30726 | 24 юли 2012 | 11:30

Великите ни законодатели толкова сръчно бърникат из съдебните правила, че ако някой пропусне не месец, но дори и седмица, той рискува да отн

Повод за долните редове ми дадоха две събития, възбудили общественото мнение в последните седмици. Първото е историята с дисциплинарното уволнение на една съдийка за „просрочени“ мотиви по дела. Второто са перипетиите около дебата по Закона за горите.

Макар и може би странна на пръв поглед, връзката между тези две събития е съвсем пряка. Всъщност замисляли ли сте се при една обичайна гледка от телевизионните репортажи от съдебните зали - пред всеки служител на Темида стоят купища наръчници със закони, кодекси, правилници за приложението им, тълкувателни текстове и т.н.

Мислите, че това е от невежество или неграмотност на правораздаващите? Не, просто великите ни законодатели толкова сръчно бърникат из съдебните правила, че ако някой пропусне не месец, но дори и седмица, той рискува да отнесе дисциплинарно наказание за „несъответствие със законовата норма“. Вариантите при това положение са два. Или трескаво пишеш някакви мотиви, докато още са в рамките на действащата в момента правна постановка. Или пък изчакваш най-сетне законодателите да удовлетворят всичките си мотиви, които да те карат да спиш с чиста съвест. Ама тогава пък следва наказание за забавяне...

И така стигам до второто вълнуващо обществото събитие - Закона за горите. Той е приет в края на несъвсем далечната 1997 г. Още при мандата на Костов, до септември 2000 г., текстовете му претърпяват пет промени. При НДСВ (2001-2005 г.) идват нови пет. Рекордът обаче е при тройната коалиция (2005-2009 г.) - клетият закон е „модифициран“ цели 21 пъти! Има при това и абсолютни „постижения“ - само през април-май 2006 г. той претърпява четири промени. И още толкова - през юни-август 2008 г. И още толкова - през януари-април 2009 г., сиреч непосредствено преди падането й от власт.

Ами хайде да си припомним, че тъкмо тогава беше „епохата на заменките“, през която частникът даваше кокошка (примерно горичка във Видинско или Трънско), а пък държавата му връщаше кон (от горския си фонд по крайбрежието или в перспективен зимен курорт пак примерно). Е, къде бяха тогава протестиращите еколози от Орлов мост? Ами, с извинение, хич не изключвам да са били на хранилка при тогавашните „кокошкари“...

Подозирам, че сега и двете категории ще ревнат срещу мен. И за да посмаля евентуалната им гневна реакция, ще приведа и данните за горските законотворчески напъни при ГЕРБ (от 2009 до днес) - общо седем на брой. С което излиза, че за 15 години миличкият Закон за горите е преживял общо 37 промени! И сега тръгвам към някои твърдения и някои хипотези.

Дълбоко уважаваният от мен юрист Александър Джеров ме учеше като неюрист, но член на правната комисия в 38-ото народно събрание, че ако един закон претърпи повече от 25% промени, просто трябва да отиде в коша за боклук и да се прави нов. Запомнил съм го и непрестанно го повтарям и на студентите от Юридическия факултет, на които преподавам, макар и пак като неюрист.

Опитвам се, от друга страна, да се поставя на мястото на даден съдия, който трябва да изготви мотиви по казус, свързан със Закона за горите. Ама по кой от текстовете му? По онзи, който е бил действащ в момента на произнасяне на присъдата по казуса? Или по някоя от 37-те поправки в закона? Ами или ще го обвинят в нечисти дела, или ще го накажат дисциплинарно, че „бави мотивите си“.

Ха сега, де! Ни така, ни иначе! И двете хипотези не влизат в препоръката на Пенчо Славейков „Криво седи, право съди стар кадия“. Защото когато самите законотворци са „криви“, съдиите просто нямат възможност да са „прави“...

И накрая, но не и по важност, опитвам се да проумея и още нещо. Прочетох някъде, че от пожари годишно в България загиват около 70 000 декара гора. А евентуалната подмяна на ски съоръженията би засегнала в десетки, ако не и в стотици пъти по-малко горския ни фонд.

Качили са ме на ски вероятно още с прохождането ми. Младите „еколози“ сигурно изобщо не са и чували за кандахарите, за щрахаймерите, за лангремените (нежно им викахме „чупикрак“). Те не помнят и годините, в които „Стената“ се качваше „на кант“. Един час нагоре, две минути надолу и после пак...Те не помнят и примитивните влекчета с „опашките“ (всеки си я носеше на кръста), които обаче много често прищипваха пръстите при опит да се закачиш за въжето. Не помнят и „чинийките“ (голяма новост бяха), които често те отнасяха във въздуха и те „изплюваха“ от пъртината. Сигурно не помнят и „Заека“, нито пък „Романския“ на „Алеко“, които при качването така ти подкосяваха краката, че догоре да не можеш да се освестиш.

Но ние, тъпите и упорити скиори, помнехме и ходехме. И се роди жилаво поколение. Което заран, като види от София, че „Стената“ е „чиста“ (слънце и не духа), за 40 минути е на Черни връх. И след 5-6 спускания, заредено със здраве, бачкаше с кеф до посред нощите. Защото нямаше (и няма) такава столица в Европа - планината да ти е на 40 минути, но да те зарежда с енергия поне за 40 часа.

Ами хайде сега пък да смятаме - когато започнахме прехода, бъдещето на България беше в три посоки - селско стопанство, военнопромишлен комплекс и туризъм - летен и зимен. Първите две успешно съсипахме. От третото по морето изградихме бетонни комплекси, които също вървят към западане (справка - Испания). Защо тогава се опитваме да блокираме и развитието на единственото, което ни остана - зимните курорти? И дали пък, като се замисли човек, родните наши „еколози“ не са на ясла на италианци, австрийци или французи (най-добрите в този бранш)? И уж „загрижени“ за екоклимата на Витоша, да целят елиминирането ни от сфера, в която сме реално конкурентоспособни? Иначе как да си обясня факта, че от 37 „ремонта“ на Закона за горите те скокнаха само срещу един?

Апропо, тъкмо по този повод и тъкмо в „Преса“ Кеворкян предлага едно доста радикално решение, придружено обаче от не по-малко радикално съмнение. „Ако това е вярно (че „еколозите“ всъщност работели за едни 140 млн. лева), тази организация трябва да бъде разчекната - пише Кево. - Но няма да се случи - и тя ще бъде донор на следващите лъжи за страната ни.“

Най ме е яд не защото предложението му е мъдро, ами защото пак ще вземе да се окаже прав в съмнението си... Сигурно ще си речете, че съм сътво-
рил тюрлюгювеч от съдии, законотворци и еколози. Съвсем не. Просто се опитах да разкажа за една от големите беди (ако не и най-голямата) на прехода ни - че в него всеки следваше само собствените си интереси, а за всичко останало му бяха виновни „другите всички останали“. Поради което сме единствената държава, която след 1989 г. направи не един национален, а седем милиона и половина индивидуални прехода. И тъкмо това Брюксел май се опита да ни кажа в доклада си с определението за „липса на посока в политиката“. Защото даже и печените еврочиновници не могат да видят в това 7,5-милионно наше родно Брауново движение някакво, дори и бегло подобие на единна посока...