44902 | 23 май 2013 | 10:00

Бившият МВР шеф следи и премиер, и президент, въоръжен е с арсенал от компромати за свои и чужди

Ако политическата кариера на неуспелия 48-годишен лекоатлет и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов приключи в съдебната зала, за пореден път ще изплува въпросът - как и защо случайни хора идват да ни управляват. Често случайните хора освен безполезни могат да бъдат и опасни. И Цветанов е пример за това. 03.12.2006 г. НДК, създаване на партия ГЕРБ. Цветанов към Борисов: „Генерале, няма да ви посрамя.“

След и з б у х ването на мегаскандала за незаконното подслушване на политици, бизнесмени и журналисти, вместо спешно да се оттегли от всички партийни постове и от парламента, бившият вътрешен министър се държи като „политически терорист“. Струпал е арсенал от СРС-та и компромати за свои и чужди, събрал е огромна информация за български граждани от различни съсловия, кръгове и вероизповедания. По думите на негови съпартийци „той превърна партия ГЕРБ в буре с барут, готово всеки момент да се взриви“. И това е най-големият им страх - и на тях, и на създателя му Борисов.

Ако се проследи политиче- ската му кариера, ще се види как Цветанов успя да измами всички, които го пуснаха в политиката през последните 8 години. С поведението си на хрисим, добър и прилежен човек,

леко глуповат и не много амбициозен

От люлката на ДС до ЦРУ

но затова пък верен до гроб, той най-напред „приспа“ лидера. Попада в полезрението му, когато Борисов поема поста главен секретар на МВР през 2001 г. И бързо става негов оперативен помощник, дясна ръка, негово второ „аз“. Доган би го нарекъл „мъжка секретарка“. Няколко години по-късно, когато Борисов разбира, че човекът, на когото се е доверил стопроцентово, е „сплетник и предател, свръхамбициозен, с нисък морален праг“ (според оценката на бивши депутати от ГЕРБ), вече е късно. Връзката им е станала твърде здрава, зависимостите - опасно силни.

Хора от службите разказват, че до 2009 г., когато става вътрешен министър, Цветанов наистина е бил „напълно лоялен към мнителния Борисов“. И с пълни шепи черпи от неговите добрини. Слага лъскав костюм и маркови ризи със собствен монограм, успява да се образова, да получи признание и самочувствие по време на курсове отвъд Океана и в европартньорски служби. От Господин никой Цецо, както го нарича свойски Борисов, става господин Цветанов - вторият човек в набиращата скорост към властта партия и дори за кратко неин формален лидер. Даже се кани да стане д-р Цветанов, започвайки да пише в спортната академия
докторска дисертация на тема „Оптимизация на спортните съоръжения в София“.

„Да слушате и да знаете, че това, което ви предава Цветан Цветанов, го казвам аз“, обръща се Борисов към близо 4000 участници в учредителното събрание на партия ГЕРБ през 2006 г. Върху плещите му пада огромен кредит на доверие, за който Цветанов поема морален ангажимент с думите: „Генера- ле, ще направя възможното, за да не ви посрамя“...

Цветанов иска да е лидер на партията, да определя кои да са депутати, кои - евродепутати, и кои - кметове, има апетит да е президент, харесва му да го приемат като важен човек във Вашингтон и да се представя за най-довереното лице на фондация „Ханс Зайдел“. И го постига. Това, че не говори чужди езици, не му пречи да създава добро впечатление.

Но Цветанов не е играч. Не е умник. Няма подготовка за голямата игра. Апетитите му надвишават многократно възможностите му. И намеренията му скоро стават прозрачни. На него се приписва контролираното изтичане на скандалния запис между шефа на митниците Ваньо Танов и Бойко Борисов, в който премиерът нарежда протекции за Мишо Бирата. Целта на компромата е - от една страна, да удари по авторирета на Борисов, а - от друга, да покаже на другия вицепремиер Дянков и на шефа на митниците Танов кой кара влака. Планът му успява. Ударът по Борисов е ужасяващ. Ефектът - предстоящ. В Банкя, когато посреща бившия градски прокурор Николай Кокинов и бившия аграрен министър Мирослав Найденов, Борисов също най-вероятно е записан по нареждане на Цветанов, мислят хора на високи постове в МВР.

