24801 | 3 май 2012 | 15:39

Игра на умрели лисици от Кеворк КЕВОРКЯН

Може би дори без да го съзнава, една водеща зададе най-важния въпрос на отстранения Трайчо Трайков: „Какъв е интересът на министър Младенов да ви натопи пред премиера?“
Краткият наш коментар трябва да бъде: Ами, много просто, някои хора живеят заради това удоволствие, нищо друго не ги привлича повече. Отговорът на Трайков, макар и не толкова ясен, отново доказа, че ако не друго, той е човек, който успява елегантно да каже онова, което други биха усуквали със сто думи, за да може пак и пак да спасят кожите си. Спасяването на кожата е основният мотив в политиката на Прехода, и то с цената на всичко. Съмнявам се, че паметта ви е задържала  образа дори на един човек, който през последните две десетилетия сам, доброволно и с достойнство се е оттеглил от политиката. Няма такъв - болшинството от тия хора, веднага след като се появят на сцената, сякаш ги подлагат на

някаква специална лоботомия
при която отстраняват онзи център, в който се формира чувството за чест.
Преди няколко седмици, в едно съвместно приключение в „Дарик“, попитах Бойко каква външна политика прави всъщност Младенов. И, естествено, не получих ясен отговор, той не е даден и досега. Това, изглежда, е най-строго пазената държавна тайна, която „Никито“, както го нарича Бойко, ще отнесе в следващото си превращение. Но с оставката на Трайков получихме едно безпрецедентно, дори за дивите години на Прехода, свидетелство за коварството на Младенов. В българския Хаос единственото видимо нещо е угодничеството на хора като него. Ние се лутаме от една към друга временна нужда на Трайното Българско Угодничене, нищо повече. Воден от тази нужда, и Плевнелиев не спомена Русия на 3 март. Скоро ще доживеем и деня, когато някой главанак ще ни съобщи, че Турция е освободила България. Да се върнем при Никито. 
И разсилните във външно министерство знаят кой организира правителствените посещения. Сега обаче трябва спешно да ги съберат и да им втълпят, че за тях отговаря икономическото министерство. Извън всичко друго екскурзията в Катар даде на публиката едно ценно преимущество - вече е ясно, че Младенов е един фигурант, който има природния дар да остава незабелязан, да се слива с фона, какъвто и да е той, за да останат винаги ненакърнени интересите му. В нито един друг министър досега не е било видимо толкова отчетливо желанието да преследва единствено своите интереси. Той сякаш е някаква издънка на

типаж, подобен на кремълския вожд Суслов
някакво политическо суекоподобно, чиято цел е да оцелее при всички обстоятелства.
Жалко, че вече удариха теслата на сайта „Уикилийкс“, иначе след време вероятно щяхме да останем изумени от дописките на западните дипломати за същия Младенов. Този човек прави политика в кабинетите на посланиците, нищо повече и нищо друго. Винаги внимателен и гъвкав като змиорка, той не оставя никакви следи след себе си - до Катар. И всъщност, представя ли си изобщо Бойко какви ги дрънка Никито за него самия, как оценява ролята и действията му?
А най-нелепото е, че такива разговори с чуждите посланици  може да ги води всеки - стига да е безчестен към страната си. България никога няма да изчисти образа си пред света - защото от две десетилетия насам хитреци се препитават, и то добре, с надуването на балони с отровни лъжи по неин адрес. И при това истински позорното се скрива - например, че сме хрантутили убийците на Арафат или сме наливали пари за терористични псевдоосвободителни движения. Това вече е забравена и дори забранена тема, понеже засяга и татковците на такива като Станишев. А се връзват други фльонги - например за покушението срещу папата, една от елементарните делнични игри навремето на чуждите централи, от която и те набързо се отказаха. Обаче и подобни твърдения са нищо в сравнение с ежедневните мръсотии, с които днес замърсяват лицето на България. Каквито и усилия да бъдат полагани - дори да се превърнем в най-послушния ученик на Европа, дори да се държим като дебили, никога няма да успеем да компенсираме внушенията на местните донори на лъжите, никога няма да успеем в това, България никога няма да получи обективен и справедлив доклад от Еврокомисията, няма как да стане това. Тук, от страниците на този вестник, преди време попитах известно ли е какви доклади е писала сегашната правосъдна министърка, докато е била начело на „Прозрачност без граници“. Не последва никакъв отговор. И няма как да е иначе, това са хора,

