63342 | 29 апр. 2013 | 10:42

Ерекция пред огледалото... от Кеворк КЕВОРКЯН

Народното въображение е недостижимо - то залага важни отговори на абсолютно неочаквани места. Например привидно става дума за обикновена мъжка ерекция, а всъщност получаваме прозрения за съвсем други неща. Един излязъл от банята, застанал пред огледалото и започнал да се трие с кърпата. И по някое време усетил, че започва да получава ерекция.

"Я по-полека - рекъл си той, - все пак дупцето си е наше!“

Гениален анекдот, който ни отпраща незабавно и към политиката. Той обаче е сръбски, сърбите винаги са били по-прозорливи от нас, те имат политически анекдоти шедьоври, които охотно повтаряме; но самите ние сме по-малко изкусни в това отношение; вярно е, че и политиката ни е доста елементарна, а понякога и тягостно примитивна, обаче не само това е причината. Нямаме желание да се обглеждаме като онзи сърбин пред огледалото - докато видим колко сме смешни и дори жалки понякога. Едва тогава ще разберем, че трябва да я караме по-кротко с ерекцията – да не се самовъзбуждаме толкова, да не се самовъзвеличаваме без мярка; да не забравяме все пак, че ние сме отсреща - това, което се надува пред огледалото. Но отрезвяване рядко навестява нашите политици. Те предпочитат да се гледат в захлас, да се радват на собствената си ерекция, да се самовъзбуждат от самите себе си

Никога не си казват: „По-кротко, дупцето си е наше!“

Имаме предостатъчно примери как мнозина забравят тази подробност и сластно се съвкупяват със самите себе си, докато изговарят поредните си лъжи и преувеличения. При това не изпитват и никаква болка, а срамът отлита почти незабавно. Вижте какво се случва преди изборите. Застанали са пред огледалото и се самоопияняват от самите себе си - от собствените си думи, от собствените си обещания, от собствените си лъжи - и накрая получават желязна ерекция. Лъжовните обещания са техният афродизиак , тяхната виагра. 

На нашите герои не им са нужни партньорки, те се възбуждат от самите себе си. Те работят в един икономичен режим: гледаш се в огледалото, а от там те гледа друг тиквеник като тебе, друго не ти е нужно освен голямата ти уста; напъвай се, докато изтрещиш напълно, докато в един момент достигнеш до кулминацията и изпискаш с тънкия си гласец вечния призив: „Победа!“

Победа пред мътното огледало.

Нека бъдем справедливи: и защо да не го правят?

Кой ще им държи сметка? Този техен ексхибиционизъм не е наказуем – иначе пределно изчерпателният български наказателен закон не е предвидил наказание, ако човек се възбужда от собственото си дупце.

Ей, приятели от коректния вестник, да не се притесните от думицата „дупе“, тя е кротка и напълно приемлива - а и напоследък по всички телевизии върви реклама за крем, която обещава на нашите трътли за две седмици да им стегне дупетата, каквото и да означава това. Точно тази дума е използвана, така че да сме спокойни - още повече че обсъждаме някакво политическо дупе.

Всъщност въпросната реклама по един чудесен начин изразява и фантазиите на поредните предизборни послания: „Намажете се с нашето кремче, и веднага ще изглеждате като Ким Кардашиян!“

Освен че се самовъзбуждат пред огледалото, нашите политици отдавна си говорят и сами, отдавна са глухи за публиката си. Смъртно ще ги засегнеш, ако ги питаш какъв човек си представят, когато мрънкат посланията си? Какъв, наистина? И затова посланията им са толкова обтекаеми и накрая опират до огледалото и до самооблащаването. Испания и Гърция онзи ден счупиха още веднъж рекордните си нива на безработица, а нашите стоят пред огледалото, и обещават 200 хиляди работни места - и как да не се възбуждат тогава; като го чух това, дори аз получих ерекция.