На многократните публични вопли на Борисов „Кой ме записва в тоалетната“ през последните дни ГЕРБ-ери

тихичко отвръщаха: „Свой, свой“

Василена Амзина, треньорка на младия лекоатлет от ЦСКА Цветан Цветанов, си спомня: „Цецо винаги беше гладен.“ В буквалния и в преносния смисъл Цветанов има огромен апетит. За власт. Иска да стане президент. И намразва Плевнелиев като свой враг, когато той влиза на „Дондуков“ 2. Не само го подслушва, както се твърди в сигнала до прокуратурата, подаден от Станишев. Но често звъни, за да му покаже, че знае за разговорите, които Плевнелиев току-що е провел. Когато
държавният глава правеше служебен кабинет, Цветанов често му се обаждал, за да го предупреждава да не взема за министър определен човек, макар че не би трябвало да знае за плановете на президента.

Цветанов създава свое лоби в партията и парламентарната група, с което плаши Борисов от разпад. Беше в лют конфликт с другия вицепремиер - Симеон Дянков,

Внимание, шофьори

и с още няколко от министрите, които подслушва и така ги държи на „къс повод“. Когато Дянков пита в прав текст Борисов: наистина ли не можеш да се отървеш от Цветанов, не виждаш ли какво става? Цветанов вече е осведомен за този разговор и за отговора на премиера. Станал неуправляем, свръховластен от СРС, в парламентарната група Цветанов се държи като деребей. За надзирател е назначена Искра Фидосова, която управлява ГЕРБ чрез една телефонна слушалка. Раздава присъди като последна инстанция.

Всъщност още преди да стане министър, Цветанов показва слабости, за които е трябвало да „светне“ червената лампичка на Борисов. Засега експремиерът твърди, че още вярва на Цветанов, макар че го е гледал изпитателно в очичките. Но защо не го е погледнал в очичките още през 2008 г. Докато гради структурите на ГЕРБ и не получава заплата, Цветанов придобива по съмнителен начин два тузарски апартамента с гаражи в столицата и вила в с. Шума. Срещу това си е затварял очите за някои действия на своя кумец и благодетел от хасковските Минерални бани Тодор Бояджиев. Така Цветанов с лека ръка оцапва ГЕРБ, а шестте му апартамента стават една от емблемите на кабинета „Борисов“. Несръчният в политиката вицепремиер се опита

цинично да пробута на обществото

версията за внезапно забогатялата тъща пенсионерка. А легитимиралият тази версия шеф на НАП Красимир Стефанов вече е депутат от ГЕРБ, набутан в парламента от Цветанов като знак за благодарност. Има прогнози, че ако Цветанов получи обвинение, може да падне и имунитетът на Стефанов.

Цветанов измами и партньорските служби. Още докато е номиниран за министър през 2009 г., той се среща с US посланика Нанси Макълдауни. В свой доклад, изтекъл в „Уикилийкс“, тя го определя като „честен полицай, готов да работи със САЩ с откритост и ентусиазъм“. Цветанов обещава големи промени в МВР и забележителни резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията още в първите шест месеца на мандата. И верноподанически моли да му пратят съветници и експерти. 

Изглежда често е навестявал посолството на САЩ, защото в друга грама на Макълдауни, няколко месеца след като поема МВР, а заедно с него и ДАНС, тя пише: „Цветанов търси нашата подкрепа и той я заслужава.“ През цялото време Цветанов има раздвоение на личността и по отношение на комунистическите служби. Истината е, че през 1987 г. той започва работа като шофьор в т.нар. Седмо управление на Държавна сигурност - Изчислителния център. Там е уреден от приятелите на баща си, за да може да получи 20% надбавка върху заплатата си. Надява се да направи кариера чрез ДС, но идват промените и Цветанов като много други ченгета се врътва на 180 градуса. От проруски става силно проамерикански настроен. Баща му Генчо Цветанов мечтаел синът Цецо да стане нещо
повече от него, но се отчаял, че произвел един физкултурник.

