21379 | 23 апр. 2013 | 12:12

Консултираме безплатно всички регистрирани земеделски производители, казва Любомир МАРИНОВ, директор на Националната служба за съвети в

Г-н Маринов, експертите на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) помагаха на фермерите да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Колко проекти и какви пари те успяха да спечелят?
НССЗ има задачата да предоставя безплатни съвети на многолюдната армия от аграрни производители. В ПРСР съществува мярка под код 143 за предоставяне на съвети и консултации в земеделието в България и Румъния. Целта е да се подпомогнат производителите, основно младите фермери и малките стопани, когато кандидатстват по програмата. Досега със съдействието на нашите специалисти са

изготвени повече от 16 500 проекти и заявления

за подпомагане. От тях 12 300 са договорени и успешно се реализират, а одобрената субсидия е над 320 млн. лева. Останалите са в процес на одобрение от Държавен фонд „Земеделие“. От всичките 16 500 проекта 9340 са по мярка 141 „Подкрепа на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“, 4406 са на
млади фермери по мярка 112 за създаване на стопанства на млади фермери, по мярка 214 „Агроекологични плащания“ са одобрени 2667 проекта, а по мярка 121 „Модернизация на земеделски стопанства“ се изпълняват нови 113 инвестиции. Подготвени са още проекти, които чакат разглеждане и общата сума на
одобрените субсидии ще е значително по-голяма. В момента също продължаваме да разработваме бизнес планове. За разлика от повечето частни консултанти
ние не само помагаме, докато бъде одобрен проектът, но и после следим как той се изпълнява. Реагираме веднага, щом човекът срещне проблем, така че инвестицията да приключи успешно.

Към кои дейности е най-голям интересът за европейско финансиране?
Към растениевъдството. В този сектор са най-многобройните стопанства, на които сме помогнали. Казвам го и с определена степен на съжаление, защото няма баланс при европейската подкрепа за растениевъдни и животновъдни стопанства. Разбира се, не са само проекти в областта на зърнено-житните култури, има и за трайни насаждения - за черешови и орехови градини, за билки. Направени бяха и няколко овцеферми, но животновъдните стопанства са по-малко, защото при тях размерът на необходимите инвестиции е доста по-голям. Има строги изисквания за хигиенни условия и за хуманно отношение към животните, които трудно се изпълняват и се изисква по-голям ресурс. Въобще, този бизнес е по-тежък, а и, честно казано, не се подкрепяше достатъчно през последните 25 години.

Малките фермери възползваха ли се от възможността да разширят производството си?
Да, все пак субсидията от 1500 евро, която се дава за период до 5 години, е една възможност за полупазарните стопанства. Идеята на мярката е да бъдат подкрепени малките производители и така те да излязат с по-голяма част от продукцията си на пазара и да станат поконкурентоспособни. Не се изисква фермерът да направи конкретни инвестиции, за да получи субсидията. Със средствата производителите могат да си покриват и разходи за торове, гориво, за препарати, за фуражи на животните и т.н. Разбира се, препоръчително е да използват основно субсидията по мярка 141 за модернизиране на стопанствата си и тъй като нейният размер не е много голям, е добре те да комбинират подпомагането с инвестиционен проект по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“. Проектът по тази мярка може също да бъде изготвен безплатно от НССЗ.

Както знаете, в българското земеделие най-голяма е групата на фермерите с малки стопанства, полупазарни. В проекта за нов регламент за развитие на селските райони за 2014-2020 г.

финансирането за полупазарните стопанства

може да бъде увеличено двойно до 15 000 евро. Младите фермери ще може да получат до 70 000 евро за стартиране на бизнес. Конкретните суми за България ще бъдат определени в новата ПРСР. Смятам, че трябва да бъдат подкрепени тези производители, защото това ще има и важен социален ефект. Повечето от тях са хора от малките населени места, където перспективите за реализация са ограничени. Но те може да развият малките общини, да поддържат природата в тях и да градят облика на страната ни.

Тъй като сте служба за съвети, кажете кой може да ви потърси и колко струва консултацията, която ще дадете?
Консултациите ни са безплатни за регистрираните земеделски производители. Само през миналата година са ни потърсили почти 20 000 от тях, без да се включат тези, които са се обадили по телефона или по електронната поща. Имаме собствена информационна система и много стриктно следим работата на нашите експерти. Понякога служителите посещават няколко пъти едно и също стопанство и така за една година са дали общо 74 856 консултации. Службата ни има 27 офиса в цялата страна, разположени във всички области градове. Според нашите данни всеки офис активно е работил средно с над 740 земеделски производители и е предоставил по 2772 консултации през 2012 г. Не знам как изглеждат отстрани тези числа, но в цялата страна имаме общо 100 души - експерти и администрация. Като изключим статистиката, за мен по-важното е, че въпреки недостига на хора, засега няма фермер, който се е оплакал от некачествена работа.

А обученията на земеделските производители, които провеждате от миналата година, пак ли са безплатни?
В нашия лицензиран Център за професионално обучение правим безплатни курсове за фермери. Част от курсовете са дългосрочни, с продължителност 150 часа, други краткосрочни - по 30 часа. Отделно правим и обучения, които са по 18 и по 8 часа. Организираме и курсове съвместно с различни браншови организации. Например миналата година в Добрич заедно със Съюза на българските пчелари 24 курсисти станаха професионални проверители. Вече сме обучили над 1500
земеделски стопани, а до края на 2013 г. ще са повече от 2330.

Преди години имахте лаборатория, в която изследвахте почвата. После тя беше закрита. А сега?
От няколко месеца лабораторията е възстановена. Там сега се правят изследвания на почвите. Планираме да отворим и секцията за анализ на растения и фуражи. Лабораторията е много важна, защото чрез химическите анализи стопаните може по-ефективно да планират земеделските си дейности. Тези услуги ще бъдат полезни както за малките и средните стопанства, така и за едрите производители.

(в. Преса, печатно издание, брой 112 (463) от 23 април 2013)