21132 | 24 юли 2012 | 16:32

Къде са четирите възможни площадки за новата ядрена мощност

Ядрени енергетици, които поначало са далече от политиката, упорито повтарят от години: „Не противопоставяйте проекта за седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ на АЕЦ „Белене“. Седми и дори осми блок - по 1000 мегавата всеки, имат смисъл като заместващи мощности на предсрочно спрените четири блока в „Козлодуй“, които осигуряваха общо 1760 мегавата.“ Така разсъждават инженери. Но дори когато те не се занимават с политика, политиката се занимава с тях.
Министерският съвет взе решение да започне подготовка за изграждане на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“,  след като прокара в Народното събрание прекратяването на проекта за АЕЦ „Белене“. Разширяването на Първа атомна се появи като компромис къде да бъде сложено оборудването, изработено от руската „Атомстройекспорт“ за „Белене“. „До момента съоръженията за първи блок са готови над 80%, а за втори - около 25%, съобщи пред „Преса“ изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Валентин Николов, бивш зам.-министър на икономиката и енергетиката и бивш депутат от ГЕРБ.

Държавната компания НЕК, собственик на площадката и на целия проект „Белене“, предложи на руския главен изпълнител три варианта за прекратяване на строителството. Първият е целият комплект за АЕЦ „Белене“ да бъде продаден в друга страна, а за новата мощност в „Козлодуй“ да се обяви търг. Вторият вариант е изработеното вече оборудване на единия блок да бъде доставено в „Козлодуй“, да се извърши препроектиране на неядрената му част, реакторът да се приспособи за работа със западна турбина с мощност 1200 мегавата и да се пусне като 7-и блок - хибриден модел, а останалите поръчани руски съоръжения да не се произвеждат или да бъдат продадени. Третата възможност е отношенията между НЕК и „Атомстройекспорт“ да се уреждат в съда, а седми блок да върви самостоятелно по своя път. Засега и българската, и руската страна смятат този вариант като най-неприемлив.

Икономическият министър Делян Добрев очакваше изборът между трите възможности да бъде направен до края на юни. Решение обаче още няма. Според Валентин Николов, който е активен участник в преговорите, „има известно смущение в системата“ - руската страна изчаква да разбере дали АЕЦ „Белене“ може да се възроди като частен проект на западен инвеститор.

Изявление, че такъв кандидат има, беше направено в началото на юни от председателя на Българския атомен форум „Булатом“ Богомил Манчев на годишната конференция на организацията. Оттам посочиха като потенциален инвеститор Пенсионния фонд на американската армия. Има ли писмо за намерения от този кандидат? По запитване на „Преса“ Министерството на икономиката, енергетиката и туризма направи преглед на цялата кореспонденция на НЕК, а и на своята. Деловодствата не намериха такова писмо. „Ние инвеститора не го знаем кой е“, отбеляза Валентин Николов. При срещата му с екипа на вестника в неговия кабинет е и евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев, инженер, дългогодишен служител на АЕЦ „Козлодуй“. „Трябва да видя, да поговоря с Манчев. Защо ги прави тези изявления? Само внася шум в системата.“ От години Уручев участва във форумите на „Булатом“, но тази пролет пропусна. Нямаше удобен полет от Брюксел, обясни той. Двамата с Николов биха искали 7-и блок на „Козлодуй“ да се развива като самостоятелен проект. Но признават, че сега се изчаква развитието по „Белене“. Докога? Времето ще покаже.

Междувруменно в Деня на Европа - на 9 май тази година, централата учреди дружество „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ с капитал 2 млн. лв. Това е проектната компания, която ще работи за изграждането на седми блок. В борда на директорите влизат зам.-министърът на финансите Владислав Горанов, шефът на държавната мегакомпания Български енергиен холдинг Михаил Андонов и 34-годишният доскорошен служител на икономическото министерство Любен Маринов, сега изпълнителен директор.
Българската страна не бърза в преговорите с Русия за „Белене“, но АЕЦ „Козлодуй“ и неговото дъщерно дружество „Нови мощности“ не бездействат по проекта за 7-и блок. В архивите на дружеството се пазят скици не на една, а на 4 потенциални площадки за разширяване на централата. Нейните служители например винаги са знаели, че срещу пети и шести блок има място за още един-два реактора. Теренът там е толкова добре проучен, че когато испанската „Ибердрола“ е поканена през 2007 г. от „Козлодуй“ да изследва възможностите за изграждане на нова мощност, това място изобщо не е включено в анализите. Ясно е, че става. „Ибердрола“ проучва три други площадки, а тази - „най-старата“, сега е включена като четвърта. Терените 1 и 2 са на изток от съществуващата площадка на АЕЦ „Козлодуй“, а 3 и 4 - на запад от нея.
„За да разположим един блок, ни трябват около 100 декара земя, а на всеки от проучваните терени имаме много повече. Ето тук - 550 декара. Тук - също“, показва на скицата Иван Андреев от проектната компания. Най-старата площадка е изцяло собственост на АЕЦ „Козлодуй“. Останалите покриват отчасти земеделски земи, частна собственост. Макар че са близо до оградата на АЕЦ, те и в момента са обработваеми. На тях се отглеждат жито, царевица, рапица, слънчоглед. „Няма проблем. Има камери, наблюдава се“, обясняват домакините. Местната ловна дружинка най-добре познава площадка номер 1. Тя е на север от студения канал, който доставя вода от Дунав за охлаждането на реакторите. В шубраците зад канала се въдят фазани. Но козлодуйските ловци предпочели местността да стане площадка за нов блок, стига основата да е достатъчно здрава, за да издържи конструкцията. Все пак 1000-мегаватовият реактор за „Белене“ е близо два пъти по-тежък от козлодуйските хилядници заради допълнителните системи за безопасност и физическа защита.

Площадка 2 е край пътя, по който допреди години минаваше основният трафик от автомобили към Козлодуй. По време на Косовската криза през 1999 г. той беше затворен, а колите използват обходен път, наричан още Панорамния - от него се разкрива най-пълна гледка към цялата АЕЦ „Козлодуй“.
Площадка 3 се пада в нивите на северозапад от централата. В далечината зад нея се виждат жилищните блокове на Козлодуй. „Стъпвайте внимателно. В трънака има смокове“, предупреждават служители. Дивата природа, изглежда, е доволна, че районът се пада в охраняваната зона около АЕЦ.

„В момента организираме паралелно три процедури за 7-и блок. Обявили сме търг за геоложко проучване и избор на площадка. Отделно сме уведомили Министерството на околната среда и водите и ще започнем процедура за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Избираме и фирма, която ще извърши предпроектното проучване“, казва Валентин Николов. Пет кандидата вече са подали оферти за проучването - американската компания „Уестингхауз“, френската „Арева“, консорциум между „Арева“ и японската „Мицубиши“, българската „Риск инженеринг“ и американската „Уорли Парсънс“, консултант на АЕЦ „Белене“ и на газопровода „Набуко“.
Офертите на кандидатите още не са отворени заради едно административно усложнение. Според становище на Агенцията за обществени поръчки проектната компания „АЕЦ „Козлодуй“-Нови мощности“ не може да бъде възложител на обществени поръчки, защото няма лиценз. Затова тези дни АЕЦ „Козлодуй“ ще приеме вътрешни правила, които да уредят работата по конкурса за предпроектното проучване. Изпълнителният директор на централата Валентин Николов очаква първа копка за седми блок след три години, а пускане в експлоатация на новата ядрена мощност - през 2022 г.