61043 | 14 май 2012 | 18:37

Едно интервю на Валерия Велева с художника Кеазим Исинов за пречистването, вдъхновението,бъдещето и вътрешните битки

„Това е Диана, или ловджийката. Това е мъдрецът. А това - Кентавъра. И бухалът е тук, символ на мъдростта.“ Разглеждам пъстрите платна в ателието на Кеазим Исинов. През 2000-ната майсторът на чудни образи спечелва конкурс в Холандия „2000 причини да обичаш Земята“. От картините на 32 000 художници от цял свят избират неговата. В България обаче никой не обръща внимание на наградата му. „Злобата ще ни унищожи“, казва с добродушен тон Кеазим. Направил е 31 изложби у нас и 10 по света. 40 от най-прекрасните му платна са изложени от седмица в Лондон.

- Смятате ли, че злобата днес е много по-голяма, отколкото можем да понесем, че навлизаме в някакъв етап на пречистване, на отсяване на доброто от лошото?
- Сега сме в най-тежкия период. Аз съм на 72 г. - такава омраза и ненавист не помня. Преди време хората имаха много близки отношения с роднини, с комшии, имаха общи празници, общ Байрям, общ Великден, сега е отвратително. Аз съм човек, който със своето изкуство дава радост. Знам, че духовното начало ще надделее над материалното. Но в момента сме на дъното!
- Как да спасим душите си? Вие например къде намирате баланса освен в рисуването?
- Благодарение на йога човек издържа изключително много на психически и физически натоварвания. Ако знаете как съм рисувал, няма да ми повярвате. Имало е случай, примерно, когато рисувах картината, голяма повече от два метра, „Настане вечер, месец изгрее, звезди
обсипят свода небесен“. Опънах платното в коридора, където минаваха всички от семейството ми. А аз съм легнал на земята и изписвам една по една тревичките. И изобщо не ми прави впечатление кой минава покрай мен. Дъжд вали и ние сме сложили найлон на покрива, а
аз си рисувам. Това спокойствие е благодарение на йогата.

- Картините ви издават свръхчувствителност. Виждам в ателието ви книга за Ванга. Виждали ли сте се с нея?
- Не, но тя знаеше за мен. Вера Кочовска ми го каза. Някога направих голяма изложба в Петрич и нарочно не отидох при Ванга. По-късно обаче, преди 6-7 години, Вера Кочовска ми се обади с молба да купи един мой „Дон Кихот“. Стреснах се, защото не бях чувал за нея. Но реших да отида и да подаря картината. Още с влизането при нея тя ме попита: „Ти защо не ходиш на гроба на майка си? Ето я до теб.“ И я описа абсолютно точно. Разказа ми, че с Ванга отдавна знаели за мен и за моите способности.

- Какви способности?
- Имам пророчески сънища. Всичко ми се дава - за световни и наши събития. Аз знаех, че СССР ще се разпадне, знаех, че Путин ще спечели изборите, знаех, че цар Симеон ще се върне и че ще спечели изборите. Знаех, че Първанов ще спечели първия си мандат. И дори му го казах. Знаех, че Борисов ще спечели през 2009-а. Сънувах го с големи балони по 1-2 метра.
- Борисов прави тежки реформи, непрекъснато сменя хора...
- Това е само началото. Тепърва ни предстоят сериозни изпитания. Идват бури!
- Кога ще свърши този лош период?
- Когато приключи прочистването. Много голямо прочистване.
- Интересно, че и Борисов говори за прочистване. Как ще стане?
- С катаклизми. Повече нищо не мога да кажа.
- Защо е този синьо-зелен цвят в твоите картини?
- Не е случаен. Това са нощите, когато като деца сме спали по поляните, нощите, когато сме ходили на седянки, когато съм пасял биволиците из ливадите. Това са спомени от чисто хубаво време. Имахуникална баба - билколечителка. Баеше, лееше куршум за страх. Помагаше на хората. Моето вдъхновение идва от моя роден край. Там имаме една хубава пълноводна чиста река - Въча. Имаме и много
хубав каньон, пещери, в една от тях е открит пръстен с печат на Филип Македонски. В нашия край е едно от най-старите селища на готите. Имаме руини от римско време, от прабългарите, от славяните. По тези места има особено излъчване, което го усещам и много ми помага в рисуването.
- Вие бягате от реалния живот и картините ви доказват това. Какво ви притеснява в ежедневието, от какво ви боли най-много?
- Липсата на уважение, объркването на хората, които вече не знаят кое е добро и кое е лошо.
- Хармонията е в природата, търсим я и в отношенията между хората, но агресията все повече избива. Нещо се срива в човешката душа. Усещате ли го?
- При хората хармонията като че ли изчезва. Животът е много напрегнат - убийства, земетресения. Човек свиква с тези неща и става безразличен. А всеки трябва да обърне поглед към себе си. Но ние сме тръгнали по едно течение, което ни влачи и не знам къде ще ни отнесе. И затова предпочитам да контактувам с природата. Някога ме вдъхновяваха и хората - имам картина за хлебарите, за техния труд. Аз самият съм работил много на полета някога. Жънал съм, копал съм... Сега хората май забравиха какво е физическият труд, въпреки че има много безработни. А в него също има хармония и на мен това усещане много ми е помогнало в творчеството.
- Следите ли политиците какво казват?
- Вече не искам да ги следя. То е направо глупост. Не искам да гледам телевизия, защото се повтарят едни исъщи неща и това е жалко. Няма тежест в думите. Ако всеки погледне първо себе си и си направи ревизия на поведението, по-леко бихме преминали през бурите, които ни предстоят.
- Но в момента човечеството е в много висока степен на познание, това няма ли да ни помогне?
- Днес познанието е впрегнато в материалното, а това ще ни отведе до задънена улица. Ето - имаме мобифони, интернет, но нима намаляха убийствата, грабежите? А тероризмът? Трябва да има равновесие между материалното и духовното. И дори духовното да бъде винаги по-високо.
- Защо вашият „Дон Кихот“ е в тъмносиньо?
- За да се откроява Луната, която свети. И да се види отражението на лицето му върху лунния диск...На нас сега ни трябва един Дон Кихот.
Този образ е като ангел. Човек трябва да изкорени злобата в душата си и тогава ще има и хармония. Иначе сме обречени.
- Това е прекалено идеалистично?
- Това е пътят. Може да е идеалистичен, но друг път няма. За това ще минем през катаклизъм. Трябва да се унищожи оръжието. Докато го има, светът е на ръба на бръснача.
- Коя е най-голямата ви вътрешна битка?
- Най-голямата битка е със себе си. Най-трудно е до победиш себе си. Или, както е казал Сократ, най-трудно е да опознаеш себе си.
- Най-хубавият миг?
- Когато навлизам в картината. Това е най-хубавият момент. И тогава картината става. Отначало си я представям във въображението. Но после ръката сама те води. Това е особен момент. На пълно щастие.