15266 | 28 май 2013 | 07:37

Разговор с проф. Фредерик АНТОАН за медиите, духовенството и лошите новини

Професор Антоан, в книгата си ''Голямото недоразумение'' говорите за проблемите в комуникацията между църквата и медиите. Ще разясните ли тезата си?

В изследването си наблягам на Католическата църква, но смятам, че то е може да се адаптира към всяка друга религиозна институция.  Смятам, че църквата не общува правилно с журналистите. Ако институцията държи да има връзка със света, трябва да промени това. Духовенството мисли, че е неразбрано. То не се интересува от медиите, смята, че онова, което другите казват, не го засяга. Журналистите очакват нещо от църквата, а тя им дава друго, следователно те не намират пресечна точка.  Изключение правят важни събития като оставката на Бенедикт и избора на Франциск за нов папа. В такива случаи църквата общува със света, но на повърхностно ниво. Бях в Рим, когато кардиналите избираха нов духовен глава на Ватикана. Видях, че от техническа гледна точка църквата осигури всичко, за да могат медиите да отразят случващото се. Оттам насетне обаче станахме свидетели на шоу. Църквата смята, че журналистите искат спектакъл, и им го предоставя.

Смятате ли, че духовниците правят това, за да не засягат важни проблеми като този с педофилията, например?

Точно така. Духовният елит, разбора се, отговаря на въпроси, свързани с този скандал, или за мястото на жените в църковната йерархия, но отново на повърхностно ниво. Църквата смята, че тези  теми са второстепенни и несъществени и решава, че няма да им обръща голямо внимание. Тя няма реална представа за света днес. Това личи и в думите, които употребява – те не носят духа на съвремието. Речта на духовниците е от друго време. Да вземем за пример Библията, на която се позовават. Тя е написана за хора, които живеят в аграрно общество – в нея има селячество, което култивира земята си, няма технологии, всеки работи за общото благо. Днес всеки работи за себе си. В този смисъл образите в Библията не са актуални. Когато свещеник чете меса, той говори или пее на латински. Това са думи, които не значат нищо за миряните!

Да се замислим и над друго – Църквата е единствената голяма съвременна институция, в която ръководството не се избира от хората. Във Ватикана избират кардиналите. Той обаче е и държава, в която мнозинството няма право да избере държавния си глава! В православните страни е по същия начин – митрополитите, а не Вие лично избирате патриарха си. Ето защо в Църквата няма демокрация.

Бенедикт обаче създаде свой акаунт в Туитър. Това не беше ли опит за ''излизане от черупката''?

Когато човек иска промяна, една от възможностите е да промени начина на комуникация. Другата е да промени  съдържанието. Представете си красива опаковка. Отваряте я и ахвате – какво има вътре? Нищо. Това е проблемът и с Туитъра на Бенедикт. Той не променя съдържанието, а формата. Това е средство, чрез което Църквата симулира комуникация.

Смятате ли, че новият папа ще промени нещо в това отношение?

Той говори разбираемо. Истината обаче е, че отново променя само формата.

Медиите обаче имат и други проблеми, освен комуникацията с църквата, нали?

Разбира се. Най-сериозно е положението в пресата, особено в ежедневниците. То не е добро, но така е в цяла Западна Европа. Тиражите спадат все повече и това създава проблем за предприятията, които се занимават с отпечатването и продажбата им. Оттук идват и съкращенията на персонал, и нежеланието да се наемат нови хора. Обикновено уволняват по-възрастните журналисти, а на тяхно място остават младите. Това се прави, тъй като по-опитните струват по-скъпо.

Парадоксално е, че при спадащите продажби се наблюдава феномен – все повече хора четат вестници. Това е така, тъй като вестникът не е само хартиено издание – той се чете и в Интернет: на компютъра, смартфона, таблета. Има издания, които подаряват на читателите си таблети, за да могат да ги следят и във виртуалното пространство. Въпреки това и те изпитват трудности – хората все още нямат тази култура и устройствата не се грабят като топъл хляб. Вестник ''Льо Соар'', освен на книжното тяло, излиза и в специално издание за таблет всеки ден. Друга причина за спада в продажбите е липсата на реклама, която дойде с икономическата криза

В такъв случай можем ли да констатираме ''смъртта'' на печатните издания? Видяхме и какво се случи с ''Нюзуик''.

