Зимата на недоволството в България, белязана от масови протести срещу кабинета, може да доведе до политическа задънена улица и нестабилност след парламентарните избори тази неделя в най-бедната страна в ЕС.
Очаква се след изборите в парламента да влязат същите познати лица, управлявали България от падането на комунизма преди две десетилетия. "Гласоподавателите са затруднени, защото трябва да избират измежду същите партии, срещу които протестираха през зимата", коментира Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии. "Това, което политиците предлагат, не кореспондира с очакванията на хората. Според последните проучвания около 18,5% от имащите право на глас не възнамеряват да гласуват", отбелязва Живко Георгиев от социологическа агенция "Галъп".
"Какъвто и да е резултатът от изборите, политическата криза ще продължи. Да се формира правителство в следващия парламент ще е почти невъзможно", е мнението на Огнян Минчев от Института за регионални и международни изследвания.
Шест години след присъединяването на България към ЕС средната месечна заплата не се е отлепила от 400 евро, а средната пенсия - от 138 евро. Влошеният жизнен стандарт, задълбочаващата се бедност, високата безработица, корупцията и шуробаджанащината изкараха гневните хора на улицата. Седем души се самозапалиха.
В резултат, на 20 февруари премиерът Бойко Борисов "хвърли кърпата" - по-скоро за да съхрани своята партия ГЕРБ. Но 3 месеца по-късно много хора се склонни да гласуват отново за 53-годишния харизматичен "мачо", въпреки хлъзгавите му обещания.
Социологическите проучвания вещаят на ГЕРБ парламентарна победа с 23 до 25,6% - при спечелени 39,7% през 2009 г. Предвижданията за Социалистическата партия са в рамките на 17,8-22,3% - при 17,7%, постигнати преди 5 години. Очаква се в парламента да влязат и няколко по-малки партии. Една от тях е ултранационалистическата "Атака", регистрирала силен рейтингов растеж по време на протестите. Други такива партии са ДПС (партия на турското малцинство) и Движение на гражданите на бившия еврокомисар Меглена Кунева. Никоя от посочените партии не желае да формира коалиция с ГЕРБ.
"Протестиращите по улиците се прибраха по домовете си. Но те не простиха и не забравиха. Всички те очакват решения, не скандали", подчерта служебният премиер Марин Райков.
Президентът Росен Плевнелиев пък предупреди за възможен "дългосрочен риск от нестабилност" след изборите, призовавайки партиите да се обединят около националните интереси, с цел избягване на влизане в изборна спирала.