56283 | 1 май 2013 | 11:56

Двама фермери разказват за бизнеса си, за битките, които водят с природата и с администрацията, и за надеждите, без които не остават.

Много любопитни погледи привлича земеделието през последните години. След 2007 г. Европа пусна субсидиите и професията фермер започна да звучи все по-авторитетно.

По данни на Генерална дирекция „Земеделие“ на ЕК през 2011 г. в отрасъл „Селско, горско, ловно и рибно стопанство“ в България са заети 677 000 души. От тях наемните работници са 201 000. Според българската статистика средната заплата в сектора е 685 лева.

Последното преброяване през 2010 г. сочи, че земеделските стопанства у нас са 357 074. Тук са включени фирми, полупазарни стопанства, съвсем малки производители. Всички те използват 3 620 900 ха земя. 294 959, или 82,6%, от стопанствата обработват до 1,99 ха. 2,3% от агрофирмите се разпореждат с 83,8% от земята, което показва силната поляризация в сектора.

По данни на браншовите организации у нас работят 100 000 агрофирми. От тях 98 000 са в графата „малък и среден бизнес“. Останалите 2000 обаче очертават профила на днешното българско земеделие. Това са основно крупни производители на зърно, които направиха конкурентни стопанства и внедриха модерни технологии. Затова и пшеницата ни се превърна в най- експортния аграрен продукт. В същото време производителите на десертно грозде, ябълки, зарзават, месо, мляко, останали без подкрепа, постепенно се оттеглиха от бизнеса си.

Сринало се е производството на плодове и зеленчуци. В края на 80-те години на миналия век сме имали по 1,5 милиона тона. През 2012 г. бяха сертифицирани 50 хиляди тона, подходящи за па- зара. Това означава 30 пъти по-малко. От 10 млн. овце са останали по-малко от 1 милион...

Безработицата в страната расте като снежна топка, увяхват един подир друг до вчера печеливши бизнеси. Променя се икономическата карта на страната. В същото време светът все по-остро усеща недостиг на храни. Какво ще се случи от началото на следващата година, когато влязат в сила новите европейски правила в земеделието, и кои ще са атрактивните ниши? Има ли място за нови играчи в родния аграрен сектор, или теренът вече е зает?

Двама фермери разказват за бизнеса си, за битките, които водят с природата и с администрацията, и за надеждите, без които не остават. Теодор Иванов е представител на най-големите, в играта е от 22 години. Под негов контрол са 78 000 декара ниви, собствени силози, свинекомплекс с 55 000 животни, 1000 декара черешова градина, оранжерия, семепроизводствено стопанство.

Стоян Симеонов е собственик на биоферма „Софина“, разполага със 73 декара. От 3 години е започнал процедура по сертифициране на площи за биологично земеделие.

Теодор Иванов Теодор Иванов: Не открих фермера с бентлито Теодор Иванов управлява една от най-големите компании в земеделския бранш. Преди 22 години инженерът по гео логия е на кръстопът: има в ръцете си работна виза за Австралия, а в Исперих баща му, известният в региона зоон- женер Иван Иванов Крачунов, започва бизнес. Везните натежават в полза на България. Изборът му се оказва правилен. А две десетилетия по-късно синът му с образование от Единбург и Лондон поема обратния път към Лудогорието, за да се включи в семейната фирма.   Теодор Иванов, който е и главен секретар на Българската асоциация на фермерите, не крие истината за „първия милион“.   Разказва, че започнали с 2000 лв. заем срещу ипотека на къщата, с 200-300 декара земеделска земя, наели и стара ферма. По това време попаднали на стадо агнета, върнати от износ. Купили животните, излекували ги и направили добри пари от износа. В годините бизнесът се развил до такива мащаби, че днес хората приемат Теодор Иванов като един от най-големите фермери в България. Той обаче уточнява, че в собствените си очи е просто един заможен човек. А на онези, които обичат да гледат в паницата на съседа си, казва, че е необходим много здрав гръб за този бизнес.   „Ние заравяме милиони в земята, без да знаем какво ще се случи утре. Дни и нощи подред не съм спал и съм се молил за капка дъжд. Наистина, от 2007 г. насам има субсидии, но защо никой не пита какво са ни стрували предишните години“, казва земеделецът, който вече предпочита да го наричат фермер, а не инженер.   Смята, че последните три години са били много благоприятни за зърното. Но това се случва веднъж на 50 години и съветва колегите си да бъдат особено внимателни. Нека не се впускат в излишни авантюри, добре да преценяват инвестиционния и производствения риск. Това, което никога няма да прости на предишните управляващи и персонално на ексминистър Мирослав Найденов, е внушението, че арендатор е мръсна дума. През миналата година във фирмата на Иванови са влезли около 2,5 млн. лв. субсидии за нивите, но много повече пари са платени на собствениците на земите, тъй като 90% от площите са под аренда. Около 25 лева е европейската помощ, а наемът за земята е 45 лева на декар. „Не са толкова черни тези арендатори, защото от високите наеми, които плащаме, в икономиката влизат 400-500 милиона лева. Съдебни изпълнители казват, че тръгнат ли рентите, остават без работа, защото хората погасяват заемите“, продължава управителят на „Агротайм“. Той твърди, че познава всички по-големи фермери, но още не е открил притежателя на бентлито, което стана нарицателно за аграрния просперитет на шепа хора. Впрочем, казва Теодор Иванов, нямам бентли, но имам комбайни, които са доста по-скъпи. Самият той никога не е карал чисто нова кола просто защото не е имал мерак за това. В момента се вози с 10-годишен ML. Не се притеснява особено, че от следващата година ще има таван върху субсидите, защото се очаква първо да се изваждат разходите за заплати и социалини осигуровки. В неговата фирма са заети постоянно 300 човека, още 200 работят през активния сезон. От догодина ще се държи сметка за социалната значимост на фирмата и най-вече колко работни места осигурява. По този начин зърнопроизводителите ще бъдат мотивирани да отглеждат животни. Овощарството е нишата на малките фермери, твърди Теодор Иванов. Печалбата от 100 декара пшеница е 5000 лева. От 100 декара черешова градина едно семейство може да изкара 150 000 лева. Теодор Иванов управлява 78 000 декара ниви, 1000 декара черешова    градина, свинекомплекс с 55 000 животни