По стълбите на властта

Цял живот Генчо Цветанов е бил шофьор на дясната ръка на Живков ген. Григор Шопов. Казват, бил честен човек. Посветен в големите тайни на комунистическите служби (до края на живота си Шопов не сменя своя шофьор). Синът му обаче, израсъл в скута на ДС, по-късно се обръща срещу тази ДС и приятелите на баща си. Цветанов получава като завещание от баща си нещо много ценно - връзките. Материалното наследство на шофьора от ДС е скромно, а Цветанов иска да изглежда богат и преуспял в очите на красивата си съпруга Деси, също лекоатлетка като него. Цецо 

сбъдва мечтата на комплексирания мъж

по най-лесния начин - чрез властта. И точно там се проваля.

Големият крах на Цветан Цветанов като вътрешен министър е борбата с престъпността и корупцията. Доказателството - докладът на Държавния департамент от тази година. Провал е и отказът да ни приемат в Шенген. Той няколко пъти се опита да измами партньорите ни от ЕС с уверението, че правителството е направило чудеса в справянето

с престъпността и корупцията, но не успя

Провали се в опита да разкрие как австрийският лобист Петер Хохегер се е възползвал от нерегламентирани плащания от предишното правителство. Измами тези, които очакваха да намери сносни доказателства за участието на „Хизбула“ в атентата в Бургас. И „не успя да фалшифицира изборите“, така че ГЕРБ отново да управлява.

На събор със съпругата Деси.

Казват, че операцията за допечатването и извозване на допълнителните бюлетини е била изцяло ръководена от него. Но това трябва да се докаже от прокуратурата с помощта на свидетели.

Едно от най-зловещите обвинения към Цветанов не е това за кетчърите, които са слухтели поголовно по негово устно нареждане, а за „групата за мокри поръчки“, за чието съществуване разказа бившият депутат от ГЕРБ Емил Димитров. Ако про- куратурата разрови делата Цветанови, сигурно много ще мири- ше. Днес Димитров си спомня: „Още преди 3 години съм казал на Борисов, че Цветанов е углавен престъпник.“ За бившия вътрешен министър се твърди, че е „покровителствал контрабандни канали на най-високо ниво“. И в отношенията със съдебната власт Цветанов мина всички допустими граници. Опитваше да диктува реда в къщата на магистратите, да кадрува там и да лансира свои приятелски кръгове.

„Искам да задам въпрос дали има тайни общества в съдебната система, които могат да генерират всичко това, което се случва в момента, и дали може да са подвластни на политически партии. И дали за тези, които проверяват в момента, не е имало информация в службите за техните безобразия, които са правели през всичките години“, каза в края на мандата си като министър Цветанов, с което отново показа, че държи много „барут“.

Цветанов обаче е страхлив. И с главния прокурор Сотир Цацаров май си намери майстора. „Объркали сте човека!“, сопна се обвинител номер 1, когото май единствено досегашният МВР шеф не успя да измами. Развръзката предстои.

Скокът в политиката В политиката Цветанов влиза, след като Борисов го кани за зам.-кмет в края на 2005 г. когато печели кметските избори. А през 2009 г. доверчиво му дава и ключа от МВР. Усетил се вече с огромна власт - на партията, на държавното управление и на тайната информация, Цветанов прави недопустимото от гледна точка на морала - обръща се срещу създателя си. Не явно. Тайно. Скрито. Подмолно. Започва да го предава. Но на кого? Според хора от системата бившият вътрешен министър издава на партньорски служби интересна и чувствителна информация за своя лидер. Записва го нерегламентирано и го топи навсякъде, където може. Чуждите агенти са шокирани: вторият човек в държавата се опитва да очерни първия, а себе си да изкара в бяло. За себе си имат обяснение. Макар че Цветанов едва ли може да достигне до прозрението, че вторият никога не може да бъде първи. Смята, че предателството, завоалирано като „сътрудничество с партньорските служби“, е единственият начин да се задържи във властта. И защото това е лекарството срещу страха, че рано или късно Борисов ще се опита да се освободи от него. Като министър в парламента. Пост, който никога повече няма да заеме.

(в. Преса, печатно издание, брой 139 (490) от 23 май 2013)