22250 | 10 май 2013 | 08:17

Разговор на Павлина ЖИВКОВА с водачът на листата на Коалиция за България в Смолян

Г-жо Янкова, от доста години сте в Смолян, познавате региона, кои са най-сериозните проблеми на родопчани?
Обедняването, безработицата, липсата на медицинска грижа, разделените семейства покрай гурбетчийството. Това са най-големите болки. Има много предприемачи, чийто бизнес е свит или фалирал. Земеделските производители, започнали да работят по европейските правила, се оплакват от арогантни чиновници. Горските концесии също са сериозен проблем. Не може без никакви правила горите на Доспат, на Борино и на Девин да са дадени за 35 г. на концесия на определени хора, близки до доскорошните управляващи.

Какво обещавате на хората в Смолянско? Как ще промените живота им?
Обещаваме реалистични и постижими неща. От 12-те хиляди безработни в областта при една по-нормална бизнес среда две-три хиляди души могат да бъдат поети отново на работа, ако има подкрепа за конкурентоспособността чрез проекти за малки и средни фирми. Изключително важни за нас са пътищата, защото регионът ни е изцяло „на колела“, а ни запушиха отвсякъде. ГЕРБ водеше политика на инат. Първо замрази реконструкцията на пътя Пловдив - Смолян, той е в ужасен вид. Трошим коли и нямаме нормална среда. Това спира и инвестициите за разкриване на нови работни места. Девин, като друг център на областта, е запушен също от всички посоки - към Кричим, Доспат и Смолян. Това важи и за Рудозем, и за Горна Арда. Имаше готови пакети, със защитени проекти. За следващия период активно ще трябва да работим по изпълнението им. А за Смолян са необходими и поне две нови предприятия и изграждане на индустриален парк в района на старите казарми.

Паралелно с това ще остане и субсидираната заетост с финансиране от европейските фондове, както и подкрепата за младите хора чрез програмата за първо работно място „Младежка гаранция“.

Как виждате в дългосрочен план перспективата за развитие на Смолянска област, на Родопа планина?
Най-важна е 10-годишната програма за развитие на страната, подготвена от Коалиция за България. Смолянска област ще бъде вписана в този план. Държим на защитените болници в отдалечените и труднодостъпни райони, на редовното осъвременяване на пенсиите, което работеше до 2009 г., на истинска защита за майките. Време е държавата да се върне „в обувката си“ и да застане до онези българи, които имат нужда от подкрепа.

Преди няколко дни в Смолян беше Пламен Орешарски, а преди това и Ивайло Калфин. Обясниха, че за най-важните първи стъпки сега в подкрепа на хората и на бизнеса не са необходими и много средства, а целенасочена политика. Убедена съм, че Коалиция за България може да помогне на родопчани.

Успя ли някой да ви трогне до сълзи по време на срещите из района?
Много тежки неща видях. Стегна ме гърлото пред много млада жена в Чала, община Борино. Седи на срещата с детенцето си и се просълзи, когато започнахме да говорим за доходите и за политиката към майките и майчинството. После каза, че живеят с 35 лв. детски. Никакъв друг доход. Много ме заболя от самозапалването на мъжа в Райково. Не е вярно, че го е направил заради семеен проблем. Оказа се, че е драснал клечката от отчаяние и немотия. Потресохме се с Пламен Орешарски в Неделино, когато една учителка ни разказа, че на 200 деца майките им са в Испания или в Германия - берат ягоди, на гурбет са, за да изкарат прехраната на семействата си. А бащите още преди това са заминали и децата растат само без нормална семейна среда. Не може толкова много държавата да се отдалечи от хората.

Отдавна сте в политиката, каква е цената, която платихте?
В политиката или влизаш и се отдаваш и ти става начин на живот, или започваш да се оплакваш. Аз няма да се оплаквам. Стоя сериозно, ходя по земята. Сега се чувствам много по-уверена с опита, който имам. Болката, до която много силно се докоснах, и проблемите на хората ме мотивират още и още да работя. Да бъда непримиримият родопски глас в парламента.

И все пак има ли нещо, за което да съжалявате, което сте пропуснали в чисто житейски план?
Не. Като виждаш толкова мъка, трябва себеотдаване. Може би това ми е ролята.

На какво най-много се радвате като жена?
В момента най-много се радвам на новородения, дълго чакан син на моя племенник. Казва се Георги. Като видиш едни детски чакащи невинни очички, си даваш сметка колко много енергия трябва да имаме всички политици и самото общество, за да може България да е по- добро място за живот на децата.

Имате ли време за шопинг, за готвене, за домакинска работа?
Готвя страхотно, събираме се с приятели, обичам да приготвям всякакви манджи и вкуснотии. Правя родопски клинове. Въобще всичко, което трябва да се прави в един дом. Шопингът не ми е най-голямата страст, макар че коя жена не обича да пазарува...

Чувала съм, че подобно на Маргарет Тачър голямата ви страст са брошките?
Истина е. Те са ми хоби. Където отида, си купувам по една за спомен. Избирам коя да сложа според настроението си.

(в. Преса, печатно издание, брой 126 (477) от 10 май 2013)