Онова, което стана с ''Нюзуик'', е специфично за САЩ. В Европа нещата не стоят точно така. В Америка делът на рекламата в Интернет вече е 30 %. В Белгия този процент е 10. Въпреки това и на нашия континент има издания, които изчезват. Такъв е случаят с ''Франс Соар''- много популярен парижки вестник. Разпространението му спадна драстично, собственикът спря хартиеното издание, остави само интернет версията и в крайна сметка след 6 месеца изданието беше закрито. Обяснението е в това, че тематиката на вестника беше много специализирана и ако нямаш нужда да видиш нещо конкретно, не би започнал да ровиш в мрежата, за да откриеш онлайн изданието. Има толкова много вестници, с които да го замениш.В този смисъл ''Нюзуик'' е нещо различно. Собствениците решиха, че марката е толкова добре позната, че могат да си позволят електронно издание. Не сгрешиха. Други регионални вестници в САЩ пък имат всекидневен брой само онлайн, а веднъж седмично излизат и на хартия. Не смятам, че пресата умира, но се мултиплицира в нови форми, всяка от които носи специфика на и на съдържанието.

Медиите в Белгия имат ли проблеми с финансирането и собствеността? У нас това са дискусионни въпроси.

Малка част от парите на вестниците идват от държавата. Проблемът обаче е другаде - той идва не от произхода, а от недостига на средства. Изданията не съществуват самостоятелно. Едно предприятие печата вестници, списания, поддържа радиостанция, телевизионен канал... Собствениците се опитват да балансират, т.е. да разпределят парите между всички тях. Вестникът е само елемент от цялото. Освен това тези предприятия са амбицирани да имат международно влияние – един от безплатните вестници, които раздават във вашето метро, например, е част от белгийската група ''Росел''. Тя притежава издания и във Франция. В този случай ''Росел'' използва държавната субсидия не за да развива дейност у дома си, а зад граница. Ясно е откъде идва останалата част от средствата - всички предприятия подават отчети към Националната банка на Белгия. Така става ясно на кого е вестникът, колко струва поддръжката му.

Радиото също изпитва трудности. В свое изследване върху него пишете: ''То е изоставено от академиците и изследователите от десетилетия насам''. Защо тази медия е подценена и как виждате бъдещето й?

Все още най-важната медия в света е радиото. В Африка и Южна Америка,например, всички слушат радио. За да го правите, не е нужно да купувате вестници, да знаете да четете, да имате телевизор и антена, да плащате кабелна, да сте свързани с интернет, да отделяте средства за ток, тоест радиото е най-достъпната медия. Тя се появява след Първата световна война, през 1920 година. До 1950 тя има монопол сред аудиторията. Тогава са правени и първите проучвания, свързани с радиото. После идва ред на телевизията и всички обръщат поглед към нея, смятайки, че не могат да кажат нищо ново за радиото. Така то потъва в забвение.

Тази медия обаче продължава да се развива. От 50-те до днес радиото се е трансформирало. Променили са се музиката, разпространението, техниката му. Появиха се тематични радиостанции. Радиото влезе в интернет. Интересът към него се възражда някъде от 2000-та година.

Относно бъдещето – то е свързано с техниката, с глобалната мрежа, с дигиталния свят. Проблемът на радиото в сравнение с другите медии е, че разпространението е ограничено. Някои смятат, че с дигитализацията това ще се промени и радиото ще има повече пространство. Има страни, които се опитаха да създават дигитални радиостанции, но не се получи. Хората не си купуват специалния апарат, който е необходим, за да ги слушат. Само Великобритания имаше известен успех, но и там има проблеми. Държавите в Северна Европа преминаха към дигитализация на радиото, но сега се връщат към първоначалния му вариант.

Слушаме радио навсякъде – в кухнята, на улицата, в колата... Много трудно е да промениш нещо, което е толкова разпространено, и да рискуваш. Така че не трябва да се бърза - да се правят само малки технологични промени.