22678 | 27 май 2013 | 09:21
Животновъдството ни е сринато, българското производство на свинско месо не може да покрие дори 30% от вътрешното потребление. Защо го докарахме дотам, г-н Караманов?
Болно ми е за всичко, което се случва със селското стопанство и особено с животновъдството. Това се дължи на безхаберието и неадекватното управление на неквалифицирани държавни чиновници, които дърпат бизнеса назад. С малки изключения в повечето случаи те не осъзнават последиците от своите действия, които превръщат България в консуматор на чуждестранни стоки, а нашият производител отстъпва пазар в собствената си държава и стимулира чужди икономики.
Огледайте се в големите супермаркети и вижте колко малко храни са родни. Веригите защитават интересите на държавите, от които произхождат, и реализират у нас нискокачествени продукти, като се възползват от ниския стандарт на населението. Тези стоки трудно биха се продавали на техните пазари, защото западноевро- пейските потребители държат да се хранят здравословно. Навън обаче ревниво си пазят производителите. Например търговската верига в Париж няма право да продава хранителни продукти, които са произведени в радиус над 180 км, и така защитават местните фермери. Само това, което го няма в този периметър, може да се достави от по-далеч.
Но проблемът у нас не е от вчера, нали?
Първият удар нанесе контрабандата със стоки и суровини. Ако не бях се сблъсквал директно с този проблем в годините на прехода като заместник генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба (2001- 2002 г.), може би нямаше сега да говоря толкова остро. Няма да забравя как депутати от една политическа партия лобираха за доставка на консерви от телешко със съмнение за „луда крава“.
Знам как се покровителстваше вносът на месо от ембаргови за нас държави по това време - Китай, Индия. Синът на бивш министър лично ми каза, че няма смисъл да се противодейства на контрабандата, защото далаверата от един контейнер с 25 т месо е 60 000 лв. Помня как се манипулираха обществени поръчки и изкуствено се завишаваха цените, а аз трябваше да играя ролята на бушон. В един момент разбираш, че си сам и не можеш да се пребориш, защото няма обща воля за противодействие.
Не сме стигнали много по-далеч за две десетилетия. В момента страната ни е рай за контрабандата с плодове и зеленчуци, месо и т.н. Може ли властта да противодейства на тези нелегални продажби?
Така е, днес по-голямата част от контрабандата с месо е с произход ЕС. Пратката тръгва от някоя европейска държава като редовна стока. Но след като пристигне в България, често една част от нея се реализира в сивия сектор. Сами се досещате, че 20% ДДС и 10% корпоративен данък не са малка печалба за контрабандните канали. Не мога да разбера какъв е проблемът на държавата да регистрира на границата всяка пристигаща партида месо. Да се проследи къде отива и за какво ще се използва. И да си гарантира вземането на данъците и таксите от вносителя. Но този нелегален внос създава нелоялна конкуренция и отнема пазарната ниша на коректните доставчици. В България бяха създадени свинеферми с модерно оборудване и нови технологии, съобразени с изискванията за хуманно отношение към животните. Внесоха се високопродуктивни породи. Продукцията ни по нищо не отстъпва на качеството, което постигат в старите членки на ЕС. Всичко това е постигнато със сериозните инвестиции на фермерите, които сега едва оцеляват. Не разбирам защо е това пренебрежително отношение към българския производител в собствената му държава.
Темата с водата в пилето разбуни много духове. Вие какво мислите?
Всички сме свидетели, че пилешкото месо преди около половин година се продаваше на пазара с около 50% инжектирани разтвори. Това е много опасно за здравето на хората и не вярвам в някоя друга държава да се допуска. Правилно Българската агенция по безопасност на храните ограничи опасната концентрация на тези коктейли в пилето. Направи го обаче само за българското производство, но не и за вносното. Тази наредба трябва да претърпи промяна, в противен случай поставя българското пиле в неравностойно положение с продукта на чужди производители. Това неадекватно решение е взето или от незнание, или е продиктувано от нещо друго. Защо властите допускат внос на месо, което не отговаря на изискванията, поставени пред българските продукти? Отговорите могат само да се предполагат.
Предстои промяна на правилата за субсидиране на аграрния сектор в целия Европейски съюз. Какво трябва да се случи у нас, така че европейската подкрепа да работи в полза на българския интерес?
