а той според мен е и най-важният в сферата на енергетиката през мандата на ГЕРБ. Той е за проучване на блок „Хан Аспарух“ в дълбоко Черно море за залежи на нефт и газ - със световноизвестен консорциум от най-големите компании в Европа. Вече една година тече проучването и след четири години ще имаме доказателства за наличните количества нефт
и газ в дълбоко Черно море, които се очаква да бъдат около 100 млрд. кубика. Те ще задоволят вътрешното потребление на страната за 30 години, ще ни направят енергийно независими за 30 години, и то при цена на газа минимум 35% по-ниска от която и да е вносна алтернатива. Това са над 500 млн. долара, дори и повече, които отново ще останат в полза на българските потребители. Да не говорим, че върху добитите количества концесионерът плаща на държавата 30% възнаграждение от оборота.
Какво стана с конкурса за другия блок в дълбоко Черно море - „Терес“?
В петък изтече срокът за закупуване на документация. По времето, в което аз бях министър, 6 от най-големите световноизвестни компании бяха закупили документи и планираха да участват в този конкурс. Сега предполагам, че компаниите са дори повече. На 10 май изтича срокът за подаване на оферти, до края на май ще може да бъде сключен договор за проучване на този втори блок от дълбоко Черно море - „Терес“, който също има голям потенциал.
А какво не успяхте да направите през мандата?
Не успяхме да осигурим по-висок икономически растеж, който да гарантира по-висока заетост и по-високи доходи на хората. Във втората половина на миналата година по оперативната програма „Конкурентоспособност“ сключихме договори за над 800 млн. лв. Те ще се изпълняват през тази година и ефектът от тях ще се почувства от българските малки и средни предприятия през 2013 г.. В средата на 2012 г. стартирахме кампания по активно привличане на инвеститори, като организирахме форуми в световните инвестиционни дестинации. С медийни партньори като сп. „Икономист“ и в. „Файненшъл таймс“ активно привличахме инвестиции в България, но предстои да видим резултата от тях през 2013 и 2014 г. Не съм седял в кабинета си, както всички останали през последните 22 години, за да чакам някой да почука на вратата и да каже: „Вие случайно да имате ниски данъци?“.
Точно обратното, опитвах се активно заедно с колегите от Българската агенция по инвестиции да търся инвеститори по целия свят. В нашата програма няма празни обещания, обещания като „ще разкрием 250 хил. работни места“. Държавата и политическите партии не разкриват работните места. Работните места ги разкрива бизнесът. В следващия мандат ще продължим да подкрепяме малките и средните предприятия, защото техният растеж ще разкрие нови работни места.
Значи въпросът е какво ще направите за бизнеса?
Ще подкрепим предприятията. По оперативната програма „Конкурентоспособност“ ще има 3 млрд. лева за българските малки и средни предприятия в следващия програмен период. Тези средства вече са договорени по време на нашето правителство. Ще привличаме по 5 милиарда лева чуждестранни инвестиции на година в реалната икономика - в нови производства и високотехнологични услуги. Това е съвсем постижимо, защото ние за миналата година очакваме окончателните данни за инвестициите да покажат около 2 млрд. евро. Ще подкрепим компаниите, които изнасят, защото вътрешният пазар е ограничен до ръста на потреблението. Самото потребление може да расте с няколко процента на година и съответно ръстът на тези компании е ограничен в рамките на тези няколко процента на година. На външните пазари в последните три години износът ни нарастваше с 20%. За съжаление обаче той се формира от суровини и материали, които са продукти с ниска добавена стойност. С фокусирана подкрепа по оперативната програма „Конкурентоспособност“ ние ще подкрепим компаниите, които превръщат суровините и материалите в крайни продукти. По този начин приносът на износа за растежа на икономиката ще бъде многократно по-голям.
Не е бил ваш изборът, но по ваше време Държавната комисия за енергийно и водно регулиране беше оглавена от една „калинка” без диплома.
Правихме кадрови грешки и си го признаваме. Но хубавото е, че грешките бяха моментално коригирани за разлика от предходни правителства, които търпяха свои министри, свои партийни другари, без значение какви прегрешения правят те. Както виждате, в нашето управление нямаше чадър върху никого. Всеки, който е сгрешил, си е понесъл отговорността.
Всъщност въпросът е имате ли кадровия потенциал за следващ мандат?
Мисля, че никой не се съмнява в това, защото дори в период на световна финансова и икономическа криза нашето правителство направи повече, отколкото предходните правителства, и това се вижда. Представете си колко бихме могли да направим, ако имахме излишъци от 3 или 5 млрд., както бяха годините преди 2009 г.
Въпросът е за хората, с които ще вървите напред. Защото много висококвалифицирани кадри продължават да напускат страната.
България има достатъчно качествени и висококвалифицирани хора. Надяваме се, че икономическият растеж в следващия мандат ще обърне тенденцията на емигриране на млади специалисти.
Но дали способните хора са съгласни да се цапат с политика?
Надявам се политиката оттук нататък да не е това, което беше в предишните 20 години. Ние се опитахме да променим образа на политика в България. Дано да сме успели поне частично, защото политиката е неблагодарна работа. Ще си позволя да цитирам премиера на конференцията в „Арена Армеец“, който каза, че е много трудно и се плаща със здраве. Всеки от нас е почувствал това върху гърба си. Стоейки обаче отстрани, оставяйки старите партии да управляват, видяхме докъде стигнахме.
(в. Преса, печатно издание, брой 111 (462) от 22 април 2013)
Мобилна версия
RSS канали