усвоили виртуозно само една-единствена тактика - тази на язовеца
те се интересуват единствено от собственото си оцеляване, от нищо друго. Понякога наистина ми е жал за Бойко.
След посещението в Катар и последвалите оставки една негова фраза придобива още по-голяма значимост: „Извънредно малко са неоцапаните хора“ - които са му под ръка, в този смисъл. Тази фраза започва да блести като диамант в безкрайната му и все още много ефикасна устна словесност. Но кажете ми сега, има ли по-оцапано поведение от това на Младенов - да накиснеш колегата си, и то по-най-примитивния начин, и то тогава, когато вината очевидно е твоя. Това е типичното поведение на един отцеругател, у когото прикриването и спотаяването се редуват с експлозии на отмъстителност и коварство. Бойко, ако все още са му останали предпазни бушони, трябва да си даде сметка, че подобен човек няма никакви задръжки, неговата мисия е единствено собственото му оцеляване - с цената на поредното превращение.
А, между другото, нека си помислим и какво изобщо влияние може да има в Катар един български външен министър, който играе еврейски танци на сватбата си…  Всъщност, подобен танц изигра преди около 20 години и странно стъпващият Филип, който посети Голанските възвишения при визитата си в Израел - и целият арабски свят мигом ни намрази. Това е българската външна политика, първенците й се държат като запалянковци на едно или друго, само не и на българския интерес. Бойко няма съюзници в лицето на подобни хора - те са просто негови временни спътници заради интереса си, нищо повече.
Разбира се, „йесмените” са голяма опасност и вътре страната. Подлизурковщините на чиновничката Кунева не станаха и досега особено ясни, понеже няма кой да направи разследването „Барби-мандат в Брюксел”. Ние сме оставени в ръцете на угодници от все по-голям калибър. И сме безценните партньори на Запада тъкмо заради угодничеството на чиновниците си - сигурно и в държавните договори, които подписваме по различен повод, вече в задълженията на България фигурира и степента на угодничество, която трябва да покрием. Хора като Никито вероятно смятат, че с това се изчерпва ролята на днешния политик - да е верен на това си задължение.

Угодници в ливреи…
Днешната „висока” българска политика, поне в този печален случай, се изчерпва с примитивно коварство и несръчност. Но и Трайков е един наивник - да се учудва от вероломството на Младенов, човек, който с лекота се отказа от собствения си баща, та ще пожали някакъв колега. Сега въпросът е докъде ще стигне той - но този отговор трябва да го даде Бойко.
Разбира се, възможно е освобождаването на Трайков да има съвършено различни основания - и причината да се крие в енергийната практика и перспективи на страната. Да, възможно е, обаче онова, което е на повърхността на политическото ежедневие, много често и много по-ясно ни предоставя важни внушения. Едно от тях е, че хора като Младенов носят в себе си една от характерните особености на тоталитарния режим - стръвното желание да оцелееш на всяка цена.
Персонажите на днешната политика в болшинството случаи си остават само някакви мъгляви лица, които времето почти веднага изтрива. Малцина оставят някаква следа след себе си, днешните политици дори в световен порядък са евтини хора, хумусният пласт на политическото критично е изтънял. Появяват се и изчезват, особено у нас, някакви буболечки, някакви временни герои - и нищичко не остава след повечето от тях. Но Трайков ще бъде запомнен поне с упорството си, което демонстрира по повод прекалено агресивните лобистки усилия на посланик Уорлик около шистовия газ.
Да се надявам, че не това му е изяло главата, а все пак нашепванията на никитата.

Тези нашепвания са прокобата на нашата политика
Така някаква мишка мълвеше нещо си на Филип Димитров и му изяде главата. Анонимните разпутиновци на българската политика не са един или двама, имаше ги и край Станишев - някакви красавци, които отдавна се стопиха в мъглата, но така и никой не пожела да изследва пагубната им роля. Как нямаме вече автор, който да е в състояние да напише книгата „Съветниците красавци и техните премиери“, тя ще има голям успех.
Но да се върнем към калта
Фразата „Малко са неоцапаните хора“ ще тежи и занапред на Бойко. Ако направим сметка колко от неговите избраници се оказаха също окаляни като прасета, няма да сме щастливи - сред тях имаше обикновени фалшификатори на дипломи, хора със скрити присъди, очевидни откачалки и пр. Те откъде дойдоха - от квотата на неоцапаните ли, или

от някакво общежитие за бели ангели?
Доста по-предвидливо щеше да бъде, ако Бойко бе казал, че много малко са подготвените хора, това щеше да е и по-справедливо - но с уговорката, че се отнася за хората, появили се на сцената след 1989 година. Една от най-разрушителните последици на Прехода е тъкмо тази - елиминираха хората, които нещо струваха, затвориха ги в специален концлагер за способни и реализирани хора. Това беше най-смъртоносното покушение на Прехода. И затова няма хора, няма изобщо - а не неоцапани. Отгоре на всичко умните хора бяха обеднени до крайност - и такъв геноцид дори комунистите не си позволиха. Опасявам се, че следващият министър на здравеопазването няма дори да знае кои са професорите Чирков или Генчо Начев, а пък за проф. Станишев от кабинета на Богдан Филов ще смята, че е братовчед на бившия соцпремиер.
Това суетене с „неокаляния“ материал изтиква на авансцената все нови и нови хора, и то без особен опит . половината държава сега е поверена на един млад човек като заместника на Трайков.
Само оцеляването на хора като Младенов изглежда сигурно - понеже те вечно играят ролята на умрели лисици.
Ден преди да заминат за Катар той се похвали, че неговото министерство вече изобщо не използва хартията. Но то изглежда и така, сякаш работи и без мозък.