Говорим за европейско финансиране, за европейски средства, а всъщност една част от тях са годишният влог на страната ни в общия бюджет на Европа. Трябва да използваме рационално този ресурс в направленията, които имат остра нужда от подкрепа. За това е необходима политика за подпомагане на фермерското земеделие, такава каквато има в ЕС. Сега в новите страни членки се плащат субсидии на единица площ, а в старите - на стопанство. Затова през последните пет години у нас беше субсидирано арендаторското земеделие, което не разполага със собствена земя и няма интерес за трайни инвестиции. Заради различното стимулиране на секторите започна да се променя и производствената структура в селското стопанство.
Затова толкова остро реагират животновъдите и млекопроизводителите в страната. В България липсва фермата. Няма национална стратегия за стимулиране на важни за страната аграрни продукти, които носят добавена стойност и пълнят бюджета. Не е лошо да бъде стимулирано зърнопроизводството - това е основен междинен продукт, който е в основата на производството на месо, на хляб и т.н. храни. Но е важно зърното да бъде преработено на територията на страната в краен продукт. Така ще има добавена стойност и ще се отворят нови работни места. Затова схемата на подпомагане трябва да се промени. Задължително да има стимулиране и на другите сектори в селското стопанство. В противен случай ще се развива монокултурно земеделие. В същото време ще се разчита на вносни суровини - месо, мляко, плодове, зеленчуци.
Но тази година за първи път държавата отдели 50 млн. лв. за свине и птици. Все пак беше поставено началото на промяната.
Така е, казахме си - не е много, но идеята е хубава, ще поемем глътка въздух. Обаче на някого му се сториха много тези пари и реши да ги ореже. В края на миналата година еднчаст от тях отидоха за заплати на служителите в Българската агенция по безопасност на храните и за покриване на задължения към екарисажите. През тази субсидиите също бяха съкратени с 38%. Обяснението беше, че животните са се оказали повече и няма да стигнат парите. Наистина тези
субсидии извадиха на светло 300 000 прасета, което е една трета от сектора. Това е много голям ефект, защото всички виждаме с какви мащаби е работила сивата икономика в свиневъдството. Защо тогава не се направи обратната сметка, че тези излезли „на светло“ животни наливат допълнително в бюджета около 17 млн. лв. от ДДС и около 1 млн. лв. от ветеринарни такси. Това са 82% от разпределените през тази година 22 млн. лв. в сектор свиневъдство! Подобни необмислени действия ограничават и свиват обемите на бизнеса. Губи се интересът за инвестиции в животновъдството и изграждане на нови обекти. Скоро ще дойде време, когато няма да има достатъчно пари за заплати.
Веднага ще ви контрират - няма пари в държавата.
Въобще не желая да слушам подобни оправдания, че нямало пари за това или онова. Вярно е, бедна държава сме, но и много се краде. И ще го кажа в прав текст: крайно време е да се спре източването на бюджета чрез субсидиране на несъществуващи животни от виртуални стада овце и говеда. Тези откраднати милиони биха могли да подпомогнат изоставащите сектори - животновъдство, птицевъдство, зеленчукопроизводство. И още: защо бяха закрити контролно-диагностичните лаборатории в повечето областни дирекции към агенцията по храните? От 85 останаха само осем. На пръв поглед изглежда, че има желание да се намалят разходите на агенцията, но всъщност се създаде филтър за намаляване на постъпленията в бюджета. В противоречие на европейското законодателство за осъществяване на граничен лабораторен контрол бяха закрити лабораториите във Варна и в Бургас.
А кой контролира на границата?
Изключително държавните дейности за опазване външните граници на Европа от доказани заразни болести по животните чрез т.нар. златни локви бяха отдадени на частна фирма. Важно е също да се отговори защо липсва желание да се намалят разходите за екарисажната дейност? В момента годишно държавата дава над 10 млн. лв. Отделно месопреработвателните предприятия заплащат услугата за обеззаразяването на страничните животински отпадъци. Има решение общините също да плащат за това. Защо няма желание да се прилагат новите методи за утилизиране (унищожаване) на страничните животински отпадъци? Тези екологично безвредни технологии са одобрени от ЕК с решение от април 2012 г., а цената е около 50 000 евро за брой. Може да се определи колко са необходими на отделните общини и покупката да стане чрез европейски програми за подпомагане.
(в. Преса, печатно издание, брой 141 (492) от 27 май 2013)
Мобилна верси
RSS
