23142 | 29 апр. 2013 | 12:00

Бойко Борисов подцени егото на Цветан Цветанов

Първо действие: теза

Това, което се случва днес в България, e недопустимо: прехвърлени са демократични, законови и морални норми при създаването на страхова психоза. Над обществото една фигура в лицето на вътрешния министър Цветан Цветанов заема „Божествена позиция“ - на човек, от когото зависи съдбата на всички останали. Затова по-долните етажи на Системата „Държавност - Сигурност“ реагират самозащитно. Понеже нямат власт, използват информация с надеждата да я превърнат във власт.

Най-сериозното поражение върху общественото здраве не е, че са подслушвани министри и опозиционни лидери. Първо - не може да се подслушват всички. Второ - не може да се подслушва и над определения лимит, защото информацията трябва да се обработва. Подслушването само по себе си няма смисъл, ако от него не се изведат изводи, закономерности, близки връзки, кръгове, които съществуват в една или друга обществена сфера. Останалото е единствено предизвикване на пореден скандал. Както със записания разговор между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и прокурора Кокинов.

Борисов е бил наясно още от 2001 г. какви опасности крие кариерното развитие на Цветанов, защото го познава най-добре, но е подценил егото му. Проблемът е, че обществото - и управляващи, и опозиция - позволи Цветан Цветанов да се наложи и да контролира силово правозащитната система по цялата верига: оперативни служби - следствие - прокуратура - съд - адвокатура. Като шеф на ГЕРБ Цветанов успя да създаде психози в парламента, да подчини законодателната власт чрез мнозинството от ГЕРБ, да наплаши президентската власт в лицето на Росен Плевнелиев и с мълчаливото съгласие на Борисов да контролира правителството. Затова от един момент насетне в България нямаше разделение на властите. Те се командваха от едно място и това място само формално се водеше на Бойко Борисов. Кръгът „Монтерей“ и кръгът „Банкя“ бяха лансирани чрез медии, за да се отвлича вниманието от кръга „Цветанов“. Този кръг „Цветанов“ имаше много силна външна подкрепа. При всяка проява на Цветанов бившият посланик на САЩ Уорлик заставаше зад него. Всяка година Цветанов ходеше поне два пъти на подготовка в САЩ и в Германия, връщаше се и се хвалеше с поддръжката, която има от най-силните специални служби в света. Дори след като падна от власт, той продължаваше да получава похвали от западните си покровители. Това е половината от обяснението на респекта, който обществото има към Цветанов - защото зад него стоят силни геополитически фактори. Другата половина - страхът, е заради липсата на законов контрол върху работата му. А това означава, че са загърбени принципите на политическата демокрация, погазени са конституцията и законите, снижен е до минимум прагът на морална поносимост.

Второ действие: антитеза

За първи път в демократичната история Цв. Цветанов и ръководеното от него МВР (и ДАНС) си позволяват репресии в (и извън) рамките на закона практически без ограничения. Засегнати са министри и директори, мутри и бизнесмени, прокурори и съдии, свои и чужди. „Ще ликвидираме организираната престъпност, отвличанията, поръчковите убийства, наркоканалите“, похвали се Цветанов. А Борисов използваше всеки такъв случаи, за да се окичва с чуждите лаври, оставайки в позата на „Главно Аз“.

В „борбата за правов ред“ Цветанов не се церемонеше с никого, постоянно пътуваше до местопрестъпленията, винаги беше пред камера и микрофон, изумяваше с работоспособност, самодисциплина, упоритост, воля и неутолима амбиция да е пръв във всичко. Включително пръв и в подслушването на министър от Еврокомисията, каквато е Кристалина Георгиева, на двама президенти и главнокомандващи - бившия Първанов и настоящия Плевнелиев, на колегата си вицепремиер Симеон Дянков, на министри и опозиционни лидери, дори на патрона си Борисов. За него нямаше свещенни крави, щом е „в името на вътрешния ред и сигурността“. Нашето МВР се оказа европейски шампион по подслушване. За съжаление обаче невинаги в рамките на закона. Това се обуславяше от ниското ниво на хората, ръководещи системата и от самозабравянето на Цветанов. Като резултат - за първи път експерти от различни политически сили са на едно мнение, че нарушенията са прекалено груби както от гледна точка на демокрацията, така и от гледна точка на правото. Че са извършени престъпления.

Трето действие: синтеза

За мен неприятните въпроси са на три нива. Първо, че този стил, независимо от може би добрите намерения, противоречи на политическата демокрация. Второ, че Цветанов, Флоров и сие нямат правно съзнание, изобщо не се замислят, че едно нещо трябва да е не само целесъобразно, а и законосъобразно. Трето, че са безкрайно арогантни в нечувствителността и невежеството си относно цивилизационните стандарти. Гафове с техническите служби и със СРС се правят в цял свят. Ставали са и в бившата Държавна сигурност. Почти без изключение човек, който допусне подобен фал, след това се срамува. Чувства се неудобно пред гражданското общество, защото това е пробив в неговия професионализъм. В случая Цветанов и екипът му обаче се гордеят, че са изхитрили и прекарали другите. Имат абсолютно инфантилно отношение към работата. Службите за сигурност навсякъде са с репресивни функции и затова с тях се борави изключително внимателно, управляват се от опитни, умели и умни хора, а нашите вадят ножа при всеки повод и без оглед какво ще отрежат.

Напрегнатата атмосфера през последните дни създава опасност за националната сигурност. На ход са президентът Росен Плевнелиев, главният прокурор Сотир Цацаров и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, от които зависи туширането на напрежението. Иначе следващата бомба ще я хвърли Цветанов. Както знаем, по „метода на Станиславски“ пушката, окачена на театралната сцена, гърми непременно в третото действие. А Цв. Цветанов е не пушка, той е оръжие за масово поразяване.

На кого му пука за демокрацията и националната сигуност? Поживьом - увидим!

(в. Преса, печатно издание, брой 118 (469) от 29 април 2013)