54352 | 24 апр. 2013 | 14:04

Книга и изложба събират приятели и почитатели на уникалния талант

Книга албум, посветена на Иван Андонов, издадоха съпругата му Люба Маричкова и галерия „Ведарт“. Премиерата, която е утре в столичния арт салон на „Цариградско шосе“ сред картини на Андонов  не е свързана с рождена дата или с драматичното ни прощаване с уникалния талант - актьор, режисьор, живописец. На 3 май, но догодина, Андонов би навършил 80, сбогувахме се с него в навечерието на 2012-а, на 29 декември. Албумът е изискан и колоритен. Също като пътя му в нашето, а и в световното изкуство.

„Не съм светец, не съм праведник, съдник на никого не съм. Не смея дори да се нарека творец“, е самоироничният му автопортрет. Който познава тънкия хумор на артиста Андонов, по особен начин ще приеме и неговото признание: „доставя ми удоволствие да не преча на другите“. На самия него не малко хора са пречели. Но не за това е думата сега.

С Люба у дома (1988 г.)

В луксозния том цитати от негови текстове и интервюта се редуват със спомени и оценки от приятели и колеги - актьори, режисьори, писатели, художници, икономисти... Снимки от филмовите му роли и срещи пък съжителстват с картини, създавани през целия му живот и най-вече през последните две десетилетия, когато киното беше оставено на командно дишане, а самият Андонов се мяркаше като лице в журита, но не и като участник на големия екран. „Меракът ми за кино не е минал. Но годините минават“, пошегува се той сам със ситуацията преди поредното влизане в болница.

„Глас, който говореше (чрез изкуството си) с Бога“, го нарича Георги Мишев, с когото са правили няколко филма, и са обмисляли много повече. „Той не почваше нова работа, ако не беше сигурен, че в нея има „двойно дъно“, доближаване до истината... Не до официалната, натрапчивата, лъжливата истина, ако съществува такова понятие на света“, уточнява писателят. „Талантлив артист - богатство на нацията. Той бе много сериозен човек с голямо чувство за хумор“, е оценката на нашия Чаплин - Тодор Колев.

Константин Павлов пък му посвети стихотворение песен с „припев“ и „отпев“: „...ние няма да се къпем, / няма да се мием, / ние сме си чисти по съдба...“.
Когато киното се отдалечаваше от него, Иван Андонов се приближаваше към другата си любов - живописта. Признавал е, че е щастлив човек, защото „винаги се занимавам с това, което обичам, а аз обичам много неща“ В изкуството застраховки няма, твърдеше в интервюта. „Докато дишаш, битката е люта... Трябва да си съвършен, за да си на тавана.“

2005 г., маслени бои, платно, 120/100 см	2011 г., маслени бои, платно, 100/81 см

„Иван Андонов е много сложен, за да му се лепне някакъв етикет или „-изъм“, казва за него художникът аниматор Слав Бакалов и го нарича „живописен феномен“, „оазис от багри“, „остров от светлини и сенки“.

Покрай многото любопитни неща в албума има и два портрета на Андонов от Христо Явашев, бъдещия световен артист Кристо. Като студент в Театралната академия Иван бил приятел с брат му Анани. „Тогава още не знаех, че животът ми ще премине като подготовка за живот“, признава с въздишка зрелият Андонов, докато описва двете противоположни състояния на духа, в които го е хванал Явашев.

Портрет на Андонов, рисуван от Христо Явашев през 1956-а, когато и двамата са все още неизвестни

„Никога и никъде не срещнах подобен човек“, разказва съпругата Люба Маричкова. „...Той обичаше да бъде сам, а аз обичах да му създавам самотата, която е необходима, за да направиш нещо хубаво в изкуството“, отеква най-красивото любовно признание от жената, живяла 34 години до Иван Андонов.

(в. Преса, печатно издание, брой 113 (464) от 24 април 2013)