Има един момент, който не е съвсем добре изяснен - има ли връзка между въпросната ерекция пред огледалото и общата сексуална негодност на населението; тоест може ли ерекция, предизвикана от собственото ти дупце, да предизвика масова еректилна дисфункция сред населението, твоята ерекция да му действа отблъскващо?

Този въпрос си струва да бъде проучен от психоаналитиците на Прехода; той, впрочем, още от началото трябваше да се изследва и като тежко заболяване, чиито психични аномалии са крайно любопитни; с годините те ставаха все по-неясни и все по-трудно се разчитаха. Изглежда просто - някакъв идиот стои пред огледалото и го разклаща, но съвсем не е толкова елементарно за обяснение, със сигурност съществуват сложни механизми, които са довели въпросния индивид до това състояние - и те трябва да се изследват задълбочено. В противен случай не е ясно докъде може да стигне болестта.

Има и един друг много важен въпрос: може ли да прогледне внезапно господинът пред огледалото и да се откаже от срамното си поведение. Или ще стигне дотам, че сам да си посегне, сам да се обругае сексуално. За жалост по-вероятно е да направи точно това.

Разбира се, и сегашното му поведение е предостатъчно укорително, но все пак е донейде приемливо: в политиката ексхибиционизмът минава за нещо естествено, публиката е свикнала с това всякакви идиоти да разголват фантазиите си пред нея или да спекулират лъжовно с нея. Но ако някой отиде още по-далеч, ако стигне до това да се самообладае - как ще реагира тогава публиката?

Никак според мен. В края на краищата мъдрият народен разум отдавна е прозрял, че след всяка ерекция все пак следва и някаква кулминация - а накъде е насочена тя, не е толкова от значение. „Навътре или навън - все тая“, си казва народецът, който отдавна е претръпнал да го обладават с лъжите си. А и неговата сексуална толерантност ви е добре известна, въображението му е несравнимо тъкмо в тази посока - ненапразно Шейтанов беше писал, че българинът поругава сексуално с думи/псува дори и един трън, който се е забил в петата му.

От дума на дума обаче в момента стигнах до една идея, която подарявам на изследователите на прехода: нека направят едно проучване, с какви думи през последните години народът поругава сексуално своите политици и с какви сексуални действия съпровожда той клетвите си. Това ще бъде изключително ценно познание за същността на този мрачен период.

Да се върнем при господина пред огледалото.

Той все по-трудно удържа фантазиите си, това е очевидно - и затова обезателно трябва да се изследват сексуалните корени на поведението му. Обикновено повечето от първите политици на Прехода сякаш са имали проблеми при опознаването на собствената си сексуалност; немалко от тях дори не са я и опознали докрай в достатъчна степен. Затова се държат като хермафродити. Знам за кого се сетихте веднага - и сте прави. Но не е само той. Още мнозина са в същото положение - нито риба, нито рак, така си е. И по тази причина трудно може да се очаква от подобни персони монолитно поведение, още по-малко пък е възможна последователност в публичното споделяне. Заради това мнозина оставят впечатлението за вербални идиоти: не можеш да артикулираш ясни идеи, когато хермафродитната ти неопределена същност дирижира всичко, свързано с теб. Затова мътното огледало, в което се виждаш уголемен, винаги ще е за предпочитане - там се отразяваш само ти, а не и думите ти.

Фактически повечето от политическите персонажи, които се навъртат наоколо, изобщо не говорят дори приблизително приемливо. И ако някой храбрец събере на едно място предизборните им послания, от това ще се получи нещо, което ще бъде заплаха за всеки нормален разсъдък. Тези хора не са във въпросните послания, които те създават между другото; те са другаде - в онова огледало.

Там те са Богове на самите себе си, Богове за лично потребление; там тяхната ерекция никога не отминава, във въображението си те могат да правят всякакви чудеса с гигантските си хоботи - и много отдавна са забравили, че са си едни обикновени мравки. 

(в. Преса, печатно издание, брой 118 (469) от 29 април 2013)