53079 | 28 апр. 2013 | 12:30

Виолета и Красимир Гюлмезови в откровен разговор с Боряна Антимова

Краси, от три дни отлагаме и н т е рвюто заради твой спешен ангажимент - да композираш песен, поръчка за рожден ден на един заможен мъж... Приемаш ли за нормално Красимир Гюлмезов, признат за един от най-успешните съвременни композитори, да прави такива неща?
Красимир: Да, разбира се. Това е нашата професия. Много хора си мислят, че ние работим някаква друга професия, а композираме и пеем между другото. Не знам защо се реагира така на „песен по поръчка“. В миналото всички големи музиканти, включително и Моцарт, са били придворни композитори и всяка седмица са пишели по поръчка произведения, изпълнявани в църквите. Какво значи „поръч ков автор“? Има събитие и ти трябва да направиш нещо подходящо.

Възможно ли е и вдъхновението да дойде по поръчка?
Виолета: Точно в такива моменти си проличава талантът. Дават ти срока и насоката и ти трябва да го направиш.
К.: Всеки си има определено желание - „Пее ми се бавна песен“, „Пее ми се бърза песен“ и ти се съобразяваш с тези неща и започваш да мислиш в тази насока. Или създаваш нова песен, или намираш нещо подходящо сред вече създадените неща.

Признати сте, че вадите само хитове, в същото време сте много скромни, не се появявате изобщо на светски събития, не се „звездеете“... Но не е ли прекалена тази ваша скромност, не ви ли пречи да имате повече приходи?
К.: Не обичаме светските шумотевици.
В.: Такива сме, не можем да бъдем други. Никога целта ни не е била да бъдем номер едно на всяка цена. Но си знаем, че много ни харесват.
К.: Не се правим на излишно скромни или незабелязани, напротив, наясно сме, че сме оценени.
В.: Факт е, че напълнихме зала „България“ на 2 април, и то в един много труден период... Какво повече? Това ни е богатството - любовта на хората.
К.: ...И да сме здрави всички - ние и близките ни. Да можем да си плащаме сметките. Нормални неща.

Не поставяте кариерата на първо място?
К.: Кариерата е временно нещо, днес си на върха, утре не си. Младите хора трябва да са наясно, че това не е постоянна величина и че не можеш да се изкачиш на върха просто така, без да положиш много усилия.

Една песен става хит, след два месеца излизат други неща, но ако изпятото от теб има стойност като текст и музика, може да остане и 20, и 30 години в съзнанието на хората. Когато пуснеш една песен в публичното пространство, тя вече престава да е само твоя, става обща. Смешни са ми някои, като кажат: „Ще забраня на еди-кой си да пее еди-коя си песен.“ Ти не можеш да забраниш на хората да я помнят и пеят. Това не е като да си купиш кола и после да я върнеш, песента е духовно богатство.

Защо един Веселин Маринов, за когото ти, Краси, си композирал много песни и в стилово отношение сте доста близки, има като че ли повече ангажименти от вас?
К.: Веско направи много концерти и шапка му свалям за голямата аудитория. Човекът разбира от бизнес, няма лошо. Той почти няма аналог в България, направил е цяла машина като организация на концертите и за него няма почивен ден.

На 2 април отпразнувахте с голям концерт 25-годишнината си заедно като семейство?
В.: Много съм доволна от този празник при препълнена зала. Беше абсолютно на живо и много истинско, хората пяха и плакаха с нас... Ще се излъчи по БНТ 1 по великденските празници.

Децата ви Рада и Никола в какви насоки се развиват?
В.: Никола навърши 20, учи в Шотландия засега. Иска да е режисьор, оператор, с кино да се занимава. Много е музикален, сам си озвучава филмите, които прави,
подбира си музиката. Рада учи в испанска паралелка и още не е решила какво ще следва, но съм щастлива, че тя пък иска да си учи тук, в България. Аз много тъгувам за Никола...

