23055 | 29 май 2013 | 07:47

Над 1,5 млн. дка пасища са раздадени на хора без право

Проф. Станков, вие сте ректор на Тракийския университет в Стара Загора, а ваш колега - ректорът на Аграрния университет в Пловдив, е номиниран за министър на земеделието. Какво ще кажете за проф. Димитър Греков, още повече че той е и ваш заместник в Бизнес-научния съвет, който създадохте?

Не знам как ще прозвучи, ако го кажа, че ние освен колеги сме и приятели. Работили сме по общи програми, много неща ни свързват и съм готов да му помагам с всички сили и средства. Освен това смятам, че проф. Греков е много подготвен специалист и е отлично попадение.

Какво ще завари той, когато официално влезе във ведомството?

При всички случаи ще влезе в едно по-спокойно ведомство. Ще призная, че имаше доста голямо напрежение: животновъдите бяха обезпокоени заради наредбата за растителните масла в млечните продукти. Спомняте си, че обществото беше настръхнало заради избора на фирма, която трябваше да обеззаразява на границата. Пчеларите пък бяха доста притеснени заради препаратите, които по-късно бяха забранени. На петия ден трябваше да отида в Брюксел и успяхме да защитим около 90% от българските искания. Трудно, обаче мога за два-три месеца да променя изключително тежкото състояние на животновъдството. Разрушена е хидромелиоративната система, за което носят вина всички правителства през прехода. Говорим, че приоритет ще бъде производството на плодове и зеленчуци, но как става това без вода? В доста неблагоприятна ситуация са малките ферми. Стимулират се производители, които имат 10 и повече говеда, с 50 и повече овце и кози. А по-малките, които отглеждат 40-50% от животните, са оставени в безпомощно състояние. Освен това в продължение на много години са раздавани земи и най-вече ме тревожи, че пасищата са отишли при хора, които нямат животни. Голяма част от ливадите са дадени на хора, които имат много имоти и сега без да отглеждат животни, просто си получават субсидии.

За какви площи става дума?

Земеделските стопани ползват 150 761 хектара (1 507 610 дка) ливади, които са им предоставили общините. В рамките на тези площи са поискани субсидии за животни, отглеждани върху 77 593 ха (775 930 дка). Това означава, че останалите 73 168 ха (731 680 дка) не се ползват за паша. Положението с държавния поземлен фонд е следното: раздадени са 118 361 ха (1 183 610 дка), само 37 743 ха (377 430 дка) се използват от животновъди. Останалите 80 618 ха ( 806 180 дка) са при хора с друг бизнес. Моята сметка показва, че 153 786 ха (1 537 860 дка) се използват от хора без животни. Но тези хитри „предприемачи“ си получават европейски субсидии за тези площи. За 2012 г. това бяха 26,50 лв. на декар - толкова, колкото се дава за декар пшеница, домати, овощна градина. Затова предлагам на следващото правителство да направи пълна ревизия на държавния и общинския поземлен фонд.

Понеже все още не е готова Програмата за развитие на селските райони, която трябва да действа от началото на следващата година, има ли опасност 2014-а да бъде нулева и земеделците да не могат да кандидатстват със свои проекти?

Доста сме поизостанали. Спешихме нещата до максимална степен. Заради това забавяне освободих досегашния изпълняващ длъжността директор на дирекцията Никола Христов. Но трябва по най-интензивния начин да продължи разработването на Програмата за развитие на селските райони. Първоначално се говореше, че трябва да е готова до края на май. После се даде отсрочка до септември. Надявам се да не е фатално закъснението. Но истината е, че още преди една година е трябвало да започне подготовката.

Какво ще посъветвате следващия министър - кои сектори да бъдат финансирани приоритетно?

Изграждането на хидромелиоративната система е първото нещо, което трябва да се субсидира. Ако не разрешим проблемите с напояването, няма да има нормален сеитбооборот. Няма да имаме грозде, плодове и зеленчуци, нито достатъчно фуражни култури, защото трябва да се напояват. Много е важно да се стимулират по-малките ферми и сме подготвили специална наредба за това. Ще предложа да се увеличи субсидията за плодове и зеленчуци, да има специална мярка за планинското земеделие и животновъдството. Много е важно да се обмисли изграждането около големите градове на пояси от ферми с млечни и месодайни животни, така както е в западноевропейските държави. Предлагам още децентрализация за Държавен фонд „Земеделие“ . Трябва да се облекчат тези мъчителни тромави процедури по кандидатстванията, да има екипи, които да ходят по места и да се помага на хората.

(в. Преса, печатно издание, брой 143 (494) от 29 май 2013)