31317 | 31 май 2013 | 09:29

Повечето от хората, които не познават БСП отблизо, биха определили нейния характер като коварен. Тя е единствената оцеляла бивша комунисти

Какво е бъдещето на правителство, което се крепи на един глас? Имаше подобен случай преди години в Гърция, когато един депутат мина на отсрещната страна. След няколко месеца обаче същият този депутат размисли и правителството падна.

Да се прогнозира сходна съдба на кабинета „Орешарски“, е неразумно, защото не сме Гърция. Съвсем наскоро имахме пример как с подкрепа от минус четири гласа кабинетът „Борисов“ изкара почти пълен мандат. Но е ясно, че сегашното правителство едва ли е щастливо и уверено в бъдещето си поради обстоятелството, че е в плен на настроенията на човек, за когото не се знае с какви нови идеи ще се събуди утре или вдругиден. Ясно е също така, че поддържащите кабинета „Орешарски“ разчитат на подкрепа от друго място и

ще правят мили очи на когото им падне

От формална гледна точка ситуацията е математически изчистена: половината (БСП и ДПС) са „за“, половината (ГЕРБ и „Атака“) са „против“. В математиката това се нарича равенство, в шахмата му викат пат. Ако животът беше математически зависим или наподобяваше шахматна игра, всичко следваше да е приключило, защото задачата е получила решение и играта е приключила. Или пристъпваме към решение на нова задача, или почваме нова партия. Сиреч отиваме на избори.

За зло или за добро, политиката не е математическа задача или игра, макар че в много случаи изглежда така. За да имат подкрепа за парламентарните си инициативи, управляващите ще трябва да си набавят гласове от отвъдната страна на барикадата и увереността и самочувствието, с което маневрират в следизборната обстановка, подсказват, че имат идея откъде да си добият липсващите ресурси. В същото време трябва да внимават да не се пробие собственият им двор. Последното ще става все по-актуален проблем, ако не се прекъсне избухналото и нарастващо раздразнение и напрежение в редиците на БСП.

В пропаганден план изходните позиции също са ясни. ГЕРБ ще твърди, че има нова тройна коалиция, а управляващите на тази тема ще се запъват като магаре на мост, тоест няма да обелват и дума по въпроса. Пропагандата обаче никога не изглежда логична, колкото и убедително да звучи. В правителството, ако се вярва на журналистите, има поне двама гербаджии и нито един атакист. В обясненията си по тази тема всички, без изключение - и от БСП, и от ГЕРБ, се оплитат като патета в кълчища, което само засилва

подозрението, че зад завесите нещо е скрито

Може да е мишка, но може да излезе и слон.

В първото си официално опозиционно слово след избора на кабинета Бойко Борисов се обиди по детски - трябваше само да ми се обадите по телефона, щях да ви осигуря нужната подкрепа! Горкият не съобрази, че по общо мнение най-несигурното нещо в държавата е неговият телефон. За останалите нищо не знаем, но за неговия е доказано, че се подслушва редовно и има неизчерпаеми запаси от записи на разговорите.

Изреченото от Борисов обаче издава неговата вътрешна убеденост, че всичко важно продължава да зависи от него. Висящият въпрос е вярно ли е това, или не. Ако не е вярно, животът на кабинета „Орешарски“ ще е слънчев и приятен. Ако обаче е вярно, също няма да е лесно да се бутне кабинетът, но ще превърне БСП в негова главна заплаха. Не от страна на парламентарната група на Коалиция за България, откъдето могат да дойдат само частични проблеми, а тъкмо от средите на партията. Защото тази партия е свикнала да реагира, когато нещо я заплашва както отвън, така и отвътре.