Човек, като погледне заглавията на хитовете ви, думата „обич“ се повтаря като мантра: „Обичам те“, „Обич“, „Аз просто те обичам“... Това не е случайно.
В.: Харесва ни да пеем за обич, за любов, за хубавите неща. Напоследък позагубихме тези стремежи, всичко стана много меркантилно, комерсиално. Определят ни като един лиричен, романтичен дует и защо не? Харесва ми. Какво по-хубаво от това да кажеш „Обичам те“, „Харесвам те“, „Бъди до мен“? На песента „Аз просто те обичам“ съм виждала сълзи на вълнение в очите на хората... Значи трябва да следваме тази линия. Знаем, че по сватби пускат много нашите песни в чест на влюбените, и това много ни радва - че хората на най- хубавия си празник избират нас.

А обичта между двама ви стана на четвърт век... Възможно ли е да не си омръзнат двама след толкова години?
К.: Е, не е като в първите години. Някои си мислят, че като имат две или три деца, само те ще ги сплотяват. Да, те са един много сериозен ангажимент, така че също „задържат нашата кола“ с Вили.
В.: Децата са колелата на една кола. А иначе тръпката между нас си я има. Аз до ден днешен си обичам и уважавам Краси, радвам се много на успехите му, много ме боли, когато някой каже нещо лошо за него. Аз не мога да си представя, че до мен някога би застанал някой друг мъж. То това е обичта.

Хайде да разкажем историята на вашата обич...
В.: Срещнахме се в група „Домино“, в която пеех заедно с Ева и Гого от „Тоника“, а също и с Иван, който вече не е между живите. Аз отидох при тях на мястото на Сия. Това беше през 80-а година, след разбиването на групата.
К.: Аз се включих през 1982-ра, преди това работих две години в ансамбъла на ГУСВ (Строителни войски), заедно с Гого бяхме войници там. Явно ме е харесал и
ме покани, като се уволних. Изкарахме много хубави години с „Домино“. А с Вили се харесахме още в началото.
В.: Шест години сме работили...
К.: Тя имаше друга връзка тогава...
В.: Но и двамата сме моногамни хора, така че първо трябваше да приключа с предишната връзка...
К.: О, беше голямо ухажване, Вили беше голяма красавица. (И двамата се смеят на думата „беше“, а Вили подмята кокетно, че вече не е.) Аз изчаках моя момент и... забих ножа в сърцето й.

 Определят песните ви „Обич“ и „Не мога без теб“ вече като евъргрийни... Ще оставите следа.
К.: Радвам се, че го признават.
В.: Това е благодарение на Краси. Той е голям музикант. Казвам го без излишна скромност и пристрастност, аз все още съм на сцената заради това. Имах идея да се откажа да пея и да се посветя изцяло на майчинството, на семейството...

К.: Ами ти се и посвети...
В.: Това, че все още съм на сцената, ме прави щастлива донякъде. Това остава зад гърба ти. Ние, българите, трябва да обръщаме повече внимание на доброто, а
лошото да задминаваме.

Вили, много жени се посвещават на мъжете си, изявени в някоя област...
К.: Тя се е посветила...
В.: Иска ми се той да работи и да храни семейството.
К.: Тя никога не си е позволила да каже: „Ей, тая песен защо я даде на друг, можеше ние да я изпеем и да стане хит.“ Всяка песен си има своя съдба, може в
ръцете на друг да се превърне в много по-голям хит.

Краси, водиш ли статистика колко песни си композирал?
К.: В „Музикаутор“ се оказа, че са около 350, и това ме изненада. Само с Вили имаме около 100.

За попфолка писал ли си?
К.:Правил съм някакви аранжименти. Но написах една песен за Емилия - „Ангел в нощта“, и мой приятел ми каза наскоро, че в албума й „Най-доброто“ тя фигурира. Бях изненадан, че е оценила тази песен.

