17848 | 18 май 2013 | 12:56

Кръшкането разгръща още апетити

Българинът продължава да мисли, че изневярата е повод за развод. Жалко. Изневярата може да бъде повод за нещо по-смислено, по-върховно. Незабравимо, ако щете. Който свива изненадата, свива житейския си хоризонт. А както е известно, ние имаме само един хоризонт, зад който пада последният залез.

Човечеството изби хиляди заради някаква си изневяра. Защото преди нея се е научило на собственост. Верността е полезна само когато работи.  Всяко любопитство е вече повод да се наградим. Нашата малка победа над статуквото. Протестът се е състоял: искаме нови плътски монополи.

Любопитството, станало действие, движи света. Затвореният в догмата на верността е мъртвият ловец на щастие. Той е вторичната жертва на навика, страхливият пазач. Светът се движи от гейзерите на смелите. Техните нравствени пътешествия са окрилили хиляди романи, симфонии, картини. Те, изневерниците, са подвластни на желанието жертви, които според случая се превръщат или в погребения, или в богове. Когато моногамията е по-бедна, животът е по-богат.

Сега ще ми наскочат дъртите църковни правила. Обществото от Средновековието насам ни прищипва в клетката. Соцът проповядваше верността, а на практика разтвори хиляди спални. Постла чаршафите на сексуалната революция, която пак дойде от запад.

Училището, слава Богу!, се развива по-бързо от църквата. Изневерите вече започват в осми-девети клас.

Кръшкането по понятни причини не е толкова драматично, ако е дело на мъжа. Ако той тръгне нататък, винаги му намират оправдателни причини. Той се възприема като жертва на великите изкусителки. На неудържимия си нагон. 

Жената и в това отношение е за оплакване. Обществото се е нагласило да търси повече вина у нея. И повече демони. От което е спечелило изкуството. Ана Каренина или Ема Бовари никога нямаше да останат в музея, ако бяха само монахините на семейния клир. Те стават безсмъртни като богини тъкмо защото взривяват мира. Покоят не обича изненадите. Както красотата не обича старостта.

Изкушенията придобиват нови и нови технологии. Представете си колко трудна е практиката на изневярата в замъка, в който всеки слуга е доносник на господаря. Преминала през разгула на вековете, изневярата стигна до виртуални висини. Мои приятелки си признават, че правят дистанционен скайп секс. Изработват си нови и нови статуси, в които стават и по-мъдри, и по-дръзки. Всяко подминаване на потребител ги втрещява. Нещо като страданията на старото гръцко семейство, чийто син  ветераните не искат да откраднат.

Моите млади приятелки са виртуални вещици. Общуват, цитират, правят се на все по-хубави само и само да спечелят поканата, да срещнат в камерата онзи, непостижимия, и да го накарат да заключи вратата. Човечеството се докара дотам, че не иска вечеря преди секса, нито тялото да остане в леглото до сутринта - поне. Виртуалната природа е секс през витрината. Вярно, много безопасен, но и много никакъв. Ако светът ще се развива на виртуално равнище, моля, дайте ми Ана Каренина. С нея поне ще имаме за какво да си говорим. За баща й Толстой например.

Тук се гневим на технологиите, не на същността. На формата, не на съдържанието. Сутиенът никога не може да ни даде съответните хълмове. Човек изневерява - значи съществува, е доста здравословно. 

Изневярата не обича дълбоките мисли. Тя е освободената фея, която танцува. Веднъж ще обърка стъпките, следващия път ще продължи танца при други обстоятелства. Каквато и да е, тя все ни надарява с нещо, най-вече с това, че се е случила.

Изневерявайте, за да бъдете щастливи. Благородното кръшкане разгръща още апетити, храни тялото, подклажда мозъка. Ей Богу, познавам великолепни майстори/майсторки на изневярата. Най-тънката част, казват, е да не те хванат. Защото това вече ще е друга тема. Всяко разкритие ранява изневярата. Превръща я в семейна събеседница. Следват или дълги разсъждения, или кютек.

Сладката неразгадана изневяра е като черния шоколад. Дава флавоноиди - гонят бръчките. Както полифенолите в зеления чай дават по-еластични стени на кръвоносните съдове. А е известно от памтивека, че най-здравият инструмент на всяка забежка е кръвоносен съд - един разлат и един по-остър. С 8000 нервни окончания по клитора, и 4000 по главата на копието.

Американски изследователи стигнали до извода, че човек може да удължи живота си, ако се научи да прощава, съобщи „Преса”. Даже се увлекли. Доказали с многобройни анкети и модерни анализи, че католиците живеят по-дълго от атеистите.

Мой приятел, банков експерт - егати юпито!, хвана жена си няколко пъти. След като обиколи филиалите, тя предпочете официалния офис. И досега си живеят. Тя обаче не е със статута на завърналата се грешница. Бая елементарно, брат. Тя ми храни пътешествията, споделя юпито, държи ми отворена вратата на моите малки круизи, които така или иначе ще възстановят статуквото.

Прошката е намереното равновесие. В самия акт на завръщането има оценка. Повече круизи - повече биография. 

С други думи, ако ви е по-лесно, превърнете изневярата в цел. Тя е опит.  Очертайте си пътешествията и се кръстете да не ви хванат. Ако нормативният ви собственик разкрие накъде сте водили яхтата, не отричайте. Молете за прошка. Знаете как. Няма по-хубава прошка от току-що изкъпаната. Тази, която излиза от банята само по капки.         

(в. Преса, печатно издание, брой 134 (485) от 18 май 2013)