Повечето от хората, които не познават БСП отблизо, биха определили нейния характер като коварен. И как иначе, след като е единствената оцеляла бивша комунистическа партия: в останалите държави от Източния блок аналогичните партии или бяха разпуснати, или забранени. В продължение на четвърт век обаче БСП не само оцеля, но продължава да бъде ключов политически фактор в управлението на държавата. Топейки се непрестанно, смалявайки се и отстъпвайки крачка по крачка от позициите си, тя съумя да се запази благодарение на вродения си инстинкт да се целува с враговете си, докато не ги задуши в прегръдката си. Погълна и не остави нищо друго вляво - нито комунисти, нито земеделци, развенча завинаги идеята за реставрация на монархията. С поредица от парадоксални в програмно-идейно отношение действия като плоския данък прати в небитието и тъй наречената синя идея.

Прегръдката с ГЕРБ вещае подобна участ, но тя е невъзможна поради причината, че самият Бойко Борисов е част от миналото на партията. На БСП й бе невъзможно да възприеме и осъзнае Борисов като автентичен враг, защото немалка част от нейната по-напреднала във възрастта гвардия е възпитана да вярва, че

народната милиция е предният отряд на партията

По различни причини в годините на прехода БСП отгледа и друго поколение, необременено с предразсъдъците на миналото, за което прегръдката с Борисов, тоест със себе си, но в предишно време, изглежда отвратително.

Заради всичко това БСП ще продължи бойните действия срещу ГЕРБ, но не по познатия си маниер, съюзявайки се с него, а по правилата на истинската война - безмилостно и докрай. Дали БСП е научена и способна да води такава битка, ще научим тепърва, защото ще й се случва за първи път. В смисъла на това ГЕРБ и Бойко Борисов могат да бъдат полезни на кабинета „Орешарски“ само дотолкова, доколкото поставиха твърде ниско летвата на критериите за оценка на свършеното, а за опитен професионалист като Орешарски ще е лека задача да надскочи тази летва.

Накратко казано, обещаното от Орешарски може да бъде гарантирано от ГЕРБ, но само в смисъла на казаното дотук. Няма никакъв шанс за примирие, колкото и част от министерските назначения да разнасят аромат на ГЕРБ-ери в политическото пространство.

Когато обаче из въздуха се носят миризми, БСП започва да се настройва мнително и да се тревожи. Ширеща се във времето повече от 120 години, БСП няма как да забрави, че най-тежките си удари е понасяла не от външни врагове, а от собствените си редици, в гръб. Затова и липсата на адекватни или напълно липсващи обяснения от страна на партийното ръководство за обстановката или ръководните действия рано или късно са водили до неизбежното - обозначаването като заплаха за съществуването на партията на самото ръководство.

Тодор Живков бе свален не защото не се харесваше на партията, а защото се разбра, че американците са се договорили с Горбачов и ако нищо не се направи, партията ще бъде изтрита от историята: или забранена и подложена на преследвания, както се случи в СССР, или обезглавена, както почти стана в Румъния.

Бе свален от собствената си партия и Жан Виденов - не от омраза към него, а защото

партията винаги е обичала повече себе си, отколкото лидерите си

а в неговия случай го оцени като заплаха за съществуването на самата партия.

В много неприятно положение може да се окаже и Станишев, ако в близко време не излезе от обкръжението си и не започне да обяснява какво и защо го прави. Сигурен съм, че възобновяването на прекъснатия разговор с партията ще му донесе успех, защото воденето на подобен диалог е изваждал партийните лидери от много по-неприятни и неудобни за партията теми като НАТО, царя, американските бази и прочие. Разговор за един кабинет, оглавяван от „несвой“ и състоящ се от „несвои“, не крие никакви рискове, още повече че този кабинет е обречен да бъде успешен. Както казах, гарантирано е от ГЕРБ.

В противен случай най-неблаговидно ще се окаже положението на невинния в случая Орешарски, защото няма нещо по-неприятно от правителство на БСП, чиято опозиция е самата БСП. Опасността червената партия за пореден път да извади зъби и да покаже рога, като се самосвали от власт, е реална. Политическата отговорност за предотвратяването на тази опасност не може да се носи нито от кабинета на Орешарски, нито от депутатите, подкрепили избора му.

(в. Преса, печатно издание, брой 145 (496) от 31 май 2013)