Някои ваши колеги приемат едва ли не като лична хигиена на звуковия си фон да не допускат попфолк звучене. Но ето че един от най-добрите ни композитори смята, че е „по-добре да ги култивираме“.
К.: Аз имам претенциите да съм като хамелеон в нашата професия. Казваш ми: „Искам такъв тип песен“, аз сядам и я правя. Мога да работя във всякакви стилове.
Имам отношение към фолклора, харесвам някои турски, гръцки, арабски, румънски, руски неща. Във всеки стил има добри професионалисти и хора, които са се хванали само заради стила, но те не правят нищо хубаво, нищо, което остава във времето.
В.: Аз съм много „по-стерилна“. Чуя ли попфолк, прескачам канала. Краси го слуша професионално, като музикант, но при мен не е така. Дори не мога да го призная, защото ме дразни самият им начин на пеене. Толкова еднотипни са извивките им, вибратото им… Не понасям също и рапа, по същия начин ме дразни като попфолка. Защо трябва да се натоварвам и да си тровя живота с това? Има много прекрасна музика в света.

Краси, славиш се и с това, че можеш да свириш на всичко.
К.: Свиря на почти всякакви струнни, клавишни, малко на ударни инструменти, само на духови не бях свирил. Бях започнал саксофон преди няколко години и ми
се удаде. Нали много години правих аранжименти и оркестрации, човек трябва да има поглед върху целия оркестър.

Тежко ли беше детството ви?
К.: Баща ми почина, когато бях в десети клас, но майка ми много ме поддържаше и успях да изклася и да намеря реализация в София. Сега имам пиано, виолончело, синтезатор и издържам семейството си с таланта си в този голям град. С Вили преди години заминахме за Скандинавия, със спечелените пари купих
първия синтезатор, направих си студио.
В.: Аз също не мога да се похваля с нещо, но детството ми в Костинброд беше спокойно, няма значение, че при мен също баща ми почина твърде рано, когато бях десетгодишна. Майка ми никога не ме е спирала, каквото съм поискала, това съм правила, и може би тая свобода ми е помогнала да се оформя.
К.: Сега на това учим нашите деца - да преценяват кое е важно и кое не.

Какво обичате да правите извън музиката?
В.: Винаги има какво. Имаме къщичка, с много цветя, там ходим да почиваме. Но гледам да обърна внимание на децата…

С децата Рада и Никола

 ...и на големия композитор...
В.: Като се сети нещо, отива в студиото и сяда да работи. При него няма определени почивни дни. Спестявам му битовите грижи.
К.: А, мен битовите неща не ме притесняват. Много често хващам прахосмукачката. Гладя също. Но ако ми хрумне някоя тема, оставям ютията и тичам в студиото. Научен съм и сам да се грижа за себе си, когато се наложи.

Планирате ли скоро албум?
К.: През есента предстои излизането на сборен албум - диск с най-доброто от петте албума на дует „Шик“, издадени до момента. В него смятаме да включим и няколко нови неща, мои композиции. То вярно, че обущар без обувки ходи, но този път съм решил твърдо да отделя време да напиша песни и за дуета ни. Абе, аз съм написал, избрахме с Вили 3-4 неща, дори Александър Петров е автор на текстовете. С него работим вече много години, той направи два текста за новите песни.

Имате няколко хубави песни по текстове на поетесата Дочка Банева, която си отиде твърде млада?
В.: Хората плачат на песента „Аз просто те обичам“. Между другото през 2003-та направихме един албум „Където няма студ“, за който тя много ни помогна. Не й личеше, че е болна от страшна болест... Тогава исках да се отказвам, а тя каза: „Не, вие трябва да сте на сцената, трябва да пеете!“ Тя много харесваше песента, която Краси направи по нейни стихове - „Като стара икона“. Тогава тя ми даде кураж и насока да продължа. Тя ми даде сили, даде ми желание, воля... Като се сетя за това, винаги плача. Дочка е жива в сърцето ми и аз безумно я обичам.

(в. Преса, печатно издание, брой 117 (468) от 28 април 2013)