21315 | 31 май 2013 | 09:49

И държавните служители трябва да поемат своята част от осигуровките

Определено можем да наречем май „месец на празниците“. Такова струпване на почивни дни с изключение на коледните през годината няма. Под една или друга форма обаче, излежавайки се вкъщи или традиционно в Гърция, всеки един сънародник си задава въпроса: „Много или малко работи българинът?“ Аз като почитател на статистическите данни, бих казал, че в никакъв случай те не говорят в наша полза, щом става дума за работа.

Според родното законодателство всеки зает на постоянен трудов договор има право на 20-дневен годишен платен отпуск. Плюс това му се полагат допълнително до 5 дни за ненормиран работен ден, отделно от това имаме към 13 платени неработни дни заради официалните празници. Кумулативно се получават между 33 и 40 платени неработни дни в рамките на годината. Разбира се, че за да разберем дали това е много, или малко,

трябва да направим сравнение с други страни

В рамките на Европа с най-голям брой задължително „платена ваканция“ е Финландия. Всеки зает ползва 30 дни годишно, през които получава пълното си трудово възнаграждение. Определено може да се каже, че българските синдикати са се справили съвършено по отношение на извоюваните платени ваканционни дни даже и в сравнение със „социалната“ Франция, където общо на всеки трудещ се се падат по 36 дни. В Германия почивните платени дни в рамките на годината са 32. Толкова са и в Италия. В Швеция се натрупват 36 почивни дни. От тази гледна точка може да се направи изводът, че в никакъв случай особено държавният служител не се „убива от работа“. Всички знаем какво означава изразът въпреки малките държавни работни възнаграждения: „Абе, стоя само, за да ми тече стажът и осигуровките.“ Истински предприемачески дух, нали така! И сега, за да не си помисли някой, че се

заяждам с родния държавен служител

ще разгледам и ситуацията в САЩ, Япония и Китай. Нарочно се спирам на тези три държави, защото те са от най-съществено значение за развитието на глобалните икономически процеси.

Официално в САЩ се получават 10 дни годишен платен отпуск, в тях се включват и националните празници. В Япония на всеки зает се полагат 10 дни платен отпуск плюс 15 дни национални празници. В Китай, ако имате трудов стаж до 9 години, ви се полагат единствено 5 дни платен отпуск, над 10 години ви се полагат до 15 работни дни платен отпуск. Между другото в Русия на всеки един работник се полагат 28 дни годишен платен отпуск. В северните райони те достигат до 52 дни. Руснаците имат и 12 официални празника. С други думи, може да се каже, че това е официално „най-почиващата“ нация. В този ред на мисли нека се спрем и на броя работни часове в рамките на годината.

Без съмнение най-много се работи в САЩ

Средно за годината всеки американски работник полага 1824 часа труд. В Япония съответно - 1789 часа. Изненадващо на трето място следва Великобритания - с 1669 часа труд. От развитите държави „най-малко“ се работи в Холандия - с 1357 часа средногодишно. Според специалистите между нивото на индустриализация на една страна и часовете положен труд има пряка връзка. Ако може да се говори изобщо за „тенденции“ в пазара на труда от гледна точка на количествените характеристики, мнозина експерти правят следния извод, че се върви към изравняване на заплащането на почасово положения труд с този, който е регламентиран с постоянен трудов договор. Европейската директива от 1997 г. за почасовия труд не допуска дискриминация в заплащането. В същия документ се третира въпросът с желанието на заетия да премине от постоянна трудова заетост на почасова. Лидер, разбира се, в това е Швеция. От 1978 г. насам всяко шведско семейство има право на шестчасов работен ден, докато детето им не навърши 8 години. В Германия например работодателите имат право да наемат работна ръка почасово само ако предприятието е над 15 човека. Трябва да се отбележи също така, че хората, които работят на непълно работно време в САЩ, същото важи и за Япония, практически нямат почти никакви права според трудовото законодателство.

Въпросът с броя на дните за отпуск и работните часове в рамките на една година дава изключително изчерпателна информация за състоянието на всяка държава. Ако трябва да бъдем откровени със себе си, и в тази посока нещата в България изглеждат изключително объркани. През последните месеци се опитах да застъпя тезата, че за да се постигне максимална гъвкавост на трудовия пазар, е

необходимо въвеждането на минимална почасова ставка

а не прословутата минимална работна заплата, която не решава, а задълбочава проблема с безработицата. Всяко ново увеличаване на минималните задължителни осигурителни прагове ще доведе до нова вълна от безработни и в това не трябва да има абсолютно никакво съмнение. За пореден път ми се иска да спомена за начина, по който се осигуряват държавните служители. Този модел задължително трябва да бъде променен. Имам предвид, че и държавните служители трябва да поемат своята част от осигуровките. Ако се направи по-детайлно проучване, съм абсолютно убеден, че ще стане ясно, че държавните служители

почиват ефективно над два месеца годишно

Не е трудно да се досетите, че през тези два месеца държавата продължава да ги осигурява на 100%. Получава се доста конфузна ситуация. Законите се изработват от заети на държавна работа, няма как те да предложат нещо, което ще е в техен ущърб, това е повече от очевидно.

Новото правителство ще бъде изправено пред този проблем незабавно. Както всички знаем, ефективни реформи се правят в рамките на първата година. Оптимизация на държавната администрация е задължителна. В противен случай ще се наложат нееднократни промени на бюджета.

(в. Преса, печатно издание, брой 145 (496) от 31 май 2013)