14065 | 30 май 2013 | 13:33

Мулати как играят ръченица

Заиграх се телевизионно (шансове по каналите бол!) и спечелих. Падна ми се уикенд за двама в Голямо Българево.
- Да ти имам късмета! - взе да ми пили жената. - Можеше да спечелиш уикенд в Анталия или в Пирея, а ти...
И отказа да дойде с мене, та взех внучето. Качихме се на автобуса, пълен все с такива късметлии, и туроператорът ни откара в Голямо Българево, скътано в пазвите на Балкана. А на мегдана - изненада! Мулат и мулатка ни посрещнаха с хляб и сол. Облечени в български народни носии...
- Какви са тия? - зачудихме се.
- Бразилци - информира ни някой. - От Рио де Жанейро. Пета година живеят тук.

В този момент гръмна музика - гайди, тъпани, гъдулки... Свиреха японци, ама така, че ни опнаха очичките. А мулатите заиграха ръченица. Туй съвсем ни шашна - хем не са полуголи, хем не играят самба... И ей го кмета. Като разбра, че сме чисто българска група, се зарадва. Призна си, че е от Уелс и първи се е заселил със семейството си в обезлюденото навремето Мало Българево. Потегнал една от старите къщи, па му харесало. Пуснал снимки по интернет, че като заприиждали от цял свят... И Мало Българево станало Голямо.

Кметът говореше без акцент - българският му беше брилянтен, даже не мекаше. И ни заразвежда из селото. Леле, как бяха реставрирани къщите! Не просто наше село, а сякаш етнографски музей! Кметът ни заведе в Желкината къща, където холандки правеха китеници. Сетне в Бачовата къща англичани ни шашнаха с български грънци - пред очите ни въртяха грънчарските колела, свят ни завиха. А в Карадалиевата къща стар швед майстореше черничеви бурета... Впрочем това шведи, норвежци и финландци бяха спретнали такъв скандинавски ансамбъл за български народни песни и танци, че ни удариха о земята, като ни изнесоха концерт. А как коледуваха едни от Саудитска Арабия! А как лазаруваха ония пък от Уругвай! Обаче върхът бяха исландците с техните, т.е. нашите, нестинарски танци!

В тоя уикенд за двама влизаше и храната. С внучето останахме предоволни. В механата „Под чемшира“ китайците бяха безупречни. Нашенска кухня! Кеф ти шопска салата, кеф ти шкембе чорба, кеф ти боб по селски, кеф ти стомна кебап... На внучето най му харесаха кюфтенцата по чирпански, а на мене - мишмашът. Като си тръгвахме, внучето и едно американче си размениха шапките за спомен. Мойто му даде бейзболната си, а американчето - калпачето си. Ех, мислех си в автобуса, няма да изчезнат българският дух, архитектура, занаяти, народни песни и танци!

А като заведох внучето при техните, синът ми, който току-що се беше върнал от Дания, рече:
- Да знаеш, тате, на какво датско семейство бях на гости! Пееха, тате, български народни песни! Сърцето ми скъсаха. Ех, защо не беше и ти, тате, с мене, та да ги чуеш?!
Бре, сине - отвърнах му, - защо човек да ходи у тая пуста чужбина, за да чуе българска народна песен? Ти и представа си нямаш как нашият Балкан е съхранил българщината!

(в. Преса, печатно издание, брой 144 (495) от 30 май 2013)