32254 | 29 май 2013 | 11:13

В кабинета липсват само представителите на гражданските протести. Ама вината си е тяхна - „старците“ сръчно ги вкараха в схемите на статук

В понеделник една симпатична вестникопродавачка на достолепна възраст отказа да ми вземе пари за в. „Преса“. Била решила да ми го подари, защото предния ден при Кево във „Всяка неделя“ съм се бил показал оптимист за бъдещето на „нашето правителство“.

Макар и все още без да зная окончателния му състав, се опитах да й обясня, че то май няма да е много „наше“. Останах обаче с впечатлението, че тя хич не се убеди в аргументите ми. А аз се снабдих с вестник на аванта.
По-късно вече

научих и състава на „нашия кабинет“

И оттогава не спирам да се чеша по главата - „наш ли е, както твърдо беше убедена другарката, или пък просто шашав?
В България обаче неизменно е в сила един железен принцип - колкото по-шашав изглежда, толкова всъщност е по-нормален. И обратно...
Въртят ми се пред очите поне три равнища за възможен анализ.

Първото е за политическите бои на иначе експертното правителство. Ами там има всичко! БСП (Вигенин, Стойнев), ДПС (Адемов, Георгиева), СДС (Стоянович, Василева), “Гергьовден“ (пак те), ГЕРБ и ЛИДЕР (Папазов), Движение „България на гражданите“ (Златанова).
Май ми се губи само „Атака“. Но тя пък може да се окаже в ролята на скритото оръжие...

Че то наистина си стана „кабинет на националното единство“! Което е една от най-важните гаранции за евентуалния му дълъг живот.
Липсват само представителите на гражданските протести. Ама вината си е тяхна - „старците“ сръчно ги вкараха в схемите на статуквото, където те генетично не виреят.
Второто равнище е „И замириса на море“. И то замириса главно на Варна - града, в който Бойко спечели убедително.
Понякога трудно разбирам логиката на българите. Протестите срещу ГЕРБ тръгнаха от Варна, а тя си предпочете ГЕРБ. БСП отвърна на удара, като направи министри трима „морски“ от ВНВМУ „Вапцаров“. Ха сега де!
Защото, от друга страна, Варна наистина си се гордее с „нейното Морско“. И като че ли хитро я неутрализираха. И като инициатор, и като евентуален следващ генератор на протестите.
Впрочем

замириса и на болница

Други трима министри са доктори, като двама от тях - и практикуващи.
И тук се качвам на третото равнище - за персоналния състав на правителството.
Започвам с дамите. Това, че гинеколожката Таня става министър на здравеопазването, е добре. Преди години на един Бабин ден в 4Грозд“ нашата мъжка компания й даде висока оценка по външен вид.

Неотдавна пък моя близка я оцени и като добър професионалист. Бъркала там, където й е местоработата, много елегантно. С презерватив и лубрикант, та „боляло по-малко“.

Бих я посъветвал оттук нататък като министър да замени и двете „обезболяващи“ помощни средства. Здравеопазването ни вече е на такова дередже, че има нужда да бъде изстъргано отвътре с три пръста, оваляни в пясък. И дано да насъберат сили. И самата Таня, а покрай нея - и здравеопазването.
Втората е Клисарова. Видях от CV-то й, че е станала професор преди

„частният министър“ Игнатов

да зарази с епидемията „научни титли“ цялата ни академична общност. Мотивите му бяха очевадни - легитимация на любимите му частни ВУЗ, за да се сдобият със собствени научни съвети и да си произвеждат „независими“ от държавата професори, доценти и „доктори по“.

Другото, с което той зарази висшето образование, е рязкото свиване на държавната субсидия за студентите. Пак с ясни мотиви - в частните ВУЗ си прибират свръхвисоките такси, а държавните такива да си се давят. Нищо че в пъти превъзхождат във всичко - от брой на студентите до качество на преподаването и научната продукция.
Третото негово поражение беше с т.нар. делегирани бюджети в началното и средното образование. В резултат не толкова „парите следваха ученика“, а директорите преследваха децата, за да ги запишат при тях и да приберат субсидията...

Та се нароиха и неучещи циганета, водени обаче като „редовни ученици“. Че дори и мъртви „емигрантски души“...
Та само тия три неща да пипне професорката, и ще тръгнем много по-успешно към изпълнението на „критериите от Лисабон“. И на европейската „Програма 2020“.
На третия доктор, моя приятел Хасан, по традиция беше отредено най-трудното министерство - социалното. То наистина е като необезвредено минно поле.

Мой приятел - кмет на малко градче, ми разказваше, че в края на всеки месец родолюбиво настроените цигани започват да реват: „Дай социалните помощи!“. И като ги получат, ги изпиват в кръчмата. После по традиция набиват жените си и правят по още едно дете. И пак започват да чакат деня, в който да ревнат: „Кмете, дай социалните!“.
Сега, ако Хасан не спре тази порочна практика, на свой ред ГЕРБ и „Атака“ ще ревнат: „Ето, той покровителства циганите!“ Демек, видяхте ли, че ДПС малтретира нас, българите, за сметка на малцинствата, които ни ядат от парите!



Много ми е ясен този сценарий. Даже и анестезиолог като д-р Адемов трудно би се справил с него.
За Вигенин пък да не говорим. Подозирам (но с радост), че той ще се опита поне малко от малко да реабилитира незаслужено обидените от предишните управници дипломати.

Не познавам от Сол Полански насетне (а вероятно и преди него) посланик на САЩ, който да не е бил и явно или тайно свързан със секретните служби на своята страна. А и докладите, изтекли в „Уикилийкс“, на един (примерно) Пардю го доказват по най-убедителен начин.
Но в това си има и здрава логика. На Родината се служи с всички средства, нали?
Тук обаче ми се налага да се замисля. По принцип една партия, като дойде на власт, слага ръка върху трите ключови министерства - на финансите, външното и вътрешното.
Добре, ръката на самия Орешарски е видна в първото. На Станишев - във второто. А МВР?

Принципът при всички демокрации

е - в него министърът е политическата фигура, а професионалното ръководство (главен секретар) е лице „от вътре“ на ведомството, т.е. „занаятчия“. Впрочем този принцип беше спазван и в България от 1990 година насетне.
Не обаче и сега. И тук започват питанките.

Все още за мен тънат в неясноти мотивите, с които Йовчев си подаде оставката като шеф на кабинета на президента „по лични причини, които го карат за излезе от политиката“. Това - преди месец. Е какво тогава днес го убеди да „влезе“ обратно в нея?
Първият вариант е, че това е начин новото правителство да протегне ръка и към държавния глава. Ама няма много логика да е това - очевидно Цветлин си е тръгнал от президента заради нещо, което дълбоко го е засегнало.

Остава тогава второто. Опитен партиен деец от БСП ми обясни, че тактиката на БСП при всяка номинация е да хване (и да държи) с нещо потенциалния опонент. Дали пък Йовчев не знае за президента някои неща, с които БСП да го завърже на верижката си?
И така спокойно Орешарски да изкара пълен мандат.

Още повече че в България неизменно е в сила и едно друго правило - че онова, което изглежда постоянно, се оказва временно, докато с времето временното (с извинение за тавтологията) става постоянно...

(в. Преса, печатно издание, брой 143 (494) от 29 май 2013)