28896 | 24 апр. 2013 | 12:57

Нищо от тези и подобни разкрития няма да повлияе генерално върху вота на българина - омерзен от собствения си живот, проснат между празния

Петчасов разпит н абившия вътрешен министър Цветанов в следствието на градската прокуратура завършил с изявление, че служебно и лично близкият му Станимир Флоров е „достоен българин и служител, с когото системата се гордее“. Флоров е обект на досъдебно производство за подкуп в особено големи размери. „Системата“ е онова, заради което не сме в Шенген, а годишният доклад на Държавния департамент на САЩ е тъмносив. Да бъдеш горд с всичко

Едва започнала, в публичния мир предизборната кампания притихна, смачкана от далеч по-шумни, значими и интересни държавни вълнения. Освен на скука, която окончателно ще извади на светло вътрешната пустота на българския партиен живот, предстоящите дни до вота са обречени на друга логика. Скандална милиционерщина, уволнения на провалени кадри в енергетика и икономика, кратко възкресение на кредитни милионери, знаково прощаване с недосегаеми силови фактори - на този драматичен фон кой ти има време да слуша евтините препирни в телевизионните дебати? „А то градушка ни удари, а то порой ни мътен влече, слана попари, засух беше…“ - това е от покойния Яворов, но много повече подхожда на духа от бутилката, изпуснат някак случайно в апогея на предизборната надпревара.

Известно е, че населението има трайно и еднозначно отношение към политическата си класа, прокълнато да я носи вечно със себе си въпреки отвращението. Като стадно животно, което възприема кръвопиещите насекоми за даденост и с енергично почесване, хапане и отъркване постига временно удовлетворение, но никога трайно спасение. Българинът не разбира езика на партиите, устремени напоследък в улов на гласа му. Но два пъти по-малко схваща същината на множеството скандали, които съпътстват и дори засенчват кампанията. Простосмъртните не знаем какво кара боговете да уволняват този или развенчават онзи, тъй както не питаме защо отстранените днес бяха вчерашните любимци и отличници? Продължаваме да гадаем за истинските мотиви на разчистването на сметки, представено като жертва пред чистотата на народния олтар.

Безспорен фаворит сред отворената кутия на Пандора е скандалът с подслушването. То не само засенчи кандидатската кампания, а окончателно развенча остатъците от мита за морала на днешното политическо безвремие. Доказа го не самата техническа процедура, а аргументите, с които основните й покровители и изпълнители опитаха да я омаловажат и напуснат калната локва сухи.

В 1972 г., в рамките на президентската кампания в САЩ, пет лица са заловени, докато проникват в щаба на демократите във вашингтонския комплекс „Уотъргейт“, вероятно опитвайки да монтират подслушвателни устройства и да филмират документи. Между извършител и изпълнител няма директна връзка, но у ФБР остава сериозното съмнение, че възложителят е сред членовете на щаба на действащия републикански президент. Напълно е ясно, че Никсън не е връчил на подизпълнителя на деянието писмена заповед, нито сам е лазил с отвертка по хотелското дюшеме с фенерче между зъбите. В сивата му кола не е намерено подозрително парче кабел, на гърдите му не е татуирано „вдигни уши, светът е с нас“. И въпреки това наивният Никсън подава оставка под натиска на общественото омерзение, на журналистическия кураж и заради нравствените принципи на политиката.
У нас общественият морал традиционно

се пробужда единствено при нарушено спокойствие на мизерията:

след огладняване или високи сметки за ток. За посегателства върху личността, достойнството и човешките права извършителите никога не попадат под законовите удари. Това не очакват и няколко милиона избиратели, които, изглежда, смятат тия репери на демокрацията за глезотии.

Безспорно е, че сигналът на Станишев, поет от главната прокуратура, е меко казано добре прицелен във времето. Но какво друго освен гласност може да се очаква след подобен сигнал? Иначе в България ще започнем да се утешаваме с идването на избори, които да вадят на светло различни свинщини.

Би било страшно, ако сигналът съдържаше в себе си единствено конюнктурна политическа бомба, целяща безоснователно, но ефективно очерняне на опонента. Цацаров опроверга това. Остава да видим дали ще има кураж да не се съобрази с онези фактори, за които персоната на Цветанов е табу, разрешаващо орязване на флорови клони единствено под върха.