Няма как да кажем ''довиждане''

В момента животновъдството е на загуба. Свинете се продават по 2,40 лв. за килограм живо тегло, а преди 10 години изкупната цена е била 2,50 лв. През същия период обаче цената на тока и газа се е повишила три пъти. Този сектор е на загуба, но в модернизацията на свинекомплекса са вложени 20-30 милиона лева инвестиции. Там работят 130 човека. „Не можем просто ей така да затворим и да кажем „довиждане“. Съобразяваме се с пазара и се надяваме, че ще дойдат
по-добри времена“, казва Теодор Иванов. Но все пак уточнява, че заради липса на подкрепа в животновъдството сривът е драматичен.

През 1985 г. у нас са отглеждани 4 милиона свине, сега са не повече от 550 000. По-малките производители се оттеглят, а българският потребител консумира вносна стока.

Стоян Симеонов: Дерат ни и за вода от дерето Допреди три години семейството на Стоян Симеонов отглежда в собствената си градина домати, чушки, картофи. Често реколтата е повече, отколкото е необходимо за домакинството, и продава излишните количества. Първо на приятели, после клиентите се увеличават, а той разширява пространството. В началото обработва дворни места, но успява да спазари площи в землищата на град Елин Пелин и Лесново. А това съвсем не е лесна работа, защото почти всичко е завзето от големите арендатори. Но за да правиш биологично земеделие, трябва да си сигурен, че в продължение на 10 години ще обработваш една и съща земя. През първите три години трябва да се изчисти теренът, да се сертифицира и тогава да започне същинското биопроизводство. А земята в този регион е златна в буквалния смисъл на думата. Декарът е най-малко 1000-1200 лева. Има хора, които дори са вдигнали мизата и до 10 евро на квадрат. В момента Стоян Симеонов вече е присъединил 73 декара към фермата си. Много иска от тях поне 20 декара да са със зеленчуци. Обаче водата се оказва невероятен проблем. Напоителните системи са разрушени. Има два варианта: да ползва водата от местното дере, което през лятото пресъхва, или да направи сондаж. Молбата му чака разрешение в Регионалната екоинспекция, но там все още се чудят дали да не го натоварят с един доклад за ОВОС (Общо въздействие върху околната среда). „Да искаш подобно нещо от биологичен производител, е пълен абсурд. На всеки е ясно, че с водата от дерето ще поливам растения, които не се пръскат, и след това водата отново ще си отиде долу“, оплаква се фермерът. Той твърди, че в тази държава няма да има зеленчуци и плодове, докато царува подобно безумие. Освен това е мно- го скъпо за малък и начинаещ производител. 1200 лв. се плащат за геоложкия доклад, ако ще се прави сондаж. Толкова струва и документът на хидроинженера за „дерето“. 600-700 лева е самото разрешение от екоинспекцията, от Басейнова дирекция искат 250 лв., сондажът е 140-150 лв. на метър. Отгоре са разходите за потопяема помпа, агрегати... общо минимум 10 000 лева. „Агитират ни: ставайте земеделци, отглеждайте зеленчуци. Но за градина трябва вода. А цената да имам вода е невъзможна“, казва Стоян Симеонов. Стоян Симеонов

Селската програма не е за всички

Въпреки че е спечелил проект за млад фермер и с първия транш от парите си е купил земя, Стоян Симеонов твърди, че не е лесен достъпът до Програмата за развитие на селските райони. Сега му трябва трактор с мощност 80 к.с. Но с подкрепа от селската програма ще може да вземе два пъти по-малка машина. 60 000 евро струва тракторът мечта, но земеделецът не може да си позволи повече нито лев кредит. Вече се е обзавел с предостатъчно борчове.

„Професията фермер не е станала особено престижна, но съм вложил вече доста усилия и няма връщане назад“, казва земеделецът. Той е наясно, че вътрешният пазар е неплатежоспособен и на него трудно вървят биопродукти, които са по-скъпи от произведените по стандартен начин. Силно се надява, че през следващите години това нещо ще се промени. В края на краищата хората ще разберат, че храната е лекарство и трябва много да внимават какво слагат на масата.