29017 | 23 май 2013 | 13:13

Прототипът му Дончо Палавеев дарил пари за първата ясла у нас, БКП му отказала пенсия

„Пред очите на Ирина светнаха последователно обширният хол, голямата и дълга трапезария за гости, един салон, зимната градина… Скритото осветление, лъскавите геометрични повърхности от акажу, коприна и кадифе с хармонично съчетани цветове придаваха на цялата обстановка нещо приказно“.

Разкошът, елегантността и богатството на предвоенна София отдавна живеят само по страниците на може би най-добрият български роман „Тютюн“. Стъпките на тютюневите търговци, сделките за милиони, уредени над пура и коняк, шумоленето на копринените рокли на техните дами обаче още са живи на ъгъла на „Оборище“ и „Кракра“. Загледана в дърветата на отсрещната Докторска градина, от десетилетия в тихия столичен квартал се белее къщата на Палавеев. Дом на олигарси, руски генерали, немски застрахователни дружества и дори – детска градина, красавицата, кацнала срещу Софийския университет се издига в бялото си великолепие. Сякаш осъзнавайки, че всичките и стопани са не ползватели, а пазители на красотата й.

Тъкмо домът на „Кракра“ 7 вдъхновява Димов за описанията на бита на тютюневите магнати. Смята се, че нейният стопанин – тютюневия магнат Дончо Палавеев е прототипът на главния герой в „Тютюн“ Борис Морев. За героите си от романа – стария и младия Бабукчиев, писателят е черпил вдъхновение от други легендарни индустриалци – братя Чапрашикови. Интересът на Димов към екстравагантния, потънал в лукс живот на магнатите между двете войни се поражда покрай втория му баща Руси Ганев – експерт във фабриката на Палавеев.

Магнатът  чийто род носи корените си от възрожденска Копривщица поръчва да му построят дом в центъра на София в началото на 20-те години. Стилът на аристократичната сграда е арт деко, а глави на римски божества, кацнали по фасадата и до ден днешен наблюдават минувачите по „Оборище“. Не е известно кой е проектирал дома на заможната фамилия; в това се затрудняват дори от Съюза на архитектите, които не разпознават почерка на никой от архитектите, наемани в онзи период от богатите столичани. За добрия вид на дома не са пестени средства: сградата е от бял врачански камък, парапетите и стълбищата – дъбови. В Палавеевата къща има салон и трапезария с камина, помещения за прислугата и дори зимна градина с чешма. Малките наследници на Дончо и съпругата му Йовка - Семко, Лука, Тодор, Нестор и Добри си имат отделна стая за игри, където могат да редят влакчетата си.

В къщата кипи усърден обществен живот: при Палавеев редовно се събират представители не само на търговския, но и на политическия елит. Сред най-честите гости в дома е министър -председателят Андрей Ляпчев, който живее наблизо и редовно отскача до дома на приятеля си, за да си почива и да се осведомява за новините. Не по-малко активна е и г-жа Палавеева: тя е председател на женски комитет на името на княгиня Евдокия. Заедно с други дами от тогавашния столичен хайлайф тя успява да събере значителна за времето си сума – 12 милиона лева, с които се строят първите у нас детски ясли. Порасналите петима сина са изпратени в Германия, Швейцария и Франция, където завършват финанси, инженерство, агро науки, за да могат на свой ред да поемат бизнеса.

Добрият късмет изневерява на Палавеев през Втората световна война. Той е един от 40-те родни търговци, на когото се разрешава да търгува с беломорски тютюн. Въпреки че държавата уж гарантира военновременния риск, преписката се спира. В резултат магнатът губи цяло състояние – 22 милиона лева. След 9 септември положението става още по-лошо: комунистическата власт отнема на търговеца остатъка от състоянието му, гони го от дома на „Кракра“ и го интернира в Копривщица. Децата му са пръснати по света, а баща им остава в България, лишен дори от право на пенсия. Не помага факта, че копривщенския търговец е герой от Първата световна война и има дори медал за храброст. Палавеев въпреки всичко умира с висок дух, свидетелстват съвременници, и до последния момент не спира да работи за доброто на България и родната Копривщица.

Генерал поема дома след войната След като семейството на Палавееви е прогонено от дома им в столицата, къщата става щаб на генерал от Червената армия. Сегашните стопани на къщата – Британския съвет в София са категорични, че въпреки смяната на строя, военните били грижливи стопани на дома на тютюневия магнат.  А след изтеглянето на армията къщата става детска градина, с която все още са свързани спомените на много от по-възрастните столичани, отрасли в района на „Оборище“. Реституцията връща аристократичния имот на истинските му собственици – наследниците на Дончо Палавеев. От години те живеят във Франция и САЩ и вземат съвместно решение да я продадат. Собственик става германското застрахователно дружество „Берлинише Лайбен“ , което от своя  страна я отдава под наем на Британския съвет. Те надстрояват къщата с един етаж, като много внимават да запазят излъчването на оригиналната постройка. Пазят част от стълбището на тютюневата фамилия, камината им, а под един от сводовете, съхранен в оригиналния вид и до ден днешен поелите на курс в Съвета малчугани обичат да се сгушват. Една от залите в дома носи името на построилата го фамилия Палавееви. Доскоро там била библиотеката. Сега обаче целият архив е дарен на Софийския университет, поясни директорът Любов Костова.

(в. Преса, печатно издание, брой 140 (491) от 24 май 2013)