Странно е, че темата някак гузно подви опашка при основни фактори. До отстраняването на двете десни ръце на Цветанов ли ще се ограничи прокуратурата, оправдавайки умереността си с изборната кампания, в която посягането върху шефа на единия предизборен щаб би се изтълкувало като намеса в изборите? В това има конюнктурна логика, но би означавало и избирателност при правораздаването. Народът само може да гадае за задкулисните аргументи на големите. Обяснения за колебанията в нравствения патос могат да се търсят на най-високи места. Рязката умереност в тона на ДПС спрямо аферата „Цветанов“ създава предположението, че вместо с шекерлия кафе са ги почерпили с по-серт американска напитка.

Дали скандалът с подслушването и още по-отблъскващите опити за неглижирането му ще имат пряко отражение върху изборния резултат? Вероятно, но не напълно сигурно. Нравственият упадък и липсата на широко и адекватно гражданско съзнание карат масовия избирател не да посегне към ножа, а просто да въздъхне за пореден път. Дори при такъв безпрецедентен казус, минаващ всякакви познати граници. Или все пак сме пред увличаща лавина на масов морален ренесанс?
На този епохален фон бледнее дори

кавалерийската сеч в енергетиката -

раздяла с 23 души от 13 дружества в отрасъла. С ключови постове ще се разделят както енергетици, така и сенатори в Българския енергиен холдинг (БЕХ). След рязкото отстраняване на директора на АЕЦ „Козлодуй“ Валентин Николов последва типично за българските порядки управленско танго и същият беше върнат към кратък живот до следващия конкурс. Но току-виж му потръгнало в живота, защото до конкурса я камилата, а камиларят. От ласкаво втренчения поглед на министър Асен Василев публиката не разбра дали на директора на БЕХ Михаил Андонов е гледано на кафе и му се е паднал път. Същият въпрос се задава и за директора на Електроенергийния системен оператор(ЕСО) Иван Йотов.

За формален повод за кадровите промени в дружествата е обявено искането за поскъпване на тока, нараснали в хорските уста до ужасяващите 20% увеличение. Дали истинската и единствена причина е неефективното стопанисване на фирмите, които подават катастрофични за крехкия социален мир очаквания, преди да са помислили за орязване на ненужните си разходи и ефективно преструктуриране? След нарастващото, макар и добре прикривано противоречие между предишното и служебното правителство се чуват и предположения за кадрова чистка, особено като се има предвид, че голяма част от енергийните висини са заети от хора на ГЕРБ.

Бившият депутат и заместник-министър Валентин Николов е просто един от тях. Доколко този скандал ще се отрази на предизборната кампания и резултатите от нея, е задача с много неизвестни. Жизнеността на направените рокади в голяма степен ще зависи и от конфигурацията на следващия кабинет, който без съмнение ще дойде със свой енергиен екип.

Дано разкритията за кредитни милионери с агентурно минало в началото на предизборната кампания да е случайно съвпадение, защото

като целенасочен ход би бил манифестация на глупостта

Иначе намерението на комисията - да „изваждат наяве една от най-пазените тайни - за парите на прехода“, е похвално, въпреки тъжно овехтялото възмездие.

Бичуването на дъвкани биографии като тези на Георги Агафонов (агент Здравков) или Красимир Стойчев (агент Танев) ни дава просто пореден повод да констатираме циничното спокойствие на осветените. „Обадиха ми се преди половин час, но не мога да коментирам нищо, нито съм го прочел, нито знам за какво става дума“, твърди за особеностите на миналото си човек от най-близкото обкръжение на Иван и Елена Костови. Подобно хладна е и реакцията на другия обявен агент - Младен Мутафчийски.

Нищо от тези и подобни разкрития няма да повлияе генерално върху вота на българина - омерзен от собствения си живот, проснат между празния хладилник и неясното бъдеще. Приели поредната доза политическо облъчване, хората се надяват на спешно възмездие и бързи стъпки към подобрение. Ще получат и двете. Но кога, как и при какви условия - тепърва ще се решава. Някъде. Важно е да има надежда, включително и в технологиите. Твърдят, че за след изборите разработвали ново мобилно уведомление: „Имате три пропуснати подслушвания.“ Не като скандал, а просто за удобство.

(в. Преса, печатно издание, брой 113 (464) от 24